Виждаш всички тези езици? Ние превеждаме статиите в Global Voices, за да направим гражданската журналистика по света достъпна за всеки.

Какво причиняваме на мозъците на нашите деца?

Tehmina Shekh photographed at the Chingari Clinic in Bhopal, India -- site of one of the world's worst chemical disasters. Photo by Flickr user Bhopal Medical Appeal. CC-BY-NC-SA 2.0

Тахмина Шех, фотографирана в клиниката Чингари в Бопал, Индия – местонахождението на едно от най-тежките химични бедствия в световен мащаб. Снимка от Фликър потребител Bhopal Medical Appeal. CC-BY-NC-SA 2.0

Тази публикация от Елизабет Гросман е публикувана в оригинал от Ensia.com, списание което се фокусира върху международните екологични решения в действие, и е публикувана тук като част от споразумение за споделяне на съдържание.

16 Февруари 2015 – цифрите са потресаващи. Според американския Център за контрол и превенция на заболяванията (ЦКПЗ), с близо 1.8 милиона повече деца в Америка са били диагностицирани с проблеми в развитието между 2006 и 2008, в сравнение с десетилетие по-рано. През това време, разпространението на аутизъм се е повишило близо 300%, а синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност се е увеличил с 33%. Статистиката на ЦКПЗ показва също, че 10 до 15% от всички бебета родени в САЩ имат някаква форма на невроповеденческо нарушение в развитието. Все повече са тези, които имат неврологично заболяване, което не се диагностицира клинично.

И това не е само в САЩ. Такива увреждания засягат милиони деца по цял свят. Цифрите са толкова високи, че Филип Гранджан от Университета на Южна Дания и Училището по обществено здраве Харвард Чан, и Филип Ландригън от Училищетo по медицина Айкан в Маунт Сайнай в Ню Йорк – и двамата лекари и видни изследователи в тази област – описват ситуацията като “пандемия”.

Въпреки че по-ранните и задълбочени диагностики оказват влияние на документираното увеличение, те не обясняват всичко, твърди Ърва Херц – Пичиото, професор по околната среда и здравето на работното място от MIND Institute. Гранджан и Ландригън отдават на генетичния фактор 30 до 40 % от случаите. Но значителна и все по-увеличаваща се маса от изледвания показват, че излагането на замърсители от околната среда е един от виновниците за тревожното покачване на неврологичните заболявания при децата.

Какво точно се случва? И какво можем да направим по въпроса?

Химикалите и мозъкът

Някои химични вещества – олово, живак и органофосфорни пестициди, например – отдaвна са разпознати като токсични субстанции, които могат да имат дълготраен ефект върху детското неврологично здраве, казва Брус Ланфер, професор по здравни науки в Университета Саймън Фрейзър . Докато днес оловните бои са забранени в САЩ, те все още са налични в много домове и продължават да се използват на други места по света. Децата биха могли да бъдат изложени на влиянието на оловото и чрез бои, оцветители и метали, използвани при детските играчки, въпреки че тяхното ползване е забранено от законодателството на САЩ, както и чрез замърсена почва или други влияния на околната среда или пък пластмаса, при която оловото се ползва като омекотител. Източници на живак са някои риби, замърсяването на въздуха и стари живачни термометри и термостати. Докато се полагат големи усилия да се редуцира и дори елиминира излагането до тези вещества, притесненията продължават, особено днес, когато виждаме, че неблагоприятно влияние може да окаже и съвсем малка доза.

At early stages of development — prenatally and during infancy — brain cells are easily damaged by industrial chemicals and other neurotoxicants. Photo by Flickr user Jason Corey. CC-BY-NC-SA 2.0

В ранен етап на развитие — пренатално и ранна детска възраст — мозъчните клетки са лесно  увреждани от индустриални химикали и други невротоксини. Снимка от Фликър, потребител Jason Corey. CC-BY-NC-SA 2.0

Но днес учени откриват, че химични съединения, които са често срещани във въздуха на открито – включително компоненти на газовете от коли и фини прахови частици – както и във въздуха при затворени помещения и потребителски продукти, също могат да окажат неблагоприятно влияние на развитието на мозъка, включително пренатално.

Химикали забавящи горенето, пластмаса и продукти за личната хигиена, както и други домашни продукти са в списъка на Ланфер, определени като “притеснителни” поради тяхното влияние върху развитие на нервната система.

