Афганистанското правителство бездейства, докато талибаните освобождават ада върху селище на общността хазара

Карта, показваща провинция Сар-и-Пул, Афганистан.

Съветът на селището Мирзаоланг в афганистанската провинция Сар-и-Пул (Сарипул) няколко пъти иска помощ от централното правителство, преди да бъде завзето от бойци, свързани с талибаните. Тази помощ така и не идва.

Докато стотици талибани от няколко афганистански провинции – Гор, Фарияб, Бадгиз и Джаузджан, се събират под командата на Шер Мохамад Газанфар, вече е твърде късно. След като затварят всички пътища към селището, бойците започват да убиват намиращите се там цивилни. Според управителя на областта, 60 души са убити, 150 семейства са отвлечени, а 47 момичета не се знае къде са.

Насилието, което населението на селището, съставено предимно от групата хазара, преживява на 5 август, е шокиращо, но и предвидимо. Близките селища са под талибански контрол и жителите са знаели, че е въпрос на време, преди да се придвижат към Мирзаоланг.

Множество медии описаха атаката като “съвместна операция”, включваща бойци на талибаните и Ислямска държава, но наблюдатели са скептични за присъствието на ИД в страната.

Сред тях са и бившият шеф на разузнаването на Афганистан, Амруллах Салех, и американският генерал Джон Кампбъл, според които бойци на талибаните е възможно да се “ребрандират” като Ислямска държава, за да “привлекат медийно внимание, ресурси и нови попълнения”.

Опитите на местните сили за сигурност да отвърнат на бойците, се оказват безплодни. След 48 часа на интензивни боеве, оцелелите войници нямат друг избор, освен да изоставят селището в ръцете на талибаните. Те съобщават, че искат подкрепления от правителството, но исканията им остават без отговор.

В официално съобщение на посланика на НАТО, Корнелиус Цимерман, се описва притеснението от убийствата и съдбата на заложниците.

 

Представителството на НАТО е дълбоко притеснение от докладите за убийства на цивилни в Сарипул. Насилието и унищожението застават по пътя на Афганистан към бъдещето.

Управителят на провинцията, Мохамад Захер Уахдат, заяви пред журналиста Мухтар Уафайе, че е направил всичко възможно, за да спаси цивилните и е искал многократно от правителството подкрепления преди, по време на и след клането.

Уахдат заяви още, че телата на жертвите са все още по улиците на селището, тъй като талибаните не са позволили на близките да погребат любимите си.

Врагове на талибаните, с малко приятели в правителството

Надигането на бойците е особено видимо в Афганистан през последните години, на фона на намаляващото присъствие на САЩ и провалът на администрацията на президента Ашраф Гани да циментира властта над страната. В този ред на мисли, не е изненадващо, че талибаните имат напредък в няколко части на Афганистан, дори с факта, че редиците им са обезкръвени от вътрешни борби и разцепление.

Но ужасът в атаката в Сарипул е отвъд всичко, което талибаните са извършили през последните си нападения и той може да се обясни само през призмата на дълбоките етнически предубеждения към групата на етноса хазара, който населява селища като Мирзаоланг.

От момента, в който талибаните съставят свое правителство и специално след като идват на власт в средата на 1990-те, те имат особено мнение за хората хазара. Сунитските крайни групи виждат хазара – които са предимно шиити – като еретици. Насилието, водено от талибаните срещу хазара достига своя връх през 1998 година, по време на клането в северния град Мазар-и-Шариф.

Въпреки дългогодишната си опозиция срещу талибаните, хазара никога не са получавали особена подкрепа от коридорите на властта в Кабул, където са слабо представени.

Пример за борбата, която водят хазара за по-голяма видимост и признание от правителството, е Просветляващото движение, което се появи миналата година, когато афганистански политици опитват да пренасочат стратегически електропровод, който първоначално е трябвало да мине през земите на хазара. Протестите са белязани от трагедия, когато самоубийствена атака убива близо 100 души на 23 юли 2016.

За да не се допусне клането в Мирзаоланг да остане назад в новините, заради други заглавия, идващи от Афганистан, журналисти и граждани на страната започнаха кампания в Туитър с хаштаг #MirzaOlangMassacre. Тяхното желание е да привлекат внимание към това, което се случва в Афганистан и да упражнят натиск върху правителството на държавата да се намеси в опит да помогне на семействата, засегнати от насилието.

Журналистът Уафайе, чиито блог е един от основните източници за новини, свързани с историята, съобщава, че някои от семействата, взети за заложници, са се върнали невредими, но 47 момичета са все още в плен.

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..