Почина сър Дерек Уолкът, “един от най-великите поети “, запознал колективното въображение с Карибите

Дерек Уолкът по време на VIII фестивал по поезия в Гренада, Никарагуа, февруари 2012. Снимка на Станислав Лвовски, CC BY-NC-ND 2.0.

Дерек Уолкът, лауреат на Нобеловата награда за литература за 1992 г., титанът, насадил дълбоко в глобалното литературно съзнание поезията на Карибите, почина на 17 март в дома си на о. Сейнт Лусия. Уолкът беше на 87 години.

Литературният фестивал Bocas Lit Fest, най-големият литературен фестивал в Малките Антили, се опита да обхване цялото трайното наследство на Уолкът в следното официално изявление:

Забележителното присъствие на Уолкът се открояваше в продължение на три поколения карибски писатели, а влиянието, което оказваше творчеството му, бе изкючително разнообразно. Той бе майстор на езика и доказа, че анлийският език без всякакаво съмнение не принадлежи само на една отделна нация или култура. Той беше страстно и почти религиозно предан на родното си място – о. Сейнт Лусия, –  и на Карибите, които той увековечи в стиховете и метафорите си. Той вярваше, че задачата на поетите е да дават имена на местата, хората и нещата, които историята е оставила безименни и анонимни, и им вдъхна смелост да го последват.

С поезията си [Уолкът] показа, че дори най-скромното селце на малък остров на края на света може да бъде място на безкрайна красота и от огромно значение.

Епичната му поема ‘Omeros’ е олицетворението на това виждане и е една от великите литературни творби. Той предизвикваше ортодоксално настроените и властимащите, и предаде тази дързост на по-младото поколение писатели.

Но преди всичко, той беше живото доказателство, че човек като него,  — роден в малкото градче Кастрийс, учил в Кингстън, живял и работил в Порт ъф Спейн,  — човек, като всеки друг, може да стане един от най-великите поети на всички времена и да намира вдъхновение от обстоятелствата на всекидневния живот.

Освен Нобеловата награда и много други отличия,  Уолкът бе награден през 1981 г. със “субсидия за гении” на Фондация МакАртър; през 1988 г. той получава Кралския златен медал за поезия; през 2004 г. става лауреат на американската книжна награда “Анисфилд-Вулф” за творчески постижения; през 2011 г. печели нагрдата “Томас Стърнз Елиът”; пак през 2011 г. той е лауреат на фестивала OCM Bocas.

Уолкът издава първата си книга с поеми едва 19-годишен, с финансовата подкрепа на майка си. Една от последните му творби, ‘Morning, Paramin’ (Farrar, Straus and Giroux, 2016) е съвместен проект със шотландския художник  Питър Доиг и въплъщава чрез себе си съюза на поезията и изобразителното изкуство. Проектът бе отбелязан от критика Джулиан Лукас от The New York Review of Books като творба, която повдига теми като възстановяването и преразглеждането на перспективите на Карибите, вълнували Уолкът през целия му живот:

Стиховете са сякаш те потапят в здрача, но преобладаващият в тях тон е празничен – възхищение през свежия поглед на художника, към когото Уолкът се обръща, както навремето Шекспир се обръщаше към младия човек чрез сонетите си, с призива да съхрани красотата на света, да произвежда и възпроизвежда красотата, а може би и да я наследи.

Учени, студенти, читатели, актьори и преподаватели от региона са в траур. В социалните мрежи, както и по традиционните медии прозвучаха множество изказвания, подчертаващи влиянието на творбите на Уолкът, които те оказали върху отделни лица, организации, движения и научния свят.

В знак на почит The Poetry Society цитира ревюто на Карен Макарти Улф за ‘Morning, Paramin’, която отбелязва наследството на Уолкът като “обогатило езика и дискурса, благодарение на което, читателят е способен да възприеме историята на региона и динамиката на неговото развитие като една хибридна реалност.”

Международната писателска и читателска общност извън региона също допринесе за отбелязването на заслугите на поета, наблягайки на голямото езиково майсторство на Уолкът, отдадеността му в развитието на карибската поезия, завладяващата сила на призивите му за опазването на околния свят и хората в него.

Официалният некролог на The Guardian цитира думите на Уолкът за неговото собствено артистичното възприятие и възприятието на самия себе си, за да напомни и запази паметта за поета чрез неговия собствен, безапелационен стил:

Разделението на бялото и черното население все още съществува и аз не искам да принадлежа към едната или другата общност. Аз съм писател на Карибите.

Кариерата на Уолкът, обаче, имаше и своите противоречия. През 2009 г. той кандидатстваше за престижния пост на професор по поезия в Оксфордския университет, но кандидатурата му бе отхвърлена, след като на вниманието на университета бяха представени обвинения в сексуален тормоз от преди 20 години. Жената, която зае поста вместо Уолкът, подаде оставка няколко дни след встъпването си в длъжност, след като стана ясно, че тя е лицето, подало сигнала.

Докато по света, в знак на почит към сър Дерек Уолкът, живота, работата и литературното му наследство продължават да се появяват съобщения из медиите, по форумите и социалните мрежи скърбящите призовават всеки почитател на творчеството на поета да вземе в ръце една от книгите му, да я отвори на страницата с любимия стих и чрез поезията да се отпразнува възвишеното и величествено присъствие на Уолкът, което смъртта е безсилна да унищожи и отнеме.

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..