Нараства и подозрението към химикали, които ускоряват хормонални промени, че оказват влияние върху неврологичната система, казва Линда Бирнбаум, директор на Националният институт по опазване на околната среда и здравето и Националната токсикологична програма. Сред химичните вещества, които биват изследвани за неврологично влияние, настъпващо в ранните стадии на развитие, са и вещества забавящи горенето известни като PBDE, които са широко използвани в пяната при тапициране, електрониката и други продукти; фталати, широко използвани като пластификатори и синтетични аромати; поликарбонатната пластмаса, известна обикновено като бисфенол; перфлуорирани съединения, като тяхното използване се прилага при изработването на покривни материи, издържащи на петна, вода и мазнина; както и различни пестициди.

Точна хореография

Както Гранджан и Ландригън обясняват, плодът не е добре защитен от химикали в околната среда, които лесно биха могли да преминат през плацентата.  Има доказателства от ин-витро проучвания, че невронните стволови клетки са много чувствителни към невротоксични субстанции.

In the past 30 to 40 years, scientists have begun to recognize that children and infants are far more vulnerable to chemical exposures than are adults.

През последните 30 – 40 години, учените започват да признават, че децата и бебетата са много по-податливи на химични излагания, отколкото възрастните.

Мозъкът на новороденото е също уязвим за такива замърсители. При ранните стадии на развитие – пренатално и ранна детска възраст – мозъчните клетки могат лесно да бъдат увредени от индустриални химикали и други невротоксични субстанции. Подобна намеса може да афектира развитието на мозъка както структурно, така и функционално – ефекти, които имат дълготрайни неблагоприятни последствия.

“Мозъкът е толкова податлив на външни влияния” – казва Гранджан.

Исторически погледнато, химическа невротоксичност е била изследвана при възрастни – често при случаи на високи нива на излагане при професионални задължения. За последните 30-40 години обаче, учени са установили, че деца и новородени са много по – податливи на влиянието на химикали, отколкото възрастните. Открито е и, че при излагане на влиянието на химикали в ранните стадии на развитие, може да има дълбоки и трайни последици. Друго важно откритие е разбирането как дете или бебе, изложено на химична среда бива засегнато, включва много повече от калкулиране на потенциалните ефекти върху физически малък човек. Стадии на развитие – и времетраенето на химично излагане – също трябва да се вземат под внимание. Ранните стадии на развитие на мозъка включват “много точна хореография” – обяснява Фредерика Перера, професор по здравеопазване и околна среда в Училището по обществено здраве Майлман към Колумбийския университет. “Всеки химикал, който може да разруши мозъчната химия на този етап, може да има негативни последствия ” казва тя.

Например, обяснява Дебора Курраш, старши научен сътрудник в Училището по медицина към Университета на Калгари , която специализира в неврологично изследване по време на ранните етапи от развитието на мозъка – когато клетките стават неврони – “времето определя дестинацията.”

Резултатите от последните изследвания на Курраш за развитието на невроните афектирани от ВРА показват какво точно има тя предвид. В едно изследване, публикувано през януари 2015, Курраш и нейни колеги проследяват ефекта оказан върху невронното развитие от страна на ВРА и често срещан заместител на ВРА, бисфенол S. По-конкретно, те изследват как излагането на ВРА и ВРS – при нива сравними с тези намиращи се във водата на местността, където тя живее – могат да засегнат развитието на невроните при рибата зебра, като този стадии е сравним с второто тримесечие при човешката бременност, когато невроните се оформят и се предвижват до точните места в мозъка.

Many of the chemicals under scrutiny for their effects on brain development appear to act by interfering with the function of hormones essential for healthy brain development.

Много от химикалите, които са под наблюдение заради ефекта, който оказват върху развитието на мозъка, изглежда действат след като се смесят с функционален хормон, важен за здравословното развитие на мозъка.

“Те се придвижват така все едно се качват на автобус”. След излагане на ВРА и ВРS, изглежда по следния начин, казва Курраш: “два пъти повече неврони се качват на по-ранен автобус и на половина по-малко на закъснял автобус”. Изследователи откриват, че подобно излагане води до промяна на развитие на невроните – неврогенезис – по начин, по който рибите например стават хиперактивни. Подобна промяна, в този случай предизвикана от “съвсем малка доза ВРА”, може да предизвика трайни последици, коментира Курраш.

Много от химикалите под наблюдение заради тяхното влияние върху развитието на мозъка – ВРА, фталати, перфлуорирани съединения, бромирани химикали, които забавят горенето и различни пестициди – очевидно започват да действат, когато са в контакт с хормони, важни за здравословното развитие на мозъка. Сред тях са тиреоидни хормони, които регулират тази част от мозъка, която работи за жизненоважни функции, включващи репродукция, сън, жажда, хранене и пубертета.

