Азербайджан: Журналистката Хадиджа Исмаилова е освободена, но други политически затворници остават задържани

Photo by Aziz Karimov for EurasiaNet.org, creative commons.

Снимка от Азиз Каримов за EurasiaNet.org, creative commons.

В края на март, в писмо, публикувано в “Уошингтън Поуст” и написано от нейната килия в Азербайджан, наскоро освободената журналистка Хадиджа Исмаилова, отбелязва важността на предстоящото посещение на президента Илхам Алиев във Вашингтон за срещата на високо равнище за ядрена сигурност:

За да получи покана за това събитие от президента Обама, той трябваше да помилва няколко политически затворници. Въпреки че бяха освободени от затвора, те остават блокирани в страната, забранено им е да я напускат, а правосъдието не беше възстановено. Това е много скъпа покана за Алиев, който в продължение на години отказва да приеме международен натиск или критики по този въпрос.

Наистина, само преди три години, докато седеше до председателя на Европейската комисия, Жозе Мануел Барозу, президентът Алиев заяви: “Преди всичко, искам да кажа, че нито един от моите политически опоненти не е в затвора. Това е абсолютно невярна информация. В същото време, бих искал да ви кажа, че няма политически затворници в Азербайджан.”

По това време, Алиев беше стимулиран от резолюцията, приета по време на парламентарната сесия на Съвета на Европа през януари 2013 година, която отхвърли доклад за политическите затворници в Азербайджан. Страната също така се справяше добре икономически, с ключов износ на петрол за около 100 долара за барел.

“Смятам, че тази глава е затворена”, каза Алиев пред Радио Свободна Европа, докато репортерът го пита въпроси за затворниците по време на срещата. От тогава, Азербайджан работи усърдно да се заличи всяка връзка с темата за политическите затворници.

 

Политика на “нулева реалност”

Фактът, че страната няма политически затворници оттогава, е официалната мантра, повтаряна непрекъснато на всяка едно международно събитие, където Азербайджан получава критики за лошото отношение към основни човешки права.

Активисти, журналисти и политически фигури, които се оказаха зад решетките, никога не са обвинявани за техния активизъм или опозиция на правителството. Вместо това, те са етикетирани като затворници от всякакъв вид, обвинени в престъпления вариращи от хулиганство и незаконно притежание на наркотици, до укриване на данъци и злоупотреба с власт.

 

Докато властите повтарят упорито твърдението си, от 2015 списъкът с политически затворници, цитиран от правозащитни групи, включва близо 100 души.  Щеше ли да има друга тактика Баку, ако Съвета на Европа беше приел доклада за политическите затворници в страната?

Не се знае, но със сигурност изглеждаше невъзможно Исмаилова да бъде освободена от затвора на 26 май, без международен натиск от Вашингтон и Запада.

Така че, може би ако международният натиск беше по-силен преди, когато Азербайджан засили репресиите през 2013 година, правозащитници като Интигам Алиев и Расул Джафаров, както и членове на младежкото движение N!DA, нямаше да са в затвора днес. В писмото си от март, Исмаилова обяснява защо освобождаването на тези политически затворници е толкова важно.

“Алиев безсрамно опитва да използва политическите затворници като разменна монета, за да подкрепи дневния ред на външната си политика.”, пише Исмаилова.

 

Или както Алиев казва:

Нашата политическа система е модел на европейската политическа система.

В същото време, когато Хадиджа Исмаилова беше освободена, полицията задържа фотожурналист и активист в същия ден, когато тя напусна затвора. Две седмици преди излизането й, още двама активисти бяха задържани и измъчвани в центъра за арести.

Друг политически активисти беше арестуван на 1 юни при връщането си в Азербайджан от Украйна, за да присъства на погребението на майка си.

С 70 политически затворници зад решетките, Азербайджан използва политиката си “един вътре, един вън”, за да облекчи репресиите толкова, колкото да успее да вземе заеми от западни финансови институции.

Тези, които се борят за свободи в и извън Азербайджан ще продължават да призовават за освобождаването на политически затворници, включително за журналисти и блогъри като Сеймур Хези, Ниджат Алиев, Абдул Абилов, Рашад Рамазанов, Фарадж Каримли и Араз Гюлиев, както и политически активисти като Фуад Гахраманли и Илгар Мамадов. Списъкът може да се допълни и с религиозни активисти.

Остава да гадаем, дали някой от тези хора ще се върне при семейството си в скоро време.

Най-вероятно тяхната съдба ще зависи от това колко видни лидери са готови да се присъединят към покера на Алиев с политически затворници за още един кръг от блъфове.

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..