Голямата тежест в малките ръце на децата работници в Идлиб, Сирия

Тази статия бе написана за Syria Untold ^[1] от Худа Яхия ^[2], журналистка и активистка от Идлиб с научна степен (ijazah) по история. Статията бе преведена на английски от Назиха Баасири ^[3]. Публикувана е тук в рамките на  сътрудничеството на двата проекта.

За 12-годишният Масаб Ал Бакур от градчето Маарат Ал Нуман, намиращо се в южната част на областта Идлиб, решението да напусне училище и да започне работа, за да помогне на овдовялата си майка и заради все по-нарастващите разходи за живот, не беше от лесните.

Масаб, чийто баща беше убит от шрапнел през 2015 година по време на въздушна атака, е едно от многото сирийски деца, започнали работа на толкова ранна възраст. Най-често те произлизат от семейства, загубили баща по време, в което условията на живот се променят радикално заради войната. Резултатът на тази загуба за тях е незавършеното образование и нездравословното личностно развитие.

Масаб, който работи в железарски магазин, разказа на SyriaUntold: “Големите разходи за прехрана ме накараха да се захвана с тази работа. Въпреки че е тежка и нископлатена, все пак е по-добре от нищо.” 12-годишното момче, с изморено, но невинно лице, добави радостно: “Мога да купя два хляба на ден с дневната си заплата.”

Масаб, който работи по осем часа на ден, отговаря за включването и изключването на генераторите, както и за заваряването на метални части. Дневната му заплата е 250 сирийски лири (SYP), които правят около $0.5. На много други сирийски деца, както и на него самия, им се налага да се примирят с ниското заплащане, несъответстващо на тежката работа, която вършат всеки ден. Работодателите им често се възползват от възрастта им и неспособността им да защитават правата си.

40-годишният Абу Ахмад (псевдоним) е собственик на железарията, в която работи Масаб заедно с няколко други деца. Той обясни пред SyriaUntold, че ниското дневно заплащане на Масаб се дължи на възрастта му и факта, че той все още се учи на всички тънкости на професията. “Желанието на Масаб да работи тук и това, че тази работа наистина му трябва, ме накараха да го наема. Ще увелича заплащането му двойно, когато стане по-сръчен и започне да се справя добре със задълженията си.”

Ум Масаб, 35-годишната майка на момчето, знае, че той напусна училището си, в което по нейни думи, e бил най-добрият ученик. Според нея, въпреки всичко, напускането на училището е оправдано, предвид все по-големите разходи за прехрана на семейството. Тя добави, че в крайна сметка момчето започна хубава работа. За нея – жена без образование, опит на работа и майка на четири деца – намирането на други варианти за оцеляване, е неразрешима дилема в условията на жестоката реалност. Масаб е най-големият й син – най-малкото й дете е едва тригодишно.

Месечните разходи на семейството възлизат на минимум $100. Ум Масаб не може да си позволи допълнителните разходи за училище на Масаб — канцеларските принадлежности, дрехите и джобните пари, които правят около $100 годишно, въпреки че самите училищни такси са ниски. С четири деца на ръцете, бъдещето й наистина изглежда мрачно.

Намалелият брой на децата, записани в училище в провинциите на Идлиб, е резултат от военното положение и руските въздушни атаки, попаднали върху учебните учреждения. Последствията: нивото на детски труд в района се увеличава, докато руските въздушни атаки само допринасят за мизерията.

14-годишният Хамед Ал Байуш, който също напусна училище, сподели пред SyriaUntold: “Няма начин да продължа да ходя на училище и има две причини за това: първо, трябват ми пари да се издържам, за които не мога да моля баща ми, който е беден. Второ, училището вече не е онова, което беше преди.” Това, което има предвид Хамед е, че много от учителите прекъсват уроците веднага щом чуят звуците на самолет, прелитащ наблизо, помнейки въздушния удар, нанесен по училище в град Хас ^[4] и подобни на него в много други градове и села. Според 14-годишното момче, няма смисъл от образование сред страх и опасения от поредното клане. За него работните места изглеждат значително по-безопасни от училищата, станали цел на нападенията.