По време на първото тримесечие на бременността, плодът не произвежда собствен тиреориден хормон, казва Томас Зойлер, директор на Лабораторията по молекулярна и клетъчна ендокринология в Университета на Масачузетс. Ако майката е изложена на вещества като полихлорирани бифенили или перхлорат, и тези вещества са в контакт с нейните тиреоридни хормони – това може да се случи чрез замърсена вода, например – може да увреди бебето в етап, който е критичен за развитието на мозъка му.

Друго нещо, което трябва да се вземе под внимание при ендокрино-разрушаващо химичнио излагане, казва Зойлер, е това, че голяма част от жените в детеродна възраст в САЩ имат някаква доза на йоден недостиг, което може да потиска хормоните на щитовидната жлеза. Докато този дефицит може да не е повод за клинично неблагоприятни ефекти, то би могъл да бъде достатъчен, за да навреди за развитието на нервната система на бебето. “Въздействие може да се получи при нива далече по-ниски от тези на стандартите за безопасност” казва Зойлер. И същевременно има много повече химикали, на които една жена може да бъде изложена в околната среда с потенциал да увредят хормоните на щитовидната жлеза, сред тях са PBDE, PCB, BPA, различни пестициди, перфлуорирани съединения и някои фталати.

Нещо във въздуха

Един особено притеснителен източник на химикали, които биха могли да увредят развитието на детския мозък, е замърсеният въздух, който е сложна смесица от различни химикали и прахови частици.

Research increasingly suggests that airborne contaminants can have subtle but significant effects on early neurological development and behavior.

Изследвания показват, че вредни вещества във въздуха могат да имат едва доловими, но значителни ефекти върху ранното развитие на неврологичната система и поведение.

Перера и колеги наскоро разследваха връзката между излагане на полициклични ароматни въглеводороди, изкопаеми горива – един от компонентите на въздуха – и честотата на синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност при 9-годишни деца. Изследванията показват, че майки които са били изложени на високи нива на полициклични ароматни въглеводороди по време на бременност, е пет пъти по-вероятно да имат деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, от тези които не са имали такова излагане. Докато това изследване е първото, което прави подобна връзка, то се присъединява към все по- нарастваща група от изследвания, сочещи към връзката между замърсяването на въздуха, в това число и полицикличните ароматни въглеводороди, и неблагоприятните последици за развитието на здрав мозък при децата.

Изучаването на ефекта от замърсяването на въздуха върху здравословното състояние на мозъка е сравнително ново, казва Кимбърли Грей от Националния здравен институт. Изследвания показват, че все по-вредни вещества във въздуха оказват едва доловими, но значителни ефекти върху развитието на неврологичната система. В добавка на връзката между пренаталното излагане на полициклични ароматни въглеводороди и нарушените мозъчни функции, изследователи също търсят потенциален контакт между сажди, летливи органични съединения и фини прахови частици – наред с други компоненти на замърсяване на въздуха – и нарушения като аутизъм и понижена интелигентност.

В изследване, публикувано през декември 2014 г., Марк Вайскопф, доцент по околната среда и професионална епидемиология към Харвард, е наблюдавал деца, чиито майки са били изложени на високи нива на фините прахови частици (PM 2.5, частици 2,5 микрона в диаметър или по-малки), особено през третото тримесечие на бременността. Проучването, което включва повече от 1000 участници, живеещи в цяла Америка, установява, че при тези деца вероятността да бъдат диагностицирани с аутизъм е два пъти по-голяма, отколкото при деца, чиито майки са били изложени на ниски нива от съответния химикал. Излагането на околна среда с по-големи частици – между 2,5 и 10 микрона (което е известно като PM10) – не се е явило като елемент, увеличаващ риска за аутизъм.

“Това е много важно от епидемиологична гледна точка, защото фокусира вниманието върху това колко е изложена майката на вредна околна среда” казва Вайскопф. Също така, подчертава важността от това колко време е изложена майката и ефекта, който се получава върху развитието на нервната система. Въпреки че много други фактори могат да допринесат за развитие на аутизъм, Вайскопф обяснява, че това изследване засилва предположението, че околната среда играе важна роля. Както изглежда, това са много малки частици, които биват асоциирани със съответните ефекти: онова, което може да изглежда малко като количество, може да се окаже “много важно”, когато става дума за засягане развитието на мозъка, обяснява Вайскопф.

