Виждаш всички тези езици? Ние превеждаме статиите в Global Voices, за да направим гражданската журналистика по света достъпна за всеки.

За Алепо: писмо до бъдещите историци

"To the girl who shared the siege with me: I love you". Eastern Aleppo, December 15, 2016

“До момичето, което преживя с мен обсадата: обичам те”. Източно Алепо, 15 декември, 2016. Снимка на Salih Abo Qusay. Публикувана с разрешение на автора.

От Самер Франжи

Може би ще получите покана за конференция за изследване на причините за колапса на Близкия изток. Или може би просто ви е интересно да изучавате този регион, дом на народа ви преди събитията, превърнали го в поток от изгнаници и мигранти. Или пък може би сте любопитни да разберете повече за колапса, случил се преди половин век. Не знам защо точно, но със сигурност някой ден ще се върнете към тази повратна година, за да разберете вашето настояще – настояще, изградено от резултата на този колапс. Ще влезете в библиотека и ще намерите стотици книги за причините му: въстанието на етническите групи, икономическия спад, развеначаването на “илюзията”, която ние някога наричахме “център”.

Във вашето настояще може би сте се примирили с управлението на крайно десните и тяхната расистка идеология. Няма как да знам. Също така е възможно и тази вълна да е отминала, както и войните и разрухата, която тя предизвика, и вашето изследване да ви накара да стигнете до извода, че отговорността за случилото се лежи върху предишните поколения. Няма как да знам.

Във всеки случай, вие ще можете да видите този период през книжните редици, които разделят вашето настояще от вашето минало, или нашето настояще. Ще намерите десетки изследвания, посветени на “Арабската пролет” и много други – за “Арабската есен”. Можете да ги подминете с чиста съвест. Те бяха написани прибързано и основно, за да осигурят малко слава за интелектуалците, чието единствено постижение беше удачната игра на думи – сравненията с пролет и есен.

Можете също така да подминете и друга книжна редица – онази с книгите с черни корици за група, която ние наричахме “ДАЕШ”, за която може и да не сте чували. Тази група фундаменталисти стана причина за всички наши обсесии преди да разберем, че войните, които водихме срещу нея продължиха десетки години след унищожаването й и дори след като паметта за нея избледня в съзнанието ни. Тогава писахме купища книги за да плашим себе си, защото ни беше скучно, а тук бяхме намерили нещо, което да ни ужасява и разнообразява едновременно.

От друга страна, няма да намерите много книги за Сирия, онази страна, която се превърна в онова, което вие сега, може би, наричате “Полезна Сирия”. Малкото книги, които ще намерите, ще разказват за революцията през 2011 г., преди тя да завие “встрани” от първоначално благородната си цел. Няма да намерите и много изследвания за 2011-2016 г. , защото това беше “сложен” пеpиод за интелектуалците, които не разбираха какво точно се случва. Затова те предпочетоха да запазят мълчание – единственият път, в който те избраха да спрат безкрайните словесни мелници. Следвайки този период на затишие, ще намерите огромно количество материали за нуждата от диалог, примирие и възстановяване на Алепо, градът открит след възстановяването му от Башар Ал Асад, син на покойния президент. Може да решите, че причините за интерес към тази тематика са минимални, че тя не е нищо повече от стандартните дискусии за страна, управлявана от “прогресивен” тиранин. Някога е имало изостанали племена, които започнали селски бунтове срещу градските центрове, обединявайки се със джамиите срещу плурализма, и всичко това – заради сушата. Това е, което ще ви каже преподавателят ви по арабски в Университета в Дамаск, когато посетите този град, в който традицията се среща с модерността, както гордо съобщава билбордът на летището. Същото ще ви потвърди и дипломният ви ръководител, докато ви насочва към по-важните аспекти на проучването, като например ориенталският дискурс в рекламата на коли или ролята на Запада в арабските революции. Най-вероятно руският империализъм все още не е бил достигнал размаха, достоен за изследване.

