“След повече от тридесет години отново се чувствам майка. Внуците ми напомнят за децата ми, докато още бяха малки и се грижих за тях. Бих искала да поздравя всички майки с Деня на майката и се надявам, че следващата година ще е по-хубава за нас, както и за целия свят.” – Мууна Абделахад.
Снимка на Антоан Ентаби/за Светът през погледа на сирийците [1]
“От самото начало на Сирийската криза през 2011 г., онова, което се знае за нея е далеч от прекрасно. Това е тъжната истина, но в опита си да запазим паметта за хората, въвлечени във войната, решихме да покажем на света лицата им, другата реалност.” Това са първите думи, описващи идеята на “Света през погледа на сирийците [2]” – международен фотографски проект, създаден от Юсеф Шуфан [3] с подкрепата на “Дом на Сирия [4]” [фр].
Събраният до момента архив от снимки показва “онази част от историята, в която ние живеем, историята на народи, живяли в хармония един с друг, като мозайка, в продължение на хиляди години, но които в момента преминават през трудни времена.” Кадрите нямат политически или религиозен подтекст, не призовават към нищо, но това, което ги обединява, са тяхната “уважителност, качество и естетичност.”
Пред Global Voices Online, един от основателите, Юсеф Шуфан, разказа за това, как започва проектът:
I'm an independent multimedia author born in Damascus and loosely based in Montreal. My passion for traveling, people, words and photography are united in this first collaborative project I created which is Syrian Eyes of the World. My curiosity led me to studies in journalism, and this academic background, combined with my passion for art, are two elements present with this photographic project: information that is presented in an aesthetic way, in our case with a social purpose.
Аз съм независим автор за мултимедийни проекти, роден съм в Дамаск и от време на време живея в Монреал. Страстта ми към пътешествията, хората и фотографията за първи път се обединиха в този проект, който създадох съвместно с още няколко други колеги – “Светът през погледа на сирийците”. Любопитството ме накара да изучавам журналистика и академичните познания, които получих, заедно с любовта ми към изкуството, са двата елемента, обединени в този фотографски проект: информацията в него се представя по естетичен начин, в нашия случай – със социална цел.
“Усещам, как сме се вцепенили, емоциите ни едва се раздвижват, дори от нещата, които се случват непосредствено до нас. Но когато виждам прекрасно изпълнение или мощен скок и когато осъзнавам всичките усилия и цялата болка, които са част от това едно-единствено движение, ме побиват тръпки; и ето че отново чувствам. Много е трудно да направиш някаква значителна промяна в този свят, но мисля, че ако успея да накарам поне един човек да “чувства” отново, тогава ще съм с поне една крачка по-близо до това, да осъществя промяната. Затова танцувам.” – Яра Ауад.
Снимка на Нур Нурала/за Светът през погледа на сирийците [5]
По време на дискусия с приятел фотограф, Шуфан осъзна, че той самият се отнася превзето към арабския свят:
In October 2013, while discussing with my photographer friend Tamara Abdul Hadi, she made me realize something I wasn't really aware of: I myself had a lot of prejudice against the Arab World. So I bought plane tickets and found myself in Lebanon two months later, with the objective of changing the perspectives I had at that time. I knew these two weeks would change my life, but I didn't know how yet. On my first day in Beirut, I met Antoine Entabi with whom I connected right away. Meeting other Syrian photographers Madonna Adib and Zaki and Ziad Alasmar, we all knew we had to do something. When I went back to Montreal, I gathered all the ideas together and decided to create Syrian Eyes of the World. Right away, I got to meet Syrian photographers with great talent like Khaled AlWarea who joined our team for the launch of the project. I also got to meet all these great people who accepted to participate to our project, and helped me learn a lot and see things differently. We can say I am mostly inspired by people.