Колумбийският университет наскоро публикува допълнително проучване, което открива връзка между стандартното замърсяване на въздуха с когнитивното и поведенческото увреждане при децата.

Широко излагане

Както Гранджан и Ландригън отбелязват, един от притеснителните факти, който се осъзнава напоследък, засягащ излагането на околна среда, влияеща върху невротоксичното развитие, е колко широко разпространено всъщност е самото излагане и повсеместното присъствие на такива компоненти. “Все повече невротоксични химикали се намират в продуктите” казва Ландригън.

Фталатите, които се използват като пластификатори – включително в поливинил хлорид пластмаси и в синтетични аромати, и множество продукти за лична хигиена – образуват една категория широко използвани химикали, които имат негативно влияние върху развитието на мозъка. Изследователи от Училището за обществено здраве Майлман към Колумбийския университет, наскоро откриха, че деца, изложени пренатално на повишени нива на определени фталати имат резултати на тестове за интелигентност, които са средно между 6 и 8 пункта по-ниски, отколкото деца с по-ниско пренатално излагане. Деца с намалени нива на интелигентност показват, че имат проблем с работната памет, възприятието на мисленето и скоростта на обработка на информация.

“Pretty much everybody in the U.S. is exposed.” — Robin Whyatt

Общо взето, почти всеки в САЩ е изложен на подобни химикали” – Робин Уайат

Фталатите, изследвани в това проучване, известни като DNBP и DIBP, се използват в много домакински продукти, включително тоалетни принадлежности и козметика, сред тях шампоан, лак за нокти, червило, продукти за коса и сапун, както и винилни платове и подсушаваща хартия. Нивата на излагане, свързани с намалената интелигентност в проучването, са в диапазона, който ЦКПЗ откриват в анкетата си, свързана с текущата оценка на биомониторинг на химични излагания. Общо взето, почти всеки в САЩ е изложен на подобни химикали” – заявява Робин Уайат професор в Медицинския център на Колумбийския университет.

Докато такова понижаване в нивото на интелигентност, може и да звучи ниско, Пам Фактор – Литвак, водещ автор и професор по епидемиология в Майлман, отбелязва че нивата сред населението – или пък тези в класната стая – означават по-малко деца с висок диапазон на интелектуалната скала и повече сред по-малко можещите. “Кривата дефакто се измества надолу” – обяснява тя.

“5 или 6 пункта по-ниско ниво на интелигентност може и да не звучи много, но означава, че повече деца ще имат нужда от специална образователна програма и по-малко ще са надарените” казва Морийн Суонсън.

Факторът “стрес”

Това, което подбужда неврологичните заболявания при децата, е “много сложно”, отбелязва Фредерика Перера. Докато предизвикателството да се разнищят няколкото влияещи фактора, докато изследването на – и регулирането на – химикали обикновено разглежда една субстанция в даден момент, то хората са изложени на няколко компонента едновременно. Нещо повече – когато става въпрос за развитие на мозъка, социалното напрежение “действа в същата част на мозъка” обяснява професорът по екологична медицина Дебора Кори – Слехта от Университета в Рочестър. Тя и други излсдедователи, намират все повече доказателства, че нехимичните фактори, като стрес при майчинството, семейни и обществени притеснения, могат да предизвикат нежелани ефекти върху ранното развитие на мозъка или сами по себе си, или при комбинация с невротоксични химикали.

Бирнбаум допълва, че това видимо взаимодействие между химични и нехимични условия на околната среда, е “много опасно и много важно”.

Епидемиологичните проучвания, обяснява Кори-Слехта, обикновено правилни относно наричаните от нас “смущаващи фактори” – се насочват към други условия които биха могли да окажат влияние. Много проучвания, казва тя, “не дават пример за това какво се случва в човешката среда.” Това което тя и нейни колеги се надяват да постигнат, е “да възпроизведат при животните, това което се случва при човека,” най-вече при общности, които са уязвими на социални фактори и изложени на химчни елементи, включително олово, пестициди и замърсяване на въздуха.

Оловото и стресът засягат едни и същи части от мозъка, казва тя, и могат да влияят едновременно в много ранен етап от развитието, като предизвикват трайни промени в структурата на мозъка. Тези промени могат да доведат до по ниско ниво на интелигентност, както и проблеми при обучението и поведението.

