Хиляди протестират по улиците срещу ниските заплати, високите цени и неефективната държавна мрежа за безопасност.
Може би реакция срещу строгите икономически мерки в Гърция? Или следствие на Арабската пролет? Не, това са протести за по-голямо равенство в Субтропическа Африка, като най-скорошни са тези в Буркина Фасо.
Все по-нарастващата пропаст между богати и бедни е проблем не само в Африка, но и в останалия свят. Всъщност, повече и повече африканци смятат, че неравенството става все по-осезаемо. Една много малко група хора става по-богата, докато редиците бедни стават все повече.
Контрастът е доста по-поразителен в Африка, тъй като бедността там е на постоянно високо ниво от десетилетия насам, въпреки значителното повишаване на БВП на континента.
Журналист от независимия ежедневник L'Observateur Paalga в Буркина Фасо, обяснява откъде е породено общото чувство на недоволство:
Les uns prennent l’avion pour aller soigner un rhume des foins pendant que les autres bouffent les pissenlits par la racine parce qu’ils n’ont pas l’argent pour aller traiter un simple palu.
Някои летят със самолет, за да се излекуват от сенна хрема, докато други умират, защото нямат пари, за да излекуват една проста малария.
Въпреки това в Африка се очаква растеж – Световната Банка обрисува оптимистично потенциала в Африка, но също предупреждава за постоянните тежки социални неравенства:
Икономическият растеж в Субтропическа Африка остава силен с прогнози да достигне до 4.9% през 2013 година. Почти една трета (1/3) от страните в региона показват ръст с около 6% или повече, като африканските страни се оказват редовно сред най-бързо развиващите се страни в света. В доклада се отбелязва обаче, че бедността и неравенството остават “неприемливо високи, а темповете за намаляването им са все така неприемливо бавни”. Почти всеки втори африканец днес живее в крайна бедност”.
Денис Когнеау, отговорен за научните изследвания в Института за научни изследвания и развитие (IRD), обяснява, че тези неравенства в Африка имат точно определен исторически произход [fr]:
Les États postcoloniaux ont hérité d’institutions économiques et sociales extractives, caractérisées par un dualisme extrêmement marqué entre un secteur formel de taille réduite, et un vaste secteur informel incluant la paysannerie. De même, beaucoup de pays se caractérisent par un dualisme scolaire et sanitaire, caractérisé par la coexistence d’institutions d’élite publiques et privées coûteuses situées dans la capitale, et d’un secteur de base (écoles primaires et dispensaires) faiblement doté en personnel, médiocrement approvisionné et inégalement réparti sur le territoire. Dans ce contexte, l’école a joué un rôle très dangereux, car elle a été (et est toujours) l’une des clefs d’accès, «non seulement aux emplois dans le secteur moderne, mais aussi aux positions dans l’appareil d’État et au pouvoir politique, suivant en cela les évolutions des sociétés européennes». L’inégalité des chances dans l’accès implique, par conséquent, une reproduction plus accentuée des élites politiques.
Пост-колониалните държави наследиха добивна икономика и социални институции, които се характеризират с рязка граница между един формален сектор с намаляващ размер и огромния неформален такъв, като последният включва и хората в селата. Също така, много от държавите се характеризират с дуализъм в областта на образованието и здравеопазването, отличаващ се със съществуването на скъпи частни и обществени елитни институции в столицата, и същевременно сектор с начални училища и здравни центрове, в които липсва персонал, материална база и оборудване, и са неравномерно разпределени в регионите. В този контекст, училището играе една много опасна роля, тъй като то беше (а и все още е) един от ключовете фактори за получаване “не само на работа в модерния сектор, но и за достигане до постове в държавният апарат и в политическата власт, следвайки по този начин примера на еволюцията в европейските общества”.
В следствие, неравните шансове за достъп до образование означават едно по-засилено възпроизвеждане на политическия елит.
Какви мерки могат да се вземат, за да се намали неравенството?
На местно ниво, често не се полагат усилия да се разберат какви са конкретните обстоятелства, които водят до увеличаване на неравенството. Няколко организации използват механизми за мониторинг на живота на по-уязвимите групи от населението, за да се установят какви са причините.
В Мадагаскар CIRAD (Френски изследователски център, работещ с развиващите се страни за справяне с международни проблеми в областта на земеделието и развитието) предложи създаването на обсерватория за извършване на мониторинг и подобряване на стандарта на живот в селските райони [fr]:
Le Réseau des observatoires ruraux (ROR) constitue un dispositif de suivi et d’analyse des conditions de vie des ménages ruraux. Un des objectifs principaux est d’appréhender l’évolution de la situation des ménages ruraux et l’impact des mesures publiques et des chocs externes sur ces ménages. Chaque observatoire comporte un panel de 500 ménages sur des sites choisis de manière raisonnée avec le bailleur. Le questionnaire couvre les principaux aspects des la vie des ménages sur une période de 12 mois. Les résultats permettent une comparaison des situations dans le temps (par année) et dans l’espace (entre les observatoires).
Мрежата на местните селски обсерватории (ROR) представлява средство за проследяване и анализ на условията на живот в селските домакинства. Една от главните цели е да се установи еволюцията на ситуацията в селските домакинства и влиянието, което публичните мерки и външните негативни фактори оказват върху тях. Всяка обсерватория се състои от панел с 500 домакинства в райони, избрирани при сключване на споразумение със собствениците. Въпросникът покрива основни аспекти от живота на домакинствата в продължение на 12 месеца. Резултатите позволяват да се направи сравнителен анализ на положението във времеви диапазон (т.е. ежегодишно) и териториален такъв (между отделни обсерватории).
Неравенството между половете в Буркина Фасо е идентифицирано като значителна пречка за развитието, тъй като проучванията показват, че участието на жените в активния публичен живот има значително влияние върху развитието на една държава. Боугнан Наон обяснява с какво се занимава асоцияцията Dakupa в областта Боулгоу:
L'enjeu du projet est de permettre la création d'un réseau fonctionnel avec des membres compétents pour influencer les attitudes/pratiques traditionnelles, ainsi que les politiques et stratégies locales de lutte contre les inégalités de genre [..] (L'objectif est de): former 50 acteurs-clefs locaux aux stratégies de prise en compte du genre dans la mise en œuvre des projets et programmes par an, d'organiser des suivis-supervisions pour faciliter l'application effective de l'approche (maîtrise des outils et de l'identification d'actions genre pertinentes) par les ONG au profit de leurs cibles.
Целта на проекта е да даде възможност за създаване на функционална мрежа от компетентни членове, за да се повлияе на традиционните нагласи/практики, както и да обуслови местни политики и стратегии за борба срещу неравенството между половете. (Целта е) да се формират 50 местни ключови стратегически лидера, които да проверяват за равното включване на половете при стартирането на програми и проекти всяка година, и да помагат на представители на неправителствения сектор чрез надзорни сесии, за да се олесни ефективното прилагане на методиката (действащи инструменти за ръководене и идентификация на съответните действия).