Хамед работи в автосервиз. Въпреки тежката работа, той е щастлив и доволен, защото сега поне може да се издържа сам и дори от време на време да отделя пари за семейството си. Децата в провинциите на Идлиб работят най-различни неща – лепят плочки, грижат се за добитъка, отглеждат зеленчуци, чиракуват на електрици, дърводелци и фризьори.

13-годишният Омар и 12-годишният Заид са братя, и продават домакински стоки от врата на врата. Те са единствените, които осигуряват прехраната на 5-членното семейство, след като баща им е бил арестуван от режима през 2014 г.

Майка им, 39-годишната Мариам Ал Хасан, не е щастлива от факта, че на децата й им се налага да работят, но според нея: “Какво може жена като мен да направи, освен да прати синовете си да работят?” И добавя: “Не мога да намеря подходяща работа за себе си в тези тежки времена и ако не бяха парите, които печелят децата ми, ние нямаше да можем да оцелеем.”

Без съмнение в момента има много повече възможности за работа за децата, отколкото за възрастните. Децата се съгласяват на по-малки заплати, затова детският труд е често срещана практика в районите на Идлиб.

31-годишният Амджад Ал Салим е завършил социология и работи като учител. Той сподели пред SyriaUntold, че “това явление има много негативни последствия за обществото, но най-вече за децата.” Той осъжда експлоатацията на деца, която се изразява предимно в това, че на тях им се налага да работят работа, за която не са готови нито физически, нито психологически. Децата са подложени на голямо напрежение, а здравето и безопасността им са застрашени; работата, която работят не подпомага тяхното развитие и пречи на образованието им.

От друга страна, Ал Салим не е против на децата да се дават лесни задачи, които не изискват прекомерни усилия и за които да им се плаща съответстваща заплата. “Живеем в трудни времена. Върви война и тя е безжалостна. Много деца и жени са натоварени с грижи за семействата си и са загубили баща и съпруг – основният човек, осигурявал прехраната им преди. Нямат друг избор, освен да започнат работа и затова се наблюдава ръст на детския труд, предвид отсъствието на контрол от официалните власти.”

29-годишният Амар Ал Суейд е инженер и член на местния градски съвет в Кафранбел. Пред SyriaUntold той разказа за това, какви действия могат да предприемат местните комитети и граждански организации, за да разрешат проблема с нарастващата практика на детския труд: “Има асоциации и организации, които предоставят финансова помощ на сираците. Но в същото време бедността и нуждаещите се от помощ се увеличават с ръста на инфлацията и продължението на войната. Невъзможно е да бъдат подпомогнати всички такива семейства.”

Психологът Фатен Ал Суейд, която работи за организацията Syria Relief and Development ^[5], каза пред SyriaUntold, че детският труд в много отношения е опасен за децата: “Децата губят способността си да различават доброто от лошото и стават агресивни заради жестокото отношение на работодателите си […] Когато едно дете напусне училище, то губи възможността си да получи образование и подготовка, което освен това повлиява и на креативните му способности.”

Според Ал Суейд това влияние не може да бъде намалено, освен ако родителите не бъдат добре осведомени за опасностите на детския труд както за детето, така и за обществото. За да се информира населението, тя предлага да се провеждат семинари, конференции и образователни сесии, подобни на тези, които провежда UNICEF в много градове, контролирани от режима ^[6], включително в Алепо. Въпреки че подобни действия не са достатъчни за цялостното преодоляването на проблема, Ал Суейд смята, че те ще са важна отправна точка в битката срещу разпространяването на детския труд в Сирия.

Докато UNICEF не успее в усилията си да сложи край на практиката на детския труд, изглежда, че това явление ще става все по-често срещано в Сирия. Цяло едно поколение е под заплаха от неграмотност и множество други физически, психически и социални проблеми, което трябва да накара сирийските власти да обединят усилията си и да се борят за преодоляването на този проблем.