[1]Дерек Уолкът по време на VIII фестивал по поезия в Гренада, Никарагуа, февруари 2012. Снимка на Станислав Лвовски, CC BY-NC-ND 2.0.
Дерек Уолкът [2], лауреат на Нобеловата награда за литература за 1992 г. [3], титанът, насадил дълбоко в глобалното литературно съзнание поезията на Карибите, почина на 17 март в дома си на о. Сейнт Лусия. Уолкът беше на 87 години.
Литературният фестивал Bocas Lit Fest, най-големият литературен фестивал в Малките Антили [4], се опита да обхване цялото трайното наследство на Уолкът в следното официално изявление:
Забележителното присъствие на Уолкът се открояваше в продължение на три поколения карибски писатели, а влиянието, което оказваше творчеството му, бе изкючително разнообразно. Той бе майстор на езика и доказа, че анлийският език без всякакаво съмнение не принадлежи само на една отделна нация или култура. Той беше страстно и почти религиозно предан на родното си място – о. Сейнт Лусия, – и на Карибите, които той увековечи в стиховете и метафорите си. Той вярваше, че задачата на поетите е да дават имена на местата, хората и нещата, които историята е оставила безименни и анонимни, и им вдъхна смелост да го последват.
С поезията си [Уолкът] показа, че дори най-скромното селце на малък остров на края на света може да бъде място на безкрайна красота и от огромно значение.
Епичната му поема ‘Omeros’ [5] е олицетворението на това виждане и е една от великите литературни творби. Той предизвикваше ортодоксално настроените и властимащите, и предаде тази дързост на по-младото поколение писатели.
Но преди всичко, той беше живото доказателство, че човек като него, — роден в малкото градче Кастрийс, учил в Кингстън, живял и работил в Порт ъф Спейн, — човек, като всеки друг, може да стане един от най-великите поети на всички времена и да намира вдъхновение от обстоятелствата на всекидневния живот.
Освен Нобеловата награда и много други отличия, Уолкът бе награден през 1981 г. със “субсидия за гении” на Фондация МакАртър [6]; през 1988 г. той получава Кралския златен медал за поезия [7]; през 2004 г. става лауреат на американската книжна награда “Анисфилд-Вулф” за творчески постижения [8]; през 2011 г. печели нагрдата “Томас Стърнз Елиът” [9]; пак през 2011 г. той е лауреат на фестивала OCM Bocas [10].
Уолкът издава първата си книга с поеми едва 19-годишен, с финансовата подкрепа на майка си. Една от последните му творби, ‘Morning, Paramin’ [11] (Farrar, Straus and Giroux, 2016) е съвместен проект със шотландския художник Питър Доиг [12] и въплъщава чрез себе си съюза на поезията и изобразителното изкуство. Проектът бе отбелязан от критика [13] Джулиан Лукас от The New York Review of Books като творба, която повдига теми като възстановяването и преразглеждането на перспективите на Карибите, вълнували Уолкът през целия му живот:
Стиховете са сякаш те потапят в здрача, но преобладаващият в тях тон е празничен – възхищение през свежия поглед на художника, към когото Уолкът се обръща, както навремето Шекспир се обръщаше към младия човек чрез сонетите си, с призива да съхрани красотата на света, да произвежда и възпроизвежда красотата, а може би и да я наследи.
Учени, студенти, читатели, актьори и преподаватели от региона са в траур. В социалните мрежи, както и по традиционните медии прозвучаха множество изказвания, подчертаващи влиянието на творбите на Уолкът, които те оказали върху отделни лица, организации, движения и научния свят.
В знак на почит The Poetry Society [14] цитира ревюто на Карен Макарти Улф за ‘Morning, Paramin’, която отбелязва наследството на Уолкът като “обогатило езика и дискурса, благодарение на което, читателят е способен да възприеме историята на региона и динамиката на неговото развитие като една хибридна реалност.”
Международната писателска и читателска общност извън региона също допринесе за отбелязването на заслугите на поета, наблягайки на голямото езиково майсторство на Уолкът, отдадеността му в развитието на карибската поезия, завладяващата сила на призивите му за опазването на околния свят и хората в него.
Официалният некролог [15] на The Guardian цитира думите на Уолкът за неговото собствено артистичното възприятие и възприятието на самия себе си, за да напомни и запази паметта за поета чрез неговия собствен, безапелационен стил:
Разделението на бялото и черното население все още съществува и аз не искам да принадлежа към едната или другата общност. Аз съм писател на Карибите.
Кариерата на Уолкът, обаче, имаше и своите противоречия. През 2009 г. той кандидатстваше за престижния пост на професор по поезия в Оксфордския университет [16], но кандидатурата му бе отхвърлена, след като на вниманието на университета бяха представени обвинения в сексуален тормоз от преди 20 години. Жената, която зае поста вместо Уолкът, подаде оставка няколко дни след встъпването си в длъжност, след като стана ясно, че тя е лицето, подало сигнала [17].
Докато по света, в знак на почит към сър Дерек Уолкът, живота, работата и литературното му наследство продължават да се появяват съобщения из медиите, по форумите и социалните мрежи скърбящите призовават всеки почитател на творчеството на поета да вземе в ръце една от книгите му, да я отвори на страницата с любимия стих и чрез поезията да се отпразнува възвишеното и величествено присъствие на Уолкът, което смъртта е безсилна да унищожи и отнеме.