Ние следим туитовете на 7-годишната Бана Алабед и майка й; последните съобщения на активисти и бойци, очакващи плена или смъртта си; стараем се да проверим достоверността на съобщенията за химически атаки или противоречиви съобщения за бомбардировки на болници. В същото време е много трудно да определим дали тази информация се вписва в настоящото възприятие на случващото се или го преобръща.
Сирийската гражданска война е възможно най-отразяваният военен конфликт в историята. Милиони снимки, видео, блогове, туитове и аудио-съобщения ни дават информация за събитията; животът в Сирия продължава въпреки войната, както и свързаната с нея бежанска криза. Тези медии — създадени от журналисти, граждани, активисти, бойци и жертви — са продукт на нашата процъфтяваща култура на медийно участие, на натрупващото се дигитално документиране и отразяване, превърнали се в стандартна характеристика на съвременния свят.
Още преди войната в Сирия стабилно и активно се разпространявали комуникационните технологии с достъп до масмедийни мрежи, дигитална телевизия, интернет и мобилни мрежи. Достъпът до тези технологии позволяваше на сирийците както да комуникират помежду си, така и с останалия свят. Това, което е останало от тези технологии в момента, позволява на хората от конфликтните зони да споделят информация. Въпреки войната (или може би точно заради нея), сирийските граждански медии с все по-нарастващо ниво на компетентност и информираност активно допринасят за документирането на военните събития.
И все пак достъпът до огромните онлайн архиви на информация не гарантира, че тя е организирана или представена по начин, съответстващ на нашите очаквания за военни репортажи. Това е така, защото информацията за съвременните военни конфликти не е просто безпристрастно отразяване на фактите и случващото се. Информацията се превърна в част от битката за мнения за войната и нейните участници. Това, на свой ред, формира мнения кой е справедлив и морално прав, кой заслужава да бъде подкрепян политически или с ресурси, и кой ще бъде мишена под прицел.
Информацията и манипулирането й се превърнаха във важен стратегически елемент на този военен конфликт, а контролът над информацията се превърна в оръжие. Сирийската електронна армия, полудържавна организация, подкрепяща режима на Асад, през първите дни на конфликта, насочи усилията си срещу активистите чрез “атаки за отказ на услугата” (DDoS), хакерство и зловреден софтуер. Междувременно и Асад и “Ислямска държава” (ИД) преследваха журналисти заради работата им.
ИД успя да промени курса на войната чрез точно планиран порочен кръг от насилие, особено чрез документирането на обезглавявания на западни журналисти и разпространяването на тези записи по различни медийни канали.
Замъгляването на военната картина не се случва от нищото; участващите страни допринасят за това стратегически, опитвайки се да мистифицират събитията и с това да объркат противниците си.
Борбата срещу дезинформацията, намирането на истинска информация и създаването съгласувани материали за войната е огромно предизвикателство. Сега знаем повече за принципите и начините за организиране, приоритизиране и потвърждаване на информацията, идваща от Сирия. Можем да идентифицираме фактите и намерим доказателствата чрез внимателен анализ и с помощта на медийни експерти, обратно търсене на изображения, геолокация и метадата. Можем да изградим отношения, основани на доверие с приятели, колеги и източници, които имат непосредствено близък поглед върху конфликта.
Ние можем да знаем много за тази война, но стандартното владеене на фактите не е дори приблизително достатъчно, за да повлияе на хода на събитията. Огласяването на фактите не винаги оказва влияние върху резултата от случващото се. В това се състои същността на разбирането за властта и нейните граници.
Оригиналният материал е публикуван на страницата на Public Radio International, партньор на Global Voices.
1 Коментар
“Войната в Сирия е възможно най-отразяваната в историята. И въпреки това” в никоя държава, в никой град, в никой социална мрежа не се организира движение за мир в Сирия и в Ирак.
Сега предстои голяма война в Афганистан и въпреки огромната медийна информираност и големите възможности на “гражданското” общество и на “социалните” мрежи, никъде по света няма общност, която да заяви, че единствено с ненасилие и с добродетели в Афганистан може да има мирно, добро и свободно общество!