Лабораторията на Кори – Слехта в момента работи върху възпроизвеждане на условията на стрес и хронични лишения при животните, като това отразява какво изпитва едно общество в условията на бедност. Целта на това проучване е да се разбере как тези състояния афектират зародиша в плацентата и стават фатална основа за нарушения за цял живот.

Тя и нейни колеги изследват не само връзките между излагането и неврологичното развитие, но също така и механизмите, чрез които се появяват тези ефекти.

Какво може да се направи?

Да предположим, че бихме искали да спрем да вредим върху мозъка на нашите деца, то как да процедираме тогава?

Важна стъпка тук, е да подобрим възможностите си за разбиране кои точно химикали оказват неврологични ефекти. Една система за бърз скрининг би била идеална, казва Бирнбаум, защото има толкова много химикали – включително и новосъздадени – на които хората са изложени. Докато подобна програма, която да тества голям набор от химикали, използваща роботика, беше стартирана от американската Агенция за защита на околнота среда, Националните институти по здравеопазване и други федерални агенции, има десетки други, които биха могли да се използват, като по-голямата част от тях не са тествани напълно.

Когато става дума за намаляване на съществуващото излагане на химикали, то някои от тях биха могли да бъдат избегнати при желание на потребителя. Но често това е доста трудно, като се има предвид , че много от тези субстанции се използват – като ВРА – в продукти, които нямат етикети със съставките. Други, включително замърсеният въздух, са доста трудни да се избегнат, като се има предвид, че няма алтернатива. И както Морийн Суонсън отбелязва, такъв избор не е осъществим за всички хора от различните икономически нива, което повдига въпроса за справедливостта в околната среда.

Гранджан и Ландригън отбелязват, че Американската система за регулация на химичните субстанции, при която липсват изисквания за пълно тестване на токсините, не върши много добра работа, когато става въпрос за проактивна химична безопасност. “Химикали които не са изследвани, не би трябвало да се приемат като безопасни за развитие на мозъка и трябва да бъдат тествани за невротоксичност”, пишат в статия публикувана в The Lancet.

Докато някои невротоксини изглеждат така все едно са адекватно изследвани, то те не са. Например, сериозен прогрес беше направен при излагането на олово чрез общественото здравно образование в САЩ и на други места по света. Въпреки това, разбира се, че почти всяко едно оловно излагане може да предизвика увреждане и вредното излагане продължава – особено в страни, където оловна боя и газолин все още се използват. В Америка, програмата за опазване от олово получава драстично по-малко финансиране от 2012 година насам.

When it comes to protecting the exquisitely sensitive developing brain, the measures currently used to assess chemical risk and set safety standards fall short, says Cory-Slechta.

Кoгато става въпрос за защита на така чувствителния развиващ се мозък, мерките които се използват в момента за оценяване на химическия риск и за установяване на стандарти за безопасност, са напълно недостатъчни, казва Кори- Слехта.

Междувременно, деца по цял свят – особено в по-малко развитите държави – продължават да бъдат изложени на опасни невротоксични вещества, освобождавани чрез индустриалните емисии, депа за отпадъци и разбира се чрез използването на детски труд. Примери за това изобилстват и включват излагането на химични вещества, освобождавани при рециклирането на електроника в различни части на Азия и Африка, олово и живак идващи от минната дейност, пестициди използвани в селското стопанство, продукти, съдържащи тежки метали, в това число храна и бонбони.

При отсъствие на това, което много защитници на околната среда смятат за адекватно в американското федерално управление на химични вещества, много щати индивидуално прокараха техни закони за защита на децата от вредното химично излагане. Много от тях са специално насочени към химикали с невротоксични ефекти, главно тежки метали като кадмий, олово и живак. И въпреки че някои щати започват правилно да променят законодателството за защита на бременни жени от вредните химикали, то това излагане все пак остава в голяма степен неадресирано.

Докато вече знаем доста повече за невротоксичните субстанции, все по-голямо е излагането в сравнение с когато и да било преди. И изглежда има широко съгласие между учените, че това излагане влияе на децата по света.

“За мен е повече от ясно, че трябва да се наложи различна система за по-добрата защита на мозъците на бъдещето”, казва Гранджан.

Елизабет Гросман е независим журналист и автор, фокусирана върху проблеми на околната среда и науката. Тя е автор на Chasing Molecules, High Tech Trash, Watershed и други книги. Нейни публикации се появяват на различни места, включително Ensia, Scientific American, Yale e360, Washington Post, TheAtlantic.com, Salon, The Nation и Mother Jones. Тя туитва през @lizzieg1.

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..