Виждаш всички тези езици? Ние превеждаме статиите в Global Voices, за да направим гражданската журналистика по света достъпна за всеки.

След Kony 2012, “Африка: нещата, които обичам”

Тази публикация е част от нашето отразяване на Kony 2012.

Всички линкове са към английски сайтове, освен ако изрично е посочен друг език.

Всеки, който е следил интернет медиите, със сигурност се е сблъскал с разгорещената дискусия относно Invisible Children виртуална кампания за залавянето на военния престъпник и бунтовнически лидер Джоузеф Кони.

Макар кампанията Kony 2012 да привлече наистина търсенето внимание, много угандци и африканци намират посланието й за генерализиращо спрямо контекста й, че повече е загрижена за набиране на дарения за собственото си спасяване, отколкото да подпомогне засегнатите от конфликта хора. Освен това, много африканци смятат, че широко разпространената история е центрирана около нещо негативно и игнорира положителните промени и развитие на континента.

Като противовес, много хора започват да публикуват коментари в Туитър относно “нещата, които обичат относно Африка” с хаштаг #WhatILoveAboutAfrica.

Африка, нещата, които обичам – международно от Семхар Арайя – @Semhar

Когато на публична прожекция видеото на организацията Invisible Children е показано на група хора от Северна Уганда, основните жертви на престъпленията на Кони, видяното не им прави особено добро впечатление. Коментарите им може да видите отразени във видеото на Ал Джазира.

“Ако хората в тези държави ги е грижа за нас, те не биха носили тениски със снимки на Джоузеф Кони, по каквито и да е причини” казва един от интервюираните. “Защото по този начин те само биха възхвалили страданието ни.”

На друга публична прожекция, угандец коментира: “Някакви хора от някаква неправителствена организация се опитват да събират пари чрез зверствата, които са извършени в Северна Уганда.”

Кампанията да се заговори за позитивните страни на Африка събира доста внимание и в социалните среди. Американската студентка и афрофилка Карен Килберг събира на едно място нейните любими публикации относно мемето и също така цитира африканската блогърка Татенда Муранда в Туитър защо е написала публикацията:

@IamQueenNzinga: Крайно време е да започнем ера на афро-оптимизъм чрез думи и действия.

Кенийският журналист Паула Рого представя в Storify “най-добрите и най-лошите” попълнения в дискусията “WhatIloveAboutAfrica”. Ето няколко примера от нещата, които е подбрала:

@mwanabibi: #WhatILoveAboutAfrica Младоста! Надеждата, оптимизма и изобретателността.

@Sarenka222: #WhatILoveAboutAfrica Устойчиви, възприемчиви, смели, независима преса, дори в лицето на заплахата (cc: @dailymonitor :)

@RiseAfrica: RT @texasinafrica: Иновации като мобилните пари, борбата с проблеми използвайки crowd sourcing карти. #WhatILoveAboutAfrica

Карта на Адрика, тагната от участници на Баркамп Африка през октомври 2008, Манено Flickr

Карта на Африка, тагната от участници на Баркамп Африка през октомври 2008, Манено Flickr

Старата битка за обсъждането на Африка

Да се промени отношениети към дискусиите на африканския континент през социалните теми не е ново начинание. През 2007, подобна кампания се разпростира в африканската социална медия, когато няколко популярни блогъри канят други блогъри да се включат в “Защо блогвам за Африка”.

Котдивоарският блогър Теофил Коуамоу пита през 2008 (френски):

Bloguons nous pour la diaspora et le vaste monde, coupé de nos contemporains sur le continent ? Blogue-t-on sur l'Afrique comme on blogue sur l'Europe ou l'Asie ? La blogosphère afro-orientée a-t-elle quelque chose de spécifique à offrir au concert de l'universel version 2.0 ?

Блогваме ли за диаспората и света като цяло, откъснати от реалността на кoнтинента? По един и същи начин ли пишем за Африка, както за Европа или Азия? Има ли нещо конкретно, което може да предложи на света адриканско-ориентирата блогосфера на сетворната версия 2.0?

Мемето е невероятно защото не просто успява да стимулира множество реакции от западноафриканския регион, но също така се разпространява през континента до африканската англофонска блогосфера. Като коментар на мемето, Ромбо, от “What an African Woman Thinks” пише вдъхновяващ отговор относно какво обича тя относно Африка:

Африка е дълбоко под кожата ми. Африка е гласовете в главата ми. Африка е сърбящото местенце на гърба, до което не успявам съвсем да достигна.
[…] Тя е красива и силна и има това много да сподели, да даде, тя ме вдъхновява и аз я обичам истински, безумно и дълбоко.
Тя е бита и синя и понякога пречупена, и аз я обичам дори още повече.
Тя винаги е била в съзнанието и сърцето ми.
Не е толкова, че аз избирам да блогвам за Африка, по-скоро не мога да не го правя.
Наистина ми се иска светът да я види такава, каквато аз я виждам.
Това е още една причина защо пиша за Африка: за да сбъдна това желание.

Сокари от Black Looks добавя:

… тя ме ядосва и ме вбесява, изоставя ме, зачезва нанякъде и е повлиявана от някои наистина ужасни личности, много от които от далечни страни. Но не мога да се спра да я обичам дълбоко, тя е жива, тя е истинска и мъдра с толкова много прекрасни и смислени истории за човечност и живот. Тя е богата, като дух и тяло. Обичам как се движи, нейните изражения, вкусът на нейните храни и аромат на земята.

Борбата за промяната на отношението е наистина стара история. Биняванга Уайнайна пише известно си есе “Как да пишем за Африка” през 2005. Есето се превръща във видеото “Как да НЕ пишем за Африка”, коментирано от актьора Джимон Хоунсоу:

В контекста на дългата и трудна борба за представянето на позитивните страни на континента, въпросът е защо е толкова трудно да се промени глобалното отношение и защо то е важно за толкова много хора.

Отговор защо е важно да се подчертаят позитивите на континента беше представен на конференцията ТЕД Африка от Еувин Наидоо, президент на южната африканска камара на търговията. Той твърди, че доверието е основно условие за инвестициите в Африка и че едно по-добро разбиране на цялата сложност и мнообразност на континента са нужни. Той заявява:

Джордж Кимбъл е казал: „Единственото тъмно нещо относно Африка е нашето невежество относно нея”. Нека започнем да виждаме и научаваме все повече за този еклектичен континент, който има да предложи толкова много. […] Първият мит, който трябва да развенчаем, е, че Африка е ЕДНА държава. Тя е съставена от 53 държави. Затова, които говорим за „инвестиране в Африка”, не казваме нищо, защото в това няма смисъл”.


Тази публикация е част от нашето отразяване на Kony 2012.

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..