През октомври 2013 година, докато си говорихме с моя приятелка фотограф Тамара Абдул Хади, осъзнах нещо, което преди това не ми правеше впечатление: аз самият имах много предразсъдъци по отношение към арабския свят. Затова купих самолетни билети и два месеца след това се оказах в Ливан с идеята да променя възгледите си, които имах по онова време. Усещах, че тези две седмици могат да променят живота ми, но нямах представа как точно ще стане това. В първия си ден в Бейрут срещнах Антоан Ентаби, с който веднага намерихме общ език. Когато се запознах с други фотографи от Сирия – Мадона Адиб и Заки и Зиад Аласмар, вече знаехме, че трябва да направим нещо заедно. Когато се върнах в Монреал, събрах всички идеи и реших да създам “Светът през очите на сирийците.” Практически веднага след това се запознах и със Халед Ал Вареа, човек със страхотен талант, който се присъедини към групата ни за създаването на проекта. Също така се запознах и със всички онези страхотни хора, съгласили се да участват в проекта ни и които ми помогнаха да науча толкова много, както и да развия различен поглед върху нещата. Може да се каже, основната причина за моето вдъхновение са хората.
“Човекът е идеята, за която живее и за която е спобен да умре.” – Мусааб Балчи.
Снимка на Нур Нурала/за Светът през погледа на сирийците [6]
И така, кои са онези, застанали пред камерата? Каква е историята им?
Most of the people we photographed in our first year were people we knew, but there are also Syrians we got to meet through the project, or others that are simply anonymous. Some of them are in Syria, others are in different parts of the world, some who left recently or a long time ago. Despite what's happening in Syria, their stories are most of the time filled with wise words and hope, things we usually don't hear since the focus is most of the time on violence, death, religion and politics. We show peace, life and the many other layers of Syrians. Everyone has a story and interesting things to say. What fascinates me is how, with only a picture and a couple of words, deep emotions are transmitted and felt.
Повечето хора, които снимахме през първата година от проекта, бяха наши познати, но постепенно с развитието на проекта, се запознавахме със все повече сирийци, някои от заснетите си остават неизвестни. Някои от хората са снимани в Сирия, други са заснети в различни части на света, напуснали Сирия наскоро или вече отдавна. Въпреки всичко случващо се в Сирия, повечето от историите са изпълнени с мъдрост и надежда, все неща, които чуваме рядко, заради изместването на фокуса към насилието, смъртта, религията и политиката. Показваме и онези моменти на мир, живота и другата реалност на Сирия. Всеки от заснетите има да каже много интересни неща. Това, което ме изумява е, че само с една снимка и две-три съпровождащи я думи, могат да бъдат провокирани и почувствани дълбоки емоции.
Какво те вдъхновява?
“Вдъхновява ме идеята, че творбите ми могат да утешат нечия тъга, че в тях има достатъчно оптимизъм, който да се разпространи и да помогне на другите в тези тежки времена.”- Кеворк Мурад.
Снимка на Нур Нурала/за Светът през погледа на сирийците [7]
Помолих го да даде пример за човек, чиято история трогва:
An example is Um Ibrahim who I first met in 2013 while she was working for NGO Basmeh & Zeitooneh in Shatila, Lebanon. I knew she was a humble and hard working woman, but after my colleague Antoine Entabi took her portrait, I had even more respect for her. “I care for one thing only: how I’ll let my children reach the highest ranks, study and succeed, even at the expense of my labor. I haven’t seen a thing of my life, all my life is about work, and I try to be the father and the mother of my children.”
Един страхотен пример е Ум Ибрахим, която за първи път срещнах през 2013 година, когато тя работеше за НПО Basmeh & Zeitooneh в Ливан. Знаех, че е скромна и много трудолюбива жена, но след като моят колега Антоан Ентаби я засне, изпитах още повече уважение към нея. “Интересува ме само едно: как ще помогна на децата ми да се издигнат, да учат и успеят в живота, дори ако за това се наложи да работя много. Нищо не съм видяла в живота, целият ми живот е труд и се опитвам да бъда и баща, и майка за децата си.”
“Интересува ме само едно: как ще помогна на децата ми да се издигнат, да учат и успеят в живота, дори ако за това се наложи да работя много. Нищо не съм видяла в живота, целият ми живот е труд и се опитвам да бъда и баща, и майка за децата си.” – Ум Ибрахим.
Снимка на Антоан Ентаби/за Светът през погледа на сирийците [8]
Ако искате да научите и видите повече за “Светът през погледа на сирийците”, можете да го направите на сайта им [9], страницата им във Facebook [10]и акаунта им в Twitter [11].