Възможно всичко да е и по-различно. Може и да сте чували за Алепо и унищожаването му. Възможно е този град да застане в историята редом с Герника, Дрезден или Дейр Ясин, като образ на разруха и убийство, предвестник на тъмните времена, които тепърва предстоят. Може би ще намерите няколко посветени на него  картини или стихове, в които да се споменава този град. Може да се натъкнете на подобни стихове докато търсите снимки, които да добавите към увода на вашата дисертация. И въпросът, който никога няма да зададете на родителите ви, но който ще ви преследва, завръщайки се в ума ви: “Как се съгласихте на подобна разруха, изтребване и подмяна?” И ето, че се появява основното послание на това писмо: спрете се на този въпрос за Алепо и революцията в Сирия. Защото точно от тук започва цялата история. От гледната точка на вашето настояще може би няма да успеете да видите цялото значение на революцията в Сирия, защото мълчанието около нея, за което говорих по-рано, я омаловажи. Може би ще намерите редица статии, обвиняващи онези, използвали думата “революция”, в симпатии към идеологии, нямащи нищо общо с реалността и от вашата собствена перспектива тези обвинения може би ще изглеждат основателни. Но днес, 50 години преди да прочетете това писмо, Алепо гори. И терминът “революция” е всичко, което ни остана, като опит да се дистанцираме от участието в това убийство. Затова ни простете погрешното използване на понятията.

Върнете се в Алепо и попитайте, защо се съгласихме. Не си губете времето, търсейки връзка между цената на нефта и кланетата, между разрастването на Руската империя и разрухата, както и за метафизичен анализ на дискурса и неговите сложности. Не се потапяйте в дълбокото, а просто попитайте, защо се съгласихме. Не ни дръжте отговорни, защото и вие също може би щяхте да се смирите с разрухата, както направихме ние. Но също така и не ни прощавайте. Стойте на повърхността, където ще намерите всичко, което ви трябва. Ако в статия или книга прочетете, че ние не знаехме за случващото се, бъдете сигурни, че е лъжа. Не си мислете, че разстоянието на времето, което ви разделя от събитията, не ви дава правото да сте сигурни в това. Ние знаехме. Ние разбирахме. Знаехме имената на загиналите. Имахме снимките на всяко пострадало дете и на всеки ранен. Имахме и прощалните писма, написани мигове преди смъртта. Малко вероятно е да ги намерите в някоя библиотека, но за нас те бяха достъпни. Хората на Алепо се опитваха да се свържат с нас чрез писма, снимки, видеа, молитви, шеги и викове. Но поради някаква причина, ние не откликнахме. Ние знаехме, така че не оставяйте без отговор въпроса: защо го позволихте?

Стойте на повърхността, защото случилото се в Алепо беше онзи момент, в който светът реши да събере и пусне всичко, което дълго време беше скрито под нея. Вероятно на вас не ви се е наложило да изживеете времена като тези и точно затова имате късмет, защото това бяха тъмни времена. Алепо беше онази точка, след която светът реши, че е изморен дори да проследява случващото се. Това беше времето, в което клоун беше избран за президент, тиранин застана начело на свободния свят и световните лидери се състезаваха да поощряват престъпник. Може и да не разберете как успяхме да ударим дъното. Ние също не разбрахме. Но знаехме. След този момент загубихме всякакъв срам, институциите се сринаха и насилието се превърна в норма. Ако ви е интересен колапсът, не е нужно да вървите далеч или да копаете надълбоко, стойте на опустошената повърхност на Алепо и ще разберете, че всичко може да бъде загубено в един единствен момент.

Не мога да предскажа какво ще се случи в периода между написването на това писмо и вашето настояще. Може би светът си е взел поука от Алепо и се е съвзел от своя несвяст. Вероятно тази несвяст е довела до момент, в който светът е бил принуден да застане лице в лице със своя край. Но е възможно нищо подобно да не се е случило и вие живеете в свят, който смята, че хора като Асад са най-доброто, което този регион може да предложи. Няма как да знам. Това, което е сигурно във всеки един от тези сценарии е, че регионът е разрушен. И ако все още има пoне едно нещо, което ние можем да ви оставим като наследство сред всичките тези отломки, това е следното: помнете Алепо – не като образ на непостижим героизъм или неизбежна цена на идеологическа революция, а като време, време в което светът, напълно осъзнато и хладнокръвно, реши да се откаже сам от себе си.

Самер Франжи е директор на Центъра за изследване на Арабския свят и Близкия изток (CAMES) и доцент в Департамента по политически проучвания и публична администрация (PSPA) към Американския университет в Бейрут. Изследванията и преподавателската му дейност обхващат интелектуалната и политическата история на съвременния Близък изток и съвременните социални теории. Публикувал е редица статии за интелектуалната история на арабската левица и в момента работи над книга със спомени на левицата. Освен академичната си работа, пише и за арабската преса. 

Оригиналът на тази статия е публикуван на арабски в Al-Hayat, и преведен на английски от Рийм Харб, Роа Харб и Сиба Харб. Оригиналът на превода е публикуван в ‘AUB Political‘ и публикуван на тази страница с официално разрешение.

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..