Виждаш всички тези езици? Ние превеждаме статиите в Global Voices, за да направим гражданската журналистика по света достъпна за всеки.

Джоуи Аюб от Global Voices: “Осигуряването на контекст е ключово в опита за осигуряване на съпричастност с Газа”

Джоуи Аюб на годишната среща на Global Voices. Снимка: Джереми Кларк

Джоуи Аюб на годишната среща на Global Voices, която се проведе в Себу, Филипините. Снимка: Джереми Кларк

Сътрудникът на Global Voices Джоуи Аюб седи в кафене в Себу, разглеждайки сутрешните новини на смартфона си. Питам го дали е добър момент да разменим няколко думи относно отразяването на събития от Палестина и надеждите за региона. Той кимва и се изправя бавно, събирайки енергия да разкаже за темата, която описва надълго и широко през последните няколко месеца. 

Той е видимо изморен – срещата на Global Voices в Себу, Филипините, е интересна, но интензивна. Много повече от среща – става дума за предизвикателството да пишеш за дадена тема и хората да се интересуват.  

Джоуи е от Ливан, но в Global Voices пише за Палестина и други страни в Близкия изток и Северна Африка. Освен всичко, той е и създател на блога “Хумус за размисъл”. Последната война в Газа избухна на 8 юли 2014 година, когато Израел стартира военна операция срещу Ивицата, озаглавена “Защитно острие”. Продължителното обстрелване на района доведе до 2 200 загинали, повечето жители на Ивицата Газа. Джоуи беше един от основните автори, допринесъл за отразяването на конфликта в Global Voices – неговата тема за свидетелствата на войници от израелската армия, беше най-четеният постинг в Global Voices за 2014 година.  

В следващите редове ще прочетете някои от мислите му относно отразяването на конфликта в Газа и въздействието върху самия него. 

Global Voices (GV): Ти подробно описваше насилието между Израел и Газа. Какво беше най-голямото предизвикателство за теб лично в отразяването на тази тема? 

Джоуи Аюб (ДжА): Беше задача, която буквално те изпива емоционално. Писах статия на всеки два дни. Имам много приятели в Газа и когато виждате снимките на убити, разрушени сгради и е налице възможността някой познат да е сред жертвите, да се придържаш към фактите и да не позволиш личните усещания да надделеят се превръща в предизвикателство. Повече или по-малко успях с тази задача или искам да вярвам в това. Но психологическата борба в теб, докато наблюдаваш детайлите около конфликта, е голяма, затова трябва да потърсиш помощ, за да се справиш с нея. 

GV: По време на конфликта, как успя да останеш в контакт с хората на терен? 

ДжА: Това е още една задача в отразяването на тази история: да останеш на върха на новините, когато връзката с хората е нарушена. В Газа има една много активна онлайн общност, а и приятелите ми на място са добре свързани с информационни канали – така успях да увелича мрежата си от местни и чуждестранни медии, продуценти и хора в района. Това ми позволи да възстановявам фактите и да предавам коректно новините. 

GV: Сложността на конфликта е добре документирана. Какво според теб чуждите наблюдатели разбират най-трудно?

JA: Не е толкова трудно всъщност да се осъзнае какво представлява конфликтът в Палестина, но в същото време е предизвикателство да бъде разбран напълно. 

Нека обясня: не е толкова трудно, тъй като фактите са ясни, безспорни. Окупационните сили са известни, окупираното население също. Противно на общоприетото мнение в света, това, на което сме свидетели днес, е сравнително нов конфликт, след Втората световна война (от 1948 г. насам), а не някаква древна война между враждуващи групи от населението. Хората в западния свят често смятат, че враждебността е породена от вековни сблъсъци на цивилизацията, и подобно на Фукуяма гледат на конфликта чрез специфичен геополитическо обектив. Хората в района не разполагат с подобен лукс. Те са изложени на въздействието на конфликта и се опитват да се справят с него по най-добрия начин, който намират. Хората в Газа се опитват да поставят всекидневната си борба под международия фокус и да получат солидарност с бор. На тях не им пука за геополитическото рамкиране, с което останалата част от света се опитва да обясни причините за конфликта. 

Така че, мисля си, най-трудно за разбиране от останалата част от света е понятието за базисна самозащита, на която има право окупираното население, и повишаването на осведомеността в международната общност и на солидарността с жертвите се остават на заден план, защото се опитваме да намерим геополитическа причина за конфликта. 

GV: Можеш ли да обясниш малко повече за идеята за самозащита?

