Ликът на лидера на иранската революция имам Хомейни на стената на сграда в Санандадж, в столицата на иранската кюрдска провинция, видян през отворен прозорец. Снимка на Jordi Boixareu. Права на Демотикс.
Един от създателите на Global Voices, Етан Зукерман, дефинира “хората-мостове” като такива, чиято страст е да представят културата си пред хора от други общества. С репортажа си за Иран, ние целим да се превърнем в мост, с който да се преодолее разделението, съществуващо между външните перспективи върху Иран и реалността в самата страна. Ето защо от Global Voices – Иран инициират серия интервюта с различни ирански журналисти и писатели, които изпълняват тази роля.
Тези интервюта са проведени, за да се обясни как и защо разказват за Иран на чуждоземците тези хора, за които да нищят обърканостите и сложностите на страна, изпълнена с противоречия, се е превърнало в професия.
Голназ Есфандиари: “Мисля, че използването на социални медии в Иран, както и значимостта на тази тенденция, се повишава.”
Голназ Есфандиари е старши кореспондент в Radio Free Europe (“Свободна Европа”) и един от малкото журналисти, които се намират извън Иран, но пишат на английски за нюансите и обърканостите на иранското общество и политика.
Прочети повече: Talking to Golnaz Esfandiari, English-Language Journalism's ‘Bridge’ to Iran
Снимка, използвана с позволението на Golnaz Esfandiari.
В интервю за Global Voices тя каза:
I think the use of social media in Iran and its significance is increasing. Government officials admit that and I also see more people inside the country using social media sites and apps. I actually think that since 2009, the use of social media has increased considerably. Some Iranians told me they joined Twitter after reading about the allegations about a “Twitter Revolution” in Iran. Social networking sites have facilitated conversation and the sharing of content that is banned or considered sensitive, people can discuss taboo subjects relatively openly. They also challenge state policies and stances on social media quite regularly.
Смятам, че използването на социалните медии в Иран, както и тяхното значение, се повишават. Представители на правителството също признават този факт, като отбелязват, че все повече хора в страната използват сайтове и приложения на социалните медии. Всъщност, мисля, че от 2009 насам използването на социалните медии се е повишило значително. Ирански граждани ми споделиха, че са се присъединили към Туитър, след като са прочели за изявление за “Туитър революция” в Иран. Сайтовете на социалните медии улесняват диалога и споделянето на съдържание, което е иначе забранено или пък смятано за деликатно; хората имат възможността относително свободно да обсъждат теми, иначе смятани за табу. Освен това, тези сайтове твърде често подтикват към разглеждане на държавните политики и позиции по отношение на социалните медии.
Кели Голнуш Никнеджад: “Нужно е да си не само журналист, но и психиатър, професор, както и да умееш да четеш мисли.”
Иранският медиен предприемач Кели Голнуш Никнеджад е основател на ‘Tehran Bureau’ (“Бюро Техеран”)- новинарска агенция на “Гардиън”, която предлага новини, свързани с Иран и иранската диаспора. Нейният проект е един от основните източници, използвани в репортажа, който дава “динамичен” поглед върху културата, политиката и народа на страната.
Снимка на Kelly Golnoush Niknejad използвана с позволение.
Прочетете повече: How Kelly Golnoush Niknejad’s ‘Tehran Bureau’ Bridges Iran and the West
Относно погрешното мнение на неиранците за Иран, тя обясни:
When it comes to Iran, I often find myself having to go all the way back to 1979, then explaining the transformations that took place decade-by-decade, just to make sense of the present. It’s sometimes even hard for Iranians themselves to believe what goes on in Iran, let alone non-Iranians. This explains why it’s vital to cover Iran from the “bottom up,” chronicling the lives of ordinary people. Covering a country by reporting on the pronouncements of the ruling elite is probably the least interesting or informative kind of journalism. That’s why even very sophisticated people who follow the news on Iran have no idea what goes on there. Of course if they followed Tehran Bureau though, they would get a very dynamic view.
Когато става въпрос за Иран, често ми се налага да се връщам назад в далечната 1979-та, да обяснявам трансформациите, които са се извършили, десетилетие по десетилетие, за да спомогна за разбирането на настоящето на страната. Понякога за самите иранци е трудно да повярват какво се случва с Иран, а какво остава за чужденците. Това обяснява защо е изключително важно да се обхване всеки детайл за страната, подреждайки в хронологическа последователност животите на обикновените хора. Да говориш за една страна чрез репортажи за това какво е отсъдил управляващият елит, е може би най-безинтересният и лишен от информативност вид журналистика. Това е и причината, поради която дори и вещи лица, които следят новините за Иран, си нямат и представя какво се случва всъщност там. Разбира се, ако следят Tehran Bureau, те ще придобият един динамичен поглед.
Нина Ансари: “Вярвам, че жените ще са на предния фронт при всяка промяна в Иран.”
Нина Ансари е авторът на “Jewels of Allah: The Untold Story of Women in Iran,” (“Украшенията на Алах: неразказаната история за иранските жени”), която е първата книга за водещите феминистки политически движения от края на 19-ти век до сега.
Корицата “Jewels of Allah” (“Украшенията на Алах”)
Книгата обяснява как жените са “изковали” съвременната история на Иран, като продължават и до ден днешен, в опитите си да затвърдят своите права и равенство в общество, което традиционно ги е маргинализирало.
Прочетете повече: Talking to Iranian Feminist Author Nina Ansary on the Eve of Change in Iran
Ансари споделя, че що се отнася до бъдещето на Иран и мястото на жените в него, е “предпазливо оптимистична”:
…only because I see their resilience. And this is because female activism has yielded partial results: women were not allowed to serve as judges, but can now serve as investigative judges. Women weren’t allowed to enter certain fields of study, and over the years they have been able to penetrate into male dominated areas such as medicine and engineering. I'm cautiously optimistic, but I believe women will be at the forefront of any change in Iran.
…само защото виждам тяхното постоянство. А това е защото женският активизъм е постигнал частични резултати – на жените не им бе позволявано да бъдат назначавани като съдии, но сега могат да изпълняват ролята на разследващи съдии. Някои области на науката им бяха забранени, но с годините, те успяха да навлязат в области, доминирани от мъже, каквито са например медицината и инженерството. Аз съм предпазливо оптимистична, но вярвам, че жените ще бъдат начело на всяка промяна в Иран.
