Виждаш всички тези езици? Ние превеждаме статиите в Global Voices, за да направим гражданската журналистика по света достъпна за всеки.

Киргизстан: Интернет под съд?

Продължаващият процес срещу етнически руски журналист, обвинен в подбуждане на расова омраза в поредица от онлайн статии, може да има дълбоки последствия за регулирането на интернет в Киргизстан. Случващото се също е и един вид тест за неутралност на агонизиращата съдебната система на страната.

Владимир Фарафонов е обвинен по член 299, раздел първи, който се прилага в случаи на причиняване на “национална, расова, религиозна или междурегионална вражда” чрез “средства за масова информация”. В условията на съдебна безпристрастност, вероятният резултат от този случай би зависил от трудността да се докаже, че статиите на Фарафонов попадат в юридикцията на този закон, като се има предвид, че законодателната система в Киргизстан не дава никакви разпоредби за интернет като “средство за масова информация”.

Въпреки това, като се има предвид, че местните съдебни зали често са роби на първостепенни политически настроения, далеч не е сигурно, че производството изцяло ще се посвети на този технически детайл.

Допълнително усложнява случая, описан от “Комитета за защита на журналистите” (Committee to Protect Journalists) като “политически мотивиран”, изказването (руски) на самия Фарафонов при откриването на процеса срещу него на 28-ми март, че 11 от 16-те статии, които са били заведени като доказателство срещу него по време на съдебния процес, не са били написани от него. Твърдение, което държавните прокурори, обикновено известни с невладеенето на интернет, ще имат затруднения да изобличат.

Нещо повече: идеята, че инкриминираните статии са написани от повече от едно лице, дори беше представена от опоненти на Владимир Фарафонов.

Жиргалбек Турдукожойев, влиятелен бивш редактор на Бишкекската онлайн агенция за новини Kabar.kg, стартира писмени нападки срещу “Фарафоновците” в киргизкоезичната преса миналата година, а след това даде интервю за в. “Киргизстан Руху”, по-късно преведено и публикувано онлайн, в което той обясни решението си да разшири целта на нападките си:

В моята статия бях далеч от “възлагането” на всичките статии, публикувани с подписа на В. Фарафонов, на един единствен автор, защото за мен беше ясно, че зад тях [статиите] е цяла група от автори, тъкащи и разпространяващи глупости.

Като обобщение на тази странна ситуация: етническият руски журналист, роден в Киргизстан, е пред възможността за лишаване от свобода (до пет години в съответствие с член 299, раздел първи на Киргизкия наказателен код), за подбуждане на расова вражда в статии, публикувани онлайн. Журналистът отрича да е расист (той цитира жена си, която е полу-киргизка, в негова защита), отрича да е автор на повечето от статиите (и много от неговите обвинители са съгласни с него), докато неговия юридически екип отрича, че Интернет попада под чадъра на “средствата за масова информация”.

Забележка: Ако това изглежда като някакъв фарс, тази история все пак бледнее в сравнение с решението на провинциален съд в южната част на страната, осъдил двама сектанти от Свидетели на Йехова на лишаване от свобода май миналата година, провъзгласявайки ги за ислямистки радикали…

Право на подстрекателство?

Но какво точно Фарафонов (или хора, които се правят на него) е направил, за да го съди държавния прокурор на Киргизстан? Една статия на Eurasianet.org се опитва да представи контекста на обвиненията срещу журналиста в рамките на някои от статиите, прикачени към името му и бълващи открито обидна реторика:

“Писанията [нa журналиста] едва ли ще помогнат в неговия случай. През септември 2010 г., Фарафонов пише за byeli parus…, че само 20 процента от етническите киргизи са “модерни хора”, докато останалите 80 процента са “глупаво затънали в азиатското Средновековие”.

