[1]“Фалшиви новини” от Pixabay – Публичен домейн
Докато разпространението на фалшиви новини [2] е посочвано за една от основните причини, оказали влияние на резултатите [3] на президентските избори в САЩ през 2016 година, има сериозни опасения, че разпространението на подобни новини могат да изиграят роля и в тазгодишните президентски избори във Франция. Тези опасения се изразяват както от новинарските медии, така и от служителите на предизборните кампании.
За борба с евентуалния проблем са започнати много инициативи, чиято цел е да помогнат на потребителите на новини по-лесно да отделят достоверната информация от пропагандни материали, чиято цел е накърняването на нечия репутация.
Една от подобните инициативи е Décodex [4] – онлайн платформа, създадена да помага на потребителите да класифицира уеб страниците според нивото им на достоверност. Тя е създадена от екип на вестника Le Monde, който се занимава с проверка на факти, и е със свободен достъп от 1 февруари 2017 г. [5] Платформата действа като търсачка или плъгин в браузърите аChrome или Firefox.
[4]
Самюел Лорен, който е ръководител на отдела за проверка на факти в Le Monde, обяснява принципа на работа [6] на платформата:
Nous avons recensés 600 sites, majoritairement français mais aussi anglais et américains et quelques allemands, avec 5 niveaux de fiabilité, repérés par cinq couleurs. Nous distinguons en gris les sites collectifs, donc non classés, comme Wikipedia, en bleu les sites parodiques, comme Le Gorafi ou NordPresse, en rouge les sites pas du tout fiables, complotistes ou trompeurs, comme le portail IVG.net qui, sous couvert d’informations, veut manipuler les femmes pour les décourager d’avorter, en orange les sites peu fiables ou très orientés, type FdeSouche, ou les attrape-clics qui republient des informations non recoupées, et enfin en vert les sites très fiables.
Прегледали сме над 600 сайта, повечето от които са френски, но има и английски, американски и немски. Установили сме пет цветови категории, всяка от тях отговаря на нивото на достоверност на сайта. Обозначаваме със сиво сайтове, които може да редактира всеки – такива като Wikipedia. Със синьо са отбелязани сатирично насочени сайтове*, такива като Le Gorafi или NordPresse. С червено са посочени ненадеждни източници на информация, развиващи конспиративни теории или съдържащи подвеждаща информация –– такива като IVG.net, –– които презентират себе си, като информационен сайт, но се опитват да манипулират жените, пропагандирайки идеите за отказ от аборт и др. С оранжево са отбелязани сайтове, чието ниво на достоверност не може да бъде ясно определено или сайтове със силна идеологическа насоченост**, като FdeSouche или clickbaits, които публикуват непроверени новини. И със зелено пък отбелязваме сайтове, публикуващи достоверна информация.
През последните години в англоговорящия свят е имало и други инициативи за идентифициране на фалшива информация в интернет, такива като Snopes [7], например. Освен тях се появяват и нови платформи, чиято цел е да проверяват твърдения, направени от публични фигури – като Fact Check [8], Politifact [9] или Africa Check [10]. Плъгини като B.S. Detector [11] и Kchehck [12] са също достъпни в Chrome или Firefox.
Предвид че определянетo на това, кое е истина и кое е лъжа, е трудна задача сама по себе си, в интернет има много статии и ръководства за улеснение на потребителите. По-долу са посочени някои от тях:
- Наръчник на информационния потребител: фалшиви новини [13]
- Как да различим и разобличим фалшиви новини [14]
- Фалшиви или истински? Как да проверяваме новините и да се сдобием с фактите [15]
Предизвикателството пред тези инициативи е да успяват да осъществяват фактологичната проверка в реално време и да позволяват на журналистите възможно най-бързо да проверяват твърденията на политиците. За да задоволи тази потребност, Тhe Washington Post се зае с разработката на Тruth Teller [16] –– изцяло автоматизирана платформа, която да проверява истинността на речта. Кори Хайк, изпълнителен продуцент на отдела за дигитални новини на Washington Post, обяснява идеята [17] на платформата:
Le défi de ce détecteur de mensonges c'est de faire un Shazam de la vérité. Comment vérifier en temps réel les déclarations et discours des politiques? Un logiciel détecteur de mensonges, qui transcrit quasiment en temps réel les discours politiques et les compare automatiquement avec un stock de vérifications déjà effectuées par les journalistes de la rédaction.
Мислих си за Shazam и това как Shazam прави това, което прави […] но да е Shazam за истината.[…] Нашият алгоритъм претърсва текста, за да намери твърденията. После, след като намери твърденията, той се свързва с нашата база данни и казва: “OK, тези твърдения съвпадат с тези факти” и съобщава дали твърдението е истина или не е.
За съжаление, поради мащаба си, разработката на проекта Truth Teller за момента е временно спряна [18].