В плен на безпомощност: Интервю с един уйгурски бежанец в Турция

Рисунка от Ершат Абдул-ехед, изобразяваща китайското правителство като червен дракон, а движението за независим Източен Туркестан – като мъж с традиционна централноазиатска шапчица и синя блуза. Използва се с разрешение.

Самоличността на автора остава анонимна от съображения за сигурност.

От 2017 г. уйгурската общност в Китай е подложена на нападения и безразборно лишаване от свобода от страна на китайските власти. Това расово и религиозно разделение принуждава младите уйгурци, които имат тази възможност, да напуснат Китай и да заживеят изгнанически главно в други мюсюлмански страни като Египет, Турция и Малайзия.

11-те милиона уйгурци, живеещи в китайския западен регион Синдзян, са мюсюлмани от тюркския етнос, които биват систематично набелязвани от Пекин, откакто китайският лидер Си Дзинпин дойде на власт през 2012 г. Широко представяни в Китай като „отцепници от родината“ или просто „терористи“ както в правителствени изявления, така и в медиите, дори най-изконните човешки права на уйгурците като свобода на вероизповеданието, движението и запазването на родния им език не биват зачитани.

Тяхното преследване е приело различни форми: хвърляне в затвора, често с тежки присъди от по повече от 10 години, а отскоро – интерниране в лагери, в които според различни свидетелства и източници са изпратени над 1 млн. уйгурци и хора от други мюсюлмански малцинства. Заради тайния характер на концентрационните лагери, които Китай настоява да бъдат наричани „професионални тренировъчни центрове“, точните цифри не могат да бъдат определени, но се счита, че стотици, а вероятно и хиляди са загубили животите си там. По-подробна информация е достъпна в базата данни за жертвите от Синдзян.

Global Voices интервюира Ершат Абдул-ехед, 22-годишен мъж родом от Хотан, град край пустинята Такламакан в Синдзян. Ершат е принуден да остане в Турция като бежанец, докато баща му и по-големият му брат са в Китай, осъдени съответно на 18 и 10 години затвор. Ершат не може да се завърне в Китай, тъй като е учил в Египет – страна, която Пекин поставя в своя списък от 26 „чувствителни“ държави. Това означава, че всеки уйгурец, имал щастието да пътува, търгува или учи в чужбина, бива подложен на разпит, при завръщането си в Китай. Често следва тормоз, а понякога и директно хвърляне в затвора или изпращане в лагер.

Интервюто се проведе по телефона на уйгурски и бе подложено на редакция, с цел по-сбито изложение.

Global Voices (GV): Защо реши да отидеш в Египет? 

Ershat Abdul'ehed (EA): I just wanted to learn more about my religion, Islam. My plan was to study and then go back home. When I went to Egypt for studies in 2015, there was absolutely nothing illegal about doing such a thing. My father Abdul’ehed Jume, accompanied me to Egypt to get settled, and then returned home to Hotan, in Xinjiang, where he was running a successful business selling car parts. My older brother, Abubekir Abdul’ehed, was also working in the family business. In February 2016, Abubekir came to Egypt to visit me for two weeks.

Ершат Абдул-ехед (ЕА): Исках просто да науча повече за религията ми, исляма. Планът ми беше да се изуча и да се върна обратно у дома. Когато през 2015 г. заминах в Египет, нямаше нищо незаконно в това. Баща ми Абдул-ехед Джъм ме придружи, за да мога да се установя там, и тогава се върна в Хотан, в Синдзян, където ръководеше успешен бизнес с части за коли. По-големият ми брат Абубекир Абдул-ехед също беше в семейния бизнес. През февруари 2016 г. и той дойде да ме посети за две седмици.

GV: Какво се случи с тях? 

EA: Both got arrested in early 2017, but we never got any information about the reason for that arrest, so I just have my own theory. The only reason I can think of, is that my father is punished for sending me to study in Egypt. And for my brother – that he went to Egypt to visit me. Plus, the Chinese authorities have targeted many wealthy and successful Uyghurs in recent years, and my father is one of them. All my family knows is that both are held in a prison in Ürümqi [the capital of Xinjiang region]. We have no news about their health status or about their charges, and I am particularly worried about my brother because just a month before his arrest, he went through kidney surgery.

