Николай Славов. Снимка: Адам Гланзман/Североизточен университет, САЩ. Използва се с разрешение.
Дали успешното лечение на повечето онкологични заболявания ще е възможно в близкото бъдеще и в каква посока се движи медицината? Български учен в САЩ отговаря на въпроси за съвременната наука и алтернативните методи на лечение, клонирането и възможностите за удължаването на младостта.
Николай Славов живее в САЩ от 2001 г. и в момента е доцент в Североизточния университет [1] в Бостън. През 2016 г. той е награден с престижна награда – субсидия от $ 2.3 милиона от Националните институти за здравеопазване в САЩ [2]. Това е най-голямата световна финансираща институция за научни изследвания. Разбира се, не е лесно да се обясни иновативната му изследователска работа. Тя се отнася до една от основните клетъчни структури – рибозомата [3], за която в миналото се смятало, че е една и съща във всяка човешка клетка. Това, което Николай открива е, че различните човешки клетки могат да имат различни тип от тези фундаментални клетъчни структури.
Невена Борисова (НБ): Кои са основните фактори, предизвикващи онкологичните заболявания, според съвременната наука – наследствеността или начинът на живот?
Николай Славов (НС): Научната ми работа не може да отговори на този въпрос, но в научното общество е широкоразпространен консенсуса, че и двата фактора допринасят за онкологичните заболявания. Съгласно събраните доказателства, някои от заболяванията се предават генетично, докато други са резултат на начина на живот…
НБ: Ракът болест на съвремието ли е?
НС: Онкологичните болести, до голяма степен, са разпространени предимно при по-възрастните. Най-значителният фактор е този, че продължителността на живота на съвременния човек е по-голяма. Докато в миналото е имало повече инфекциозни болести, водещи до фатален край. В някои случаи ръста на случаите на определен тип ракови заболявания могат да бъдат свързани със състоянието на околната среда или с високите нива на стрес. Освен това, тези заключения най-често се базират на резултатите на епидемиологични изследвания, които могат да установят корелация, но не и причинно-следствената връзка.
НБ: Бихте ли препоръчали алтернативните методи на лечение?
НС: Всичко зависи от конкретния случай. Мисля, че е много важно да се оценява ефективността на всеки метод обективно и точно. За да се определи ефективността на лечението, трябва да се използва тъй наречения сляп експеримент [4]. Този метод се прилага при две групи пациенти, избрани на случаен принцип. Лечението се прилага на участниците на едната от групите. Резултатите се анализират. Ако методът се окаже ефективен, той може да се използва. Има методи, които не разбираме достатъчно добре и понякога разчитаме повече на емпирични наблюдения, което е нормално, ако има достатъчно доказателства за тяхната ефективност. Това, което обикновено се случва с традиционните методи е, че тяхната ефективност се доказва чрез обективните методи.
На една компания няма да й бъде позволено да прилага химиотерапия, ако няма достатъчно клинични изследвания, доказваща нейната ефективност. Тъй като билковите терапии не са предмет на подобен тип регулация (и с това не искам да кажа, че те не са ефективни), не знаем със сигурност дали и до колко са ефективни или не. Преди да използваме каквото и да било, е важно да направим проучване. А проучванията, които биха могли да убедят научната общност, че алтернативните терапии са наистина ефективни, се случват рядко.
НБ: Има ли прогрес в лечението на онкологични болести като цяло?
НС: Определено има прогрес! Въпросът е доколко е бърз… Бих казал, че повечето хора и учени се разочароват от това, че нещата не се случват толкова бързо, колкото те очакват. От друга страна, идеята, че ще намерим универсално средство за всички видове рак, е като идеята за вечния двигател [5]. В действителност, различните видове рак имат различни видове мутации, които могат да бъдат третирани. За съжаление, те са изолирани, не съставляват по-голямата част, които се наблюдават. Но за сметка на това, в отделни сфери прогресът е толкова голям, че вероятността на смъртен изход намалява с десетки пъти. Надеждата е, че все повече и повече видове рак ще попадат под тази категория. И съм сигурен, че ще е така. Това, което все още не е ясно, е скоростта на този процес. Но прогрес определено има. Просто е по-бавен.
НБ: Ще настъпи ли време, в което тези заболявания ще останат в миналото?
НС: Бих казал, че след около 60-70 или 80 години ще имаме значително по-добри методи на лечение и ще имаме възможността да лекуваме широк спектър ракови заболявания. Някои видове рак ще са напълно излечими. Други видове ще можем да потиснем достатъчно, така че пациентите да могат да живеят нормален живот, въпреки хроничното заболяване, което не може да бъде излекувано напълно. Въпросът е, разбира се, какъв процент от подобни заболявания ще попадне в тази част на спектъра. Надявам се, че с времето това ще се случи. Надеждата е, че в дългосрочна перспектива, след около 80 години, ще имаме възможност да лекуваме по-голямата им част.