В статия за убийството на казахстански турист в киргизкия регион Исик-Кул, публикувана в Centrasia.ru август 2011г., Фарафонов назовава киргизката преса, обхващаща историята, “затворници на политическия мрак”, в капан на “абсолютна стагнация”, сходни с тези от една ера на “ранен феодализъм”. Наричайки убийството пример за “елементарно киргизко гостоприемство”, язвителните препратки на автора към “примитивните” селски райони в Киргизстан бяха осъдени от киргизкоезични вестници…”

Възпалителни? Разбира се. Способни да причинят междуетнически раздор? Абстрактно. Но основната част от рускоезичното медийно отразяване на случая Фарафонов се е съсредоточи върху едностранчивата възприемчивост на прилагането на член 299. Бърз поглед на gezitter.org (медия, превеждаща киргизкоезични печатни медии на руски) разкрива недостиг на шовинистични статии (руски), които може да са по-подходящи за спецификата на обвинението за предизвикване на расова вражда, тъй като те първоначално се появяват в печатни вестници.

Въпреки това, докато организации като Международната кризисна група (“International Crisis Group”) наблюдаваха (PDF) ролята на киргизкоезичната преса в подхранването на напрежение между киргизи и узбеки по време на и след етническото насилие през 2010 г., нито един етнически киргизки редактор или журналист е бил предявен пред съдилища досега.

Коментирайки в блога Kloop.kg, Бектур Искендер каза:

Аз не знам на чия страна съм в случая Фарафонов. Но фактът, че киргизкоезичните вестници въобще не се разследват за национализъм – това със сигурност е факт, по моето скромно мнение.

Таке Ша отбеляза, че случаят има важни последствия за свободата на пресата и на интернет в страната, които по принцип се радват на по-добър опит в сравнение със своите съседи:

Киргизстан се различава от бившия съветски [от СССР] страни в това, че можете да напишете какво ви харесва онлайн, във форуми и т.н., и никой [от държавния апарат] няма да дойде да ви арестува…

Но в Twitter беше ясно, че писанията на Фарафонов са престъпни:

@tano-banzai: Фарафонов е ****

Междувременно, @Samatdolotbakov се изказа:

Хора, четете ли статиите на #Farafonov “за Киргизите”? Малкото **** ме издразни. Следните туитове ще бъде цитати от статиите му…

@Ryskulbekov се съгласи, давайки кредит на теорията, че статиите са написани от колектив, а не от един единствен човек:

@Ryskulbekov: @samatdolotbakov Самат, считам, че тези Фарафоновци са действително най-разрушителните сили в нашето общество

В миналото наричан “остров на демокрацията” в Централна Азия, Киргизстан има репутация за политическа откритост и свобода на медиите на по-високо ниво от страните, с които граничи. Скорошен ход на правителството на Таджикистан за блокаж на Facebook например е едно почти немислимо решение в Киргизстан, където депутати активно използват социалните медии. Всъщност, дори агресивният “тролинг” в онлайн пространството на страната е “плуралистичен”, както писа един отличен доклад на IWPR, разказвайки за коментарните “войни” между интернет граждани от Централна Азия и анонимни потребители, санкционирани от държавата.

Но има признаци, че това може да се промени. Наскоро, правителството гласува дълго отлагано парламентарно решение за блокиране на независимия новинарски уебсайт за Централна Азия Ferghana.ru: законодателите чувствали, че той е раздухвал междуетнически напрежения в отразяването на насилието от юни 2010 г. Бившият президент на страната Курманбек Бакиев беше забранил същия сайт по време на управлението си, но този блокаж продължи само месец, тъй като той бе свален в кървав преврат през април 2010.

Независимо от това, което Владимир Фарафонов е или не е написал, осъждането му ще създаде тревожен прецедент за държавни набези в онлайн територията. Ако той бъде признат за виновен, а след това Интернет – и всичко написано в него – ще може да се счита за “честна игра” от страна на ревностни държавни прокурори и компрометирана съдебна система.

Киргизстанските блогъри очакват присъдата със смесени чувства.

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..