ЕА: И двамата ги арестуваха в началото на 2017 г., но никога не научихме защо, затова си изградих собствена теория. Единствената причина за наказанието на баща ми, за която се сещам, е, че ме е изпратил в Египет. А относно брат ми – това, че дойде да ме посети там. Освен това, китайските власти набелязват много богати и успешни уйгурци в последно време, а баща ми е именно такъв. Семейството ни знае само, че ги държат в затвор в Урумчи [главния град на региона Синдзян]. Нямаме новини относно здравословното им състояние или повдигнатите им обвинения. Особено се притеснявам за брат ми, тъй като месец преди ареста претърпя операция на бъбреците.

GV: Как поддържаш връзка със семейството си в Синдзян? 

EA: I am completely cut off now. My relatives deleted us from their Wechat accounts [the main social media app in China], and in the current situation I am also worried that they will get some kind of retaliation from the authorities if I try to contact them. In June 2017, I moved with my mother and sister, who had been visiting me, from Egypt to Turkey, This is the only family I am in touch with now.

ЕА: В момента съм напълно откъснат от тях. Роднините ни ни премахнаха от акаунтите си в WeChat [социалната мрежа, използвана основно в Китай] и предвид настоящата ситуация, се притеснявам, че властите ще предприемат някакъв вид наказателни мерки срещу тях, ако се опитам да ги потърся. През юни 2017 г. с майка ми и сестра ми, които ми бяха дошли на посещение, се преместихме от Египет в Турция. Те са единствените от семейството, с които в момента съм в контакт.

GV: Как се справяш с новия си живот в Турция? 

EA:  Here I am studying sociology, but I find it very hard to perform. Many Uyghur students in Turkey face a similar situation: we are deeply affected by the fact we are being separated from our parents, and are not able to contact them. We are living in a nightmare. We are constantly worried and feel hopelessness. It’s really difficult to focus on our studies in a situation like this. To me, the future looks very dark, and it’s not possible for me to lead a normal life.

ЕА: Тук уча социология, но срещам доста трудности. Много уйгурски студенти в Турция са в подобна ситуация – осезаемо ни влияе фактът, че сме разделени от родителите си и нямаме възможност да се свържем с тях. Живеем в един кошмар. Изпитваме постоянни тревоги и чувство на безпомощност. Трудно е да се съсредоточиш върху образованието си в такова положение. За мен бъдещето изглежда тъмно и не съм способен да водя нормален живот.

Рисунка от Ершат Абдул-ехед, изобразяваща отпразнуването на Рамазан в Китай. Използва се с разрешение.

GV: Как реши да станеш защитник на уйгурската кауза?

EA: Following the initial shock and despair after learning about the arrests of my father and my brother, I didn’t know what to do. I just hoped that what really had happened wasn’t true. After two years passed without any news from them, I wanted to make a video testimony for them. But my mother stopped me. She was afraid that I would make the situation worse for them. But by 2020, we still had no news, so she agreed to let me do it. I have since posted some videos. Besides I started drawing caricatures as another way to draw attention.

ЕА: След първоначалния шок и отчаяние, които последваха, след като научих за арестите на брат ми и баща ми, не знаех какво да сторя повече. Надявах се това да не се е случило в действителност. След като минаха две години и все така нямаше новини за тях, реших да заснема видео, в което разказвам за случилото се. Обаче майка ми ме спря. Опасяваше се, че само ще усложня положението за тях. Но към 2020 г. продължаваме да нямаме новини, затова накрая ми позволи да го направя. Оттогава съм публикувал няколко видеа. Освен това, започнах да рисувам карикатури като още един начин да привлека внимание.

Това е една от молбите на Ершат за освобождаването на роднините му в YouTube:

Общността на Global Voices приема защитата на самоличността на членовете си изключително сериозно. Заличихме името на автора на тази статия, в опит да го предпазим от потенциални заплахи за сигурността му.

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..