Виждаш всички тези езици? Ние превеждаме статиите в Global Voices, за да направим гражданската журналистика по света достъпна за всеки.

Eвропа: Икономическата криза засили възхода на анти-имиграционните политики

Всички препратки са към текстове на френски, освен ако изрично е посочен друг език.

Дори след края на президентските избори във Франция (бъл) фактът, че действащия президент Никола Саркози избра имиграцията за основна тема на предизборната си кампания, все още предизвиква множество дебати в мрежата. Много Интернет потребители се питаха дали избора на Саркози да се понрави на крайно-десните избиратели му е помогнал за смекчаване на загубата му или обратното – е бил една от причините електоратът му да го изостави. Имайки предвид осезаемо понижаващият се апетит за мултикултурализъм (анг) на европейските гласоподаватели, открояването на имиграцията като основна причина за глобалната икономическа криза се оказа плодотворно за крайно-десните партии на континента.

Африкански бежанци, от Вито Манзари във  Flickr (CC BY 2.0)

Африкански бежанци, от Вито Манзари във Flickr (CC BY 2.0)

Ако подобна аргументация звучи познато, това е, защото тя периодично се е появявала на Стария континент във времена на криза и се е отразявала на развитието му. В блога си “Crêpe Georgette”, Валери описва хронологично начина, по който имиграцията е била възприемана във Франция от първата половина на XIX век до сега:

S’il est une idée en vogue, c’est bien de penser que les anciennes vagues d’immigration (italiennes, polonaises, espagnoles, belges …) se sont parfaitement intégrées au contraire des vagues, plus récentes, maghrébines et africaines. Les anciennes vagues d’immigrés étaient travailleuses, ne posaient aucun problème et les français les ont d’ailleurs parfaitement acceptées, entend-on souvent.

Constatons donc que les propos actuels sur les immigrés les plus récents ne sont qu’une répétition d’idées reçues anciennes et qui se sont exercées à l’encontre de toutes les communautés migrantes (qu’elles viennent de province ou de pays étrangers).

Една от идеите на мода е, че старите имиграционни вълни (идващи от Италия, Полша, Испания, Белгия,…) сега са напълно интегрирани в нашето общество, противно на по-новите имиграционни вълни от Магреб и Африка. Често чуваме, че “по-старата емиграция бе свързана с труд, не причини никакви проблеми и бе напълно приета от французите”.

Нека признаем, че настоящите коментари по повод новите имиграционни вълни са чисто повторение на стари стереотипи, с които всички имигрантски общности са се сблъсквали (независимо дали са дошли от селски райони или от други страни).

Валери прави паралел между твърдението, че италианските и испански емигранти не са могли да се интегрират, и аргументите срещу днешната имиграция от Източна Европа и Африка:

Toutes les populations d’immigrés – mais aussi les populations pauvres de manière générale – sont vues au cours des siècles comme sales, non intégrées, se vautrant dans la luxure et des coutumes exotiques. Ce qu’on entend à l’heure actuelle sur les quartiers « islamisés », « envahis » de femmes en burqa avec 10 enfants n’est que la répétition, comme vous le constatez, de propos tenus sur toutes les vagues d’immigration précédentes. L’italien lui aussi fait une cuisine infâme, trop d’enfants et se vêt d’oripeaux. Le polonais se ridiculise avec son catholicisme particulier et à se tenir debout pendant la messe alors que le bon français est assis.

Всички имигрантски населници — също както и бедното население като цяло — са разглеждани през вековете като мръсни, неинтегрирани, отдаващи се на похот и на екзотични обичаи. Това, което в момента се говори за “ислямизираните” квартали, “завладени” от жени с фереджета с по десет деца, е единствено повторението на разказите за всички предишни вълни от имигранти. Италианецът също е готвил “ужасна” храна, имал е твърде много деца и се е обличал в дрипи. Полякът пък е осмян за своята особена форма на католицизъм, поради която стои прав по време на месата, докато възпитаният французин е седнал.

Икономическият спад не е единствената причина 

Въпреки всичко, икономическият спад не може да обясни сам по себе си привлекателността на анти-имигрантските настроения. В уводна статия, посветена на бъдещето на мултикултурализма във Франция, Джули Оуоно подчертава (анг):

Причината за разстящото притеснение за бъдещето на Европа не е единствено свързано с кризата. Противно на това, което някои политици скоротечно обясниха в нощта на първия кръг, всъщност изглежда, че французите, гласували за екстремизма, не са тези, които страдат най-много от имигрантския наплив. Френски анализатори разкриха, че докато този наплив представлява сериозно притеснение за 62 процента от избирателите на Фронт Насионал, то населените места, от които партията е получила най-значим брой грасове, не са засегнати от особено голям процент на имиграция.

Европейски феномен

Не-европейци в Европа, от Digital Dreams във Flickr (CC-BY)

Не-европейци в Европа, от Digital Dreams във Flickr (CC-BY)

Политиците, пеещи старата песен срещу имигрантите на нов глас, не са  единствено във Франция. В Гърция, нео-нацистката партия Златна Зора се възползва (анг) от икономическите затруднения на страната по време на последните избори. Във Великобритания, коментатор, използващ името “James”, реагира на декларацията (анг) на Камерън, Меркел и Саркози, оповестяваща смъртта на мултикултурализма в Европа:

Тя [Меркел] искаше Народите на по-богатите нации да приемат и обучат събратята им от по-бедни региони! Това не проработи, струва ни милиони и става все по-скъпо с всяка изминала година! Бихте ли предпочели да наемете фермер от румъния, преструващ се на беден и изпращащ всичките си пари вкъщи, за да си построи къща! точно това се случва в момента. (бел. прев.: Пунктуацията е запазена.)

Валери казва, че вече не се учудва от това рециклиране на анти-имигрантската реторика. В блога си, тя препоръчва няколко четива, които да дадат основа за дебат:

Pour combattre les craintes face aux immigrés maghrébins et africains, on gagnerait à lire les textes du 19eme et du début du 20eme pour comprendre comment se fondent ces peurs et comment l’on ne fait que répéter les mêmes idées ayant cours dans les siècles précédents. Conseils de lecture :

- Conseillé par Melle S. : A. SAYAD « L’immigration ou les paradoxes de l’altérité » (1. L’illusion du provisoire et 2. Les enfants illégitimes).
– Gérard Noiriel, « Le creuset français ».
– Laurent Dornel, « La France hostile. Histoire de la xénophobie en France au XIXe siècle ”

За да бъдат преборени страховете от имигрантите, пристигнали от Магреб и Африка, полезно би било да се прочетат текстовете от XIX в. и началото на XX в., за да се разбере къде се коренят основите на тези страхове и начина, по който те просто преповтарят идеите от изминалите векове. Препоръчана литература:

- Препоръчано от Г-ца С.: А. Саяд, “Имиграцията или парадокса на другостта” (« L’immigration ou les paradoxes de l’altérité »), (1. “Илюзията на ефемерността” и 2. “Незаконните деца”)
– Жерар Ноариел, “Френското претопяване” (« Le creuset français »)
– Лоран Дорнел (Laurent Dornel), “Враждебната Франция. История на ксенофобията във Франция през XIX век” La France hostile. Histoire de la xénophobie en France au XIXe siècle »)

Коментарите са затворени.