Миналата седмица водещ частен университет в Пакистан беше принуден да отмени академична дискусия на тема човешки права в югозападната провинция Белуджистан, “поради държавна намеса“.
Белуджистан, пакистанската най-голяма, но най-рядко населена и бедна провинция, преживява петото си сепаратистко движение от 1947 насам. Публичните дискусии за войната в Белуджистан са редки. Националистите смятат, че мълчанието по случая е дълг към тяхната родина, а останалите се самоцензурират от страх пред мощната пакистанска армия.
Малко обаче са тези, които знаят какво се случва в провинцията, тъй като медиите не засягат темата и не се правят достатъчно репортажи.
В този епизод на GV Face, ние нарушаваме мълчанието за Белуджистан, като разговаряме с пакистански и белуджкски активисти и журналисти, които се осмеляват да говорят и отразяват нарушенията на човешките права в провинцията. Тези активисти и журналисти вървят по много тънка и опасна линия. Мир Мохаммад Али Талпур (@mmtalpur), активист ветеран за човешки права, който е щял да участва в отменения разговор в Лахорския университет по мениджмънт науки се присъедини към нас. Гостуват и Фахад Десмук (@desmukh), който ръководи PakVoices- нов уебсайт, който докладва за общностите от бреговите райони на Белуджистан, Аднан Амир (@iadnanamir), който ръководи онлайн изданието Balochistan Point и Али Аркам (@aliarqam)- активист и репортер за списание Newsline.
Предистория
Фактите, свързани с конфликта в Белуждистан, трудно могат да бъдат потвърдени. Но това, което със сигурност знаем е, че белуджкските активисти искат независимост от Пакистан, а военното разузнаване в страната се опитва да ги потисне понякога чрез “насилствени изчезвания”, без да са били съдени преди това. Според Комисията за човешки права на Пакистан, от 2001 телата на “изчезнали хора” от Белуджистан “са се появили мъртви” със следи от изтезавания. Само през 2013, 116 тела са били намерени в провинцията, 87 от които са идентифицирани от семействата, обвиняващи пакистанските агенции за сигурност в това, че са отвлекли близките им.
Правителството продължава да настоява, че сепаратистите са финансирани от “външни хора”.
Множество сектантски и ислямистки милиции използват района и за тренировки по подбор на кадри за войните в Иран и Афганистан, граничещи с Белуджистан. Тези групи извършват атаки и вътре в страната.
Понякога групировките обединяват сили в търсене на пари и ресурси. Като резултат от това, живеещите в Белуджистан са принудени да се защитават от няколко различни и опасни идеологии.
От 2001 насам, хиляди етнически шиити хазарейци, най-голямото малцинство в Белуджистан, са били убити от военни групировки. Много други са били принудени да напуснат провинцията, която поколения наред е била техен дом.
Някои белуджкски националистически групировки се опитват да изгонят от провинцията всички, които не са белуджи, както и пакистанската армия. Военните конвои биват бомбардирани. На панджабските семейства, които десетилетия наред са живели в Белуджистан, сега е сложен етикет на нежелани “заселници”, стотици са били убити в атаки и хиляди са принудени да бягат от насилието.