Виждаш всички тези езици? Ние превеждаме статиите в Global Voices, за да направим гражданската журналистика по света достъпна за всеки.

Забраната върху “Дъщерята на Индия” изведе на преден план въпроса със синовете на Индия

India marked the one-year anniversary in 2013 of the brutal rape of a young university student, which plunged India into a period of self-reflection and mourning whilst thousands took to the streets of Delhi in protest against gender-based violence.

През 2013 Индия отбеляза първата годишнина от бруталното изнасилване на младата студентка, което стана повод за дълбоки размишления и печал в страната, а междувременно улиците на Ню Делхи се изпълниха с протестиращи срещу сексуалното насилие.

В Индия за пореден път бе отворена дискусията за проблема със случаите на изнасилване в страната, като този път повод стана документалният филм на английския режисьор Лесли Ъдуин “Дъщерята на Индия”, който разказва за бруталното групово изнасилване и последващо убийство на обещаващата млада физиотерапевтка Джоти Сингх през 2012 г. в Ню Делхи.

Филмът показва единия от обвинените изнасилвачи, Мукеш Сингх, който твърди, че жените имат повече вина за изнасилванията, отколкото мъжете и че те не трябва да се опитват да се противопоставят по време на този акт. Двама от адвокатите на защитата също се появяват във филма, споделяйки подобни сексистки и агресивни мисли относно жените в Индия.

Още преди да бъде излъчен, филмът попадна под обстрела на обвиненията, че показвал Индия в лоша светлина, че бил проява на лош вкус и че не отразявал проблема с нужния такт. Някои дори го нарекоха измислица

Правителството на дясната партия Бхаратия Джаната (“Индийска народна партия”), водено от министър-председателя Нарендра Моди, се намеси и успя да получи от съда заповед за забрана на излъчването му в Индия с довода, че показва “недостоверно съдържание”. БиБиСи първоначално бе планирало да излъчи филма за Деня на жената, 8 март, но избърза да го пусне на 4 март и да го публикува в YouTube. Тогава индийското правителство поиска от YouTube да забранят достъпа до “Дъщерята на Индия” в страната и от сайта се съгласиха.

@IndiasDaughter е най-суровата действителност: докато си честитим по случай Деня на жената, мислим за престъпленията.. Тази мисъл… ТРЯБВА да променим това!

Документалният филм акцентира върху Мукеш Сингх, който е в затвора, осъден на смърт чрез обесване за това, че е взел участие в изнасилването на Джоти Сингх Пандей в движещ се автобус на 16 декември 2012. Две седмици след нападението, тя издъхва от своите рани. Показани са и интервюта с нейните родители и адвокатите на защитата.

Оставяйки критиката настрана, в социалните медии започнаха да се повдигат въпроси от типа на: “Защо правителството ще иска да забрани документалния филм?”.

В знак на протест срещу забраната, известният новинарски канал NDTV, който трябваше да излъчи филма, на 8 март, в продължение на единия час, който бе предвиден за излъчването му, пусна черен фон със заглавието на филма.

На въпроса защо вместо това не са излъчили друго предаване, редакционният директор Сониа Сингх каза в туит:

Няма да крещим, но ще бъдем чути @SharmaKadambini#IndiasDaughters от 21:00 до 22:00  pic.twitter.com/UKfqtTImL7

Престъпленията срещу жени в Индия определено са сериозен проблем. Според Националното бюро за данни за престъпленията в Индия, на всеки 20 минути една жена бива изнасилена в страната. От 2010 година насам, докладваните престъпления срещу жени, в това число и изнасилванията, са се увеличили със 7,1 %.

В същото време, филмът не е перфектен. Сътрудничката на Global Voices Анналиса Мерилли посочи някои от основните недостатъци в наратива на филма пред новинарския уебсайт Quartz:

The documentary lacks the strength to point to the roots of the problem. Take the title, India’s Daughter. Why? Isn’t that a quintessentially patriarchal label to give Jyoti Singh? She wasn’t India’s daughter. She was India’s promising medicine student. She was Delhi’s fierce citizen, who would stop a policeman from beating up the kid who just stole her purse. She was the fearless woman who stood up against the men who would then kill her—because she would not take being bullied, she would not just do as she were told.

На документалния филм му липсва смелостта да посочи откъде е породен проблемът. Погледнете заглавието – “Дъщерята на Индия”. Защо? Не е ли това едно твърде патриархално название за Джоти Сингх? Тя не беше дъщерята на Индия. Тя беше обещаващата студентка по медицина на Индия. Тя беше истинската гражданка на Ню Делхи, готова да спре полицаят, биещ детето, откраднало чантата й. Тя беше безстрашната жена, която се изправи срещу мъжете, които след това щяха да я убият. Защото не би приела да се подиграят с нея, не би направила това, което искат от нея.

Куджила Маскилламани, студентка по кинорежисура във Филмовия и телевизионен институт “Сатяджит Рей” в Колката, написа в своя блог, че дори и да не е идеален, това не е основателна причина той да бъде забранен:

Nothing artistic about it. Moreover it is somewhat like Slumdog Millionaire in that it looks at India as a third world nation sinking in poverty and anti-social activities. A country which needs reformation. Glee at an opportunity to criticize a former colony is rather evident. India of slums, youth dropping out of school to earn a living, women who only seek protection from husbands- the sketch is just perfect.

[…]

I am not India's daughter. I don't think Jyoti Singh was either. India is in fact Mukesh Singh. I cannot adhere to anything which originates there. Neither as a woman nor as a human being. In this festival colours [I] am with a ‘foreign’ film. A mediocre one which posed threat to state, a film which made me part of a conspiracy. Jyoti Singh, today, [I] miss you.

Няма нищо артистично тук. По-скоро прилича на “Беднякът милионер”, тъй като показва Индия като народ от третия свят, затънал в бедност и анти-социални действия. Страна, която има нужда от реформи. Очевидно е, че е просто още една възможност бившата колония да бъде критикувана. Индия на гетата, на младежите, напускащи училище, за да изкарват прехраната си, жени, които търсят закрила само при съпрузите си – идеалният скеч.
[…]
Аз не съм дъщерята на Индия. Не мисля, че и Джоти Сингх беше. Индия, това е Мукеш Сингх. Аз не мога да се идентифицирам с нищо, което се случва там. Нито като жена, нито като човешко същество. Този филм, с всичките си краски, за мен е един “чужд” филм. Посредствен и който представлява заплаха за страната; филм, който ме прави част от едно заговорничество. Джоти Сингх, днес ти ми липсваш.

Ако погледнем коефициента на осъдените за изнасилване, ще забележим, че Индия се откроява с “впечатляващите” 24,2 % (2012). За сравнение, във Великобритания са 7 %, а в Швеция- 10%. Тогава, защо изнасилванията не престават?

Според Aнджали Джоши в “Хъфингтън пост” неравенството между половете си вирее в Индия: “Не става въпрос за патогенния случай на обвиняване на жертвата. Този манталитет е бил подхранван от поколения наред неравенство. Тези изнасилвачи не са “гнилите ябълки в кошницата”; техният начин на мислене е отражение на цялата културна норма в Индия.

Нужно е цялото индийско общество да си зададе въпроса как да избави Индия от тази неравнопоставеност между половете, която се е загнездила дълбоко в него. Откъде да се започне? Известната актриса Твинкл Кханна сподели какво според нея трябва да се направи в свой туит:

Всичко започва с аборта, ако бебето е от женски пол и стига до изнасилванията и убийствата на жени. Днес, в домовете си, ние отглеждаме утрешните мъже. Индия, отглеждай ги както трябва.

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..