ДжА: Факт е, че международната общност смята израелските селища на Западния бряг за незаконни, съгласно международното право, а блокадата на Ивицата Газа от израелската армия се разглежда като акт на окупация. Правото за самозащита и протест е залегнало в основата на международното право за правата на човека във всяка окупирана територия, защото окупираното население е подвластно на контрола на държавата-окупаторка без никакъв достъп до политическата власт. Въпреки това, идеята, че палестинците могат да протестират и имат право на това, дори не се обсъжда в западните медии. Това е, което палестино-американският автор Едуард Саид обяснява с концепцията за “разрешения наратив”: настоящият наратив в медиите отрича правото на палестинците да обсъждат собствената си история.  

GV: Т.е. говоренето за социална справедливост липсва, когато се фокусираме около причината за конфликта, религиозна или не. 

ДжА: Палестинците ще ви кажат, че не е имало проблеми в съвместното съществуване на различните общности в Палестина преди 1948 година. Различни общности са живеели заедно без проблеми преди, но днес е повече от трудно заради ежедневната липса на справедливост. Има и редица други фактори, които подхранват конфликта, но намаляването на сегашните източници на несправедливост в териториите ще доведе до по-добър резултат в редуцирането на броя бъдещи конфликти, отколкото което и да е геополитическо решение, предлагано днес. 

GV: Как медиите могат да се ангажират по-добре с представянето на ежедневната борба и да спомогнат за нарастване на съпричастността с жертвите на конфликта? 

JA: Нашата основна цел винаги трябва да е да се връщаме към фактите и да ги повтаряме отново и отново във всеки постинг, така че да не остане нищо неясно за онова, което се случва на място. Идеята е да не се позволи съдържанието, писано от нашите членове, да бъде извадено от контекста от различни групи от двете страни на конфликта. Осигуряване на контекст е ключов фактор в опита да се изрази съпричастност. 

Друго предизвикателство е, че има блокада върху медиите, която пречи на израелското население да разбере какво се случва в окупираните територии. Ето защо имам голямо уважение към еврейските активисти, които се опитват да повишат осведомеността относно палестинската кауза, въпреки усилията на администрацията на Нетаняху да ги заглуши. Отнема много повече усилия тази несправедливост да бъде осъзната, когато контекстът не е лесно достъпен. И още повече усилия се изискват, за да се пребори системата отвътре. 

От друга страна, ливанското население и други съседни страни, са добре запознати с трагедията в Газа. Когато видите картини от опустошението, става доста трудно да не се прави обощение на цялата израелска администрация и хората, които се предполага, че тя представя. Ето защо е важно да се наблегне върху работата, която вършат еврейските активисти за палестинското население. Те са в сложна ситуация и ако искаме да предадем повече съпричастност към жертвите на конфликтите, еврейските активисти са олицетворение на това как може да се направи. Ние трябва да ги подкрепим, защото те със сигурност са доста изолирани в собствената си страна. 

GV: Ти написа статия за палестински потребители в Twitter, които подкрепиха протестите във Фъргюсън, Мисури, последвали убийството на чернокож младеж от полицай. Видяхме много снимки на палестинци, изразяващи солидарност с други каузи. 

ДжА: Това беше един от най-трогателните случаи, които имах шанса да отразя. Всъщност двете хипотези не са толкова сходни. Във Фъргюсън чернокожите могат да кажат, че са граждани на САЩ и че изискват правото им да се отнасят с тях като с равни. В Палестина не е същото. Но и двете общности са свързани с липсата на достъп до възможности. Подкрепата за Фъргюсън от Палестина се случи органично. Много палестински активисти са допринесли за движението за граждански права, тъй като те са работили от години по подобни въпроси. Протестите във Фъргюсън избухнаха скоро след конфликта в Газа, така че паралелът е лесно да бъде направен. Бих казал, че положението в Западния бряг е по-близко, отколкото това в Газа, защото става дума за един и същ вид потисничество. 

Джоуи Аюб с Дафинина в Мадагаскар (с позволението на Джоуи)

Джоуи Аюб с Дафинина в Мадагаскар (с позволението на Джоуи)

GV: Последен въпрос: ти прекара няколко месеца в Мадагаскар и създаде страницата “Хора от Мадагаскар” по време на своя престой. Каква е причината за престоя ти и какво научи от него? 

ДжА: Бях на 20, във втората ми година в Американския университет в Бейрут и работих по проект по социални и природозащитни проучвания. WWF предлагат безвъзмездна помощ за доброволчество чужбина и имах късмета да бъда приет. Останах два месеца в едно малко, очарователно село в южната част на Мадагаскар, Амбохибола, и беше незабравимо. Мадагаскарските хора са винаги добре настроени, независимо от ситуацията. Бях там година след преврата (през 2009 година), така че нещата не бяха много стабилни, но аз се чувствах в безопасност. Надявам се да се върна там скоро.   

GV: Благодаря, Джоуи, и безопасни пътувания!

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..