Виждаш всички тези езици? Ние превеждаме статиите в Global Voices, за да направим гражданската журналистика по света достъпна за всеки.

Продавач на цигари се подпалва, самозапалванията продължават в Тунис

Адел Хадри, 27-годишен продавач на цигари се самозапали на главната тунизийска улица Хабиб Бургиба Авеню на 12 -ти март 2013 г. Според свидетел на случилото се, Хабиб е извикал “Аз съм млад човек, сведен до това да продава цигари, заради безработицата”, и след това се е самозапалил. Хабиб почина рано сутринта на 13ти март в болница Бен Арус.

Колективната блог платформа Науааат докладва [fr]:

Le jeune vendeur à la sauvette qui, désespéré par ses conditions de vie, s’était immolé, est décédé mercredi à l’aube, dernière illustration en date des tensions sociales en Tunisie auxquelles le nouveau gouvernement devra faire face une fois investi. “Il est mort aujourd’hui à 5 h 30 du matin des suites de ses graves brûlures“, a dit Imed Touibi, le directeur du Centre des grands brûlés de Ben Arous (banlieue de Tunis) où le jeune homme de 27 ans, Adel Khadri, était hospitalisé.

Отчаян от условията на живот, младият продавач на цигари, който се самозапали, почина в сряда. Това е част от най-актуалната картина на социалното напрежение в Тунис, с което новото правителство, веднъж утвърдено, трябва да си справи. “Той си отиде днес, в 05.30 ч. сутринта с диагноза тежки изгаряния”, каза Имед Туиби, директор на Центъра за тежки изгаряния в Бен Арус (Тунизийско предградие), където 27-годишният мъж е бил хоспитализиран.

Цитирайки частното радио Мозаик FM, авторът на блога Масир Дестан отбелязва броя на самозапалванията в Тунис:

 

Oh mon Dieu!!!
Le nombre d'immolations par le feu en Tunisie:
2 en 2010
91 en 2011
63 en 2012
11 en 2013
Source Mosaïque fm. Mais on n'a pas précisé le nombre de décès.

Господи! Броят на самоубийствата чрез самозапалване в Тунис:

2 през 2010

91 през 2011

63 през 2012

11 през 2013

Източник: Мозаик FM. Но броят на смъртните случаи, последвали от самозапалване, не е посочен.

Emergency services arrive  at Habib Bourguiba Avenue to transfer Khadri to hospital. Image via Alqarra TV facebook page

Линейка пристистига на Хаиб Бургиба авеню, за да транспортира Хадри до болницата. Снимка от Alqarra TV Facebook page

 

На 17-ти декември 2010 г., Мохамед Буазиз, продавач на плодове от Сиди Бузид, се самозапалва след като полицията конфискува стоките му. Отчаяният акт възмути движенията за социална справедливост и про-демократичните протести в Сиди Бузид, както и цялата страна, провокирайки напускането на държавата и бягството в Саудитска Арабия на автократичния диктатор Бен Али 18 дни по-късно.

Тъй или иначе, 24 месеца след бягството на Бен Али, Тунис все още преминава през дълбоки социално-икономически затруднения, обтегнати допълнително от политическата криза, предизвикана от убийството на опозиционния лидер Чокри Белайд на 6-ти февруари. Високите цени, 16.7-те процента безработица и неравнопоставеността между общинските единици правят живота на тунизийците, особено на тези в неравностойно положение, все по-труден. Кадри, страдащ не само от бедност, но и от стомашни проблеми, според сведенията на брат му, не е имал дори средства за лечение.

Беноа Далмас, журналист, пребиваващ в Тунис, пише [fr]:

Adel Khadri est-il mort pour rien ? La question semble indécente mais elle est suscitée par le silence politique qui a entouré l’annonce de cette immolation. Laquelle renvoie inévitablement au point de départ de la révolution tunisienne lorsque Mohamed Bouazizi, un vendeur à la sauvette de fruits et légumes, s’aspergea d’essence et s’immola à Sidi Bouzid, le 17 décembre 2010. Avant et après Bouazizi, d’autres cas similaires furent notés. La mort, au petit matin, d’Adel Khadri devrait interpeller toute la société tunisienne. Un pays qui n’offre aucun espoir à sa jeunesse est un pays qui s’étiole, s’effondre. Il ne s’agit pas d’exiger des remèdes miracles mais de demander à la classe politique, majorité ET opposition, de bien vouloir travailler pour le bien commun, l’intérêt national, le peuple. Les chicaneries politiciennes qui polluent toutes les vieilles démocraties ne sont pas d’une urgence absolue pour un pays qui vit librement depuis seulement deux ans et deux mois.

Дали Адел Кадри си отиде за нищо? Този въпрос, дори и да изглежда неприличен, е породен от мълчанието на политическата класа, заобикалящо новината за самозапалването. Неизменно, това е връщане на революцията към началната си точка, когато Мохамед Буазиз, уличен продавач на плодове и зеленчуци, се заля с газ и се подпали, на 17-ти декември 2010 г. Подобни случаи бяха регистрирани и преди и след този самозапалването на Буазиз. Смъртта на Кадри трябва да бъде послание за цялата туницийска нация. Държава, която не може да предложи никаква надежда на младежта си, е една избледняваща и сриваща се страна. Въпросът не е да се търси магически цяр, а да бъдат призовани както политическата и управляващата класи, така и опозиционната, за да се работи за общото благо, националния интерес и народа. Политическите шикалкавения, които опетняват старите демокрации, не са нужни за една страна, която притежава свободата си от само две години и два месеца.

 

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..