НБ: Кои са най-големите предизвикателства в тази сфера?
НС: Определени видове рак имат много висок процент смъртност и мутират в рибозомните белтъци. Карцином на матката, например, глиобластомата, за които в момента няма лечение. Идеята е, че ако успеем да възстановим нормалната функция на клетките, ще можем да възпрепятстваме развитието и на самите ракови клетки. Но ако това е възможно, то ще се случи най-рано след около десет години – едва тогава би могло да бъде приложено лечение.
НБ: Можете ли да ни разкажете за изследователският ви подход и какво предстои?
НС: Това, което в момента разработвам, е нов процес, който определя появата на генетична информация. Благодарение на него, процесите, които формират идентичността на всяка клетка, ще бъдат по-ясни. Ясното им разбиране е необходимо, ако искаме да развием нови методи в сферата на регенеративната медицина. Или ако искаме да променим идентичността на раковите клетки.
Бих казал, че тези проучвания са на челно място във фундаменталната наука. Най-пряката мотивация е да придобием дълбоко разбиране на един от основните физиологични процеси, които се случват практически във всички живи клетки, включително и в тези на човешкото тяло. Тъй като този процес е много важен, наблюдаваме неговите изменения в много ракови клетки, които е вероятно да са свързани с развитието на рака. Идеята е, че ако успеем да разберем процеса по-добре, бихме могли да използваме новите концепции и натрупаните познания, за да разработим лечение без странични ефекти.
Не е трудно да убиеш раковите клетки, принципно това е лесно. Трудна част е да убиеш само и единствено тях. И това е голямото предизвикателство – да се разработи специфична терапия. Перспективата, която имам предвид е, че тази концепция може да помогне да се разработи лечение и терапия, която да действа само върху раковите клетки.
НБ: Имате ли предшественици?
НС: Има хора, които и преди мен са изказвали хипотезата, че това е възможно. Самата идея е добре известна и подкрепяна в научните сфери, много хора работят по нея. Това, което е различно в проекта ми, е самата реализация – това, което открих в самия биологичен процес. Финансирането, което получих, идва от хората, проправящи пътя. Работещите в същата област не са много, защото тя е сравнително нова. Потенциалът за растеж е винаги по-голям в началото, когато насоката е нова. Моят принос е, че направих първите директни изследвания, които доказват, че това не е спекулация.
НБ: Вярвате ли на теориите, че големите корпорации нямат интерес от разработването на нови методи на лечение, различни от техните?
НС: Това е малко сложен въпрос. Вярвам, че корпоративните интереси могат да изкривяват областите, в които се провежда работата, също така вярвам и че сериозно влияят на рекламирането на това, кое е ефективно и кое не е. Според мен, ако има ефективно лечение, независимо на какво се базира то, големите компании ще намерят начин да го патентоват и да спечелят от него. Не мисля, че има много ефективни начини на лечение, които са потискани, защото не носят печалба. Но и не казвам, че няма корпоративна алчност и че парите не оказват влияние, което те разбира се имат, може би точно затова подобен тип спекулации са толкова разпространени. Всички знаем, колко корумпиращи могат да бъдат парите и е логично да предположим, че те могат да са препятствие, но засега не съм виждал подобен пример. Когато става ясно, че едно лечение е ефективно, то започва да се използва или прилага.
НБ: Клише от научната фантастика ли е това, че в бъдещето ще навлезе клонирането?
НС: Не мисля, че ще е точно клониране в пълния му смисъл. Не мисля, че то представлява практически интерес, както и че ще бъде възприето от етическите ни стандарти. Това, което мога да си представя е възможността ни да регенерираме тъкани. Да взимаме кожа от рамото, например, и от клетките й да възпроизведем тъкани – хрущяли или тъкани на сърцето. Подобни тъкани могат да се използват за лечение на сърдечносъдови заболявания.
Не мисля, че има сериозен интерес към клонирането. Това, което ще го възпрепятства, не е факта, че е скъпо, а защото ние, като общество, не бихме го одобрили, както и че държавните регулаторни органи биха го ограничили. То също така повдига много философски въпроси. Онези живи организми, които можем да клонираме в момента, остаряват много по-бързо, страдат от различни болести – технологията не е достатъчно разработена. Дори и да възстановим един човек, остава философският въпрос – дори и със същия генетичен материал, той ще има различни усещания и идентичност; не би се увековечил по начин, по който хората биха искали да бъде увековечен. Това, което мога да си представя по отношение на подобряването на здравето ни е, че в бъдещето бихме могли успешно да забавим стареенето. И дори ако не бихме могли да живеем по-дълго, бихме могли да оставаме млади за по-дълго. Ако можех да избирам, бих искал да остана млад до по-късна възраст.
НБ: И последно, религиозен ли сте?
НС: Не, не съм.