[1]Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп. Карикатурата на Клинтън e сглобена от снимки, качени в публичен домейн в Източна Азия и тихоокеанската фотографска медия Фликър. Тялото е взето от снимка, качена на публичен домейн от Фликър профила на Държавния департамент на САЩ. Карикатурата на Донълд Тръмп е сглобена с използването на лицензирани снимки на Криейтив Комънс от фликър архива на Макс Голдбърг. Предоставено от: DonkeyHotey (CC BY-SA 2.0)
В навечерието на най-важните и най-скъпите избори [2] в света, пожизнено управляващите лидери в Централна Азия имат достатъчно средства, с които да оспорват стойността на конкурентните вътрешно политически системи.
За разлика от дългогодишните лидери на пост-съветския регион, които защитават безцветната и понякога брутална “стабилност” за сметка на истинската предизборна надпревара и основните индивидуални права, сегашните президентски кампании в САЩ, повече от които и да било други преди, демонстрират разделящото влияние, което популизмът и дори елементарната политическа конкуренция могат да имат върху обществото.
Още повече, независимо от това кой ще спечели изборите на 8 ноември, жителите на петте “Стана [3]” ще могат да разпознаят в новия президент на САЩ нещо, което е част от системата на собствената им страна. Ефектът на това разпознаване може да е още по-голямата загуба на вяра в демокрацията в традиционния й смисъл, която някои от тях са имали, и задълбочаване на скептицизма към важността на участието на обществото в политиката.
Хилъри Клинтън: политически династии
Ако бившият държавен секретар Клинтън, както се очаква, стане следващият президент на САЩ, това ще подкрепи възгледите, възникнали след президентството на Джордж Х.У.Буш [4] и Джордж Уокър Буш [5], че политиката на САЩ е доминирана от няколко големи семейства с привидно неизчерпаем поток от финанси за политически кампании.
Тепърва ще се провеждат паралелите с такива страни, като Азербайджан, където президентът Илхам Алиев [6] наследи починалия си баща Хейдар Алиев [7] преди повече от десет години, и Казахстан, където мнозина смятат Дарига Назарбаева [8], дъщерята на 77-годишният президент Нурсултан Назарбаев [9], за потенциален наследник на неговия пост.
Аргументът, че Клинтън е решена да стигне до властта чрез избирателните урни, а не като следствие от смърт на неин предшественик, е спорен. Дискусиите из социалните мрежи в Централна Азия сочат към факта, че и в САЩ , въпреки втория президентски мандат на Барак Обама, могъщите семейства се насочват към властта и използват за целта богатството си, а не гласа на хората.
Иронията е, че САЩ винаги са били по-толеранти към политическите династии, отколкото бившият Съветски съюз. В Киргизстан, президентът Аскар Акаев и неговият приемник Курманбек Бакиев били отстранени от поста си заради опитите да включат в управлението на страната свои роднини. В Узбекстан победителят на последните президентски избори успя да надмине наследника на починалия президент Ислам Каримов, повтаряйки модела на президентските избори в Туркменистан през 2006, когато семейството на президента беше пазено далеч от очите на публиката. Само президентската дъщеря, 53-годишната Назарбаева в Казахстан, и 28-годишният Рустам Имомали в Таджикистан, дават на Централна Азия възможност да настигнат САЩ в сферата на “политическите семейства”.
Донълд Тръмп: изглеждаш ми познат
Въпреки че по пътя си към Овалния кабинет, той с всеки изминал ден среща все повече пречки, все пак има малък шанс този расист, сексист и бездушен представител на богат клан да заеме президентското място вместо Клинтън. Тръм ще е първият подобен човек в Белия дом и удар за либералите в Централна Азия, които се опитват да изтъкнат аргументи, че политиката на Запада и “Станите” са фундаментално различни.
Един от коментаторите извън региона вече кръсти [10] Тръмп “Тръмпменбаши”—игра с самоналоженото прозвище на починалия президент на Туркменистан Сапармурат Ниязов, който наричаше себе си Tуркменбаши – “Баща на Tуркмените”. Манията на Тръмп към строежа на огромни кули и издигане на стени срещу имигранти прилича на манията за строителство, обзела лидерите от централноазиатския регион. Тръмп също така отправи заплаха по време на един от дебатите, че ще заключи Хилъри Клинтън, което напомня за чувствата, които пост-съветските политици изпитвали към своите опоненти.
Въпреки че Тръмп е популярен в някои среди в Москва, много централноазиатци смятат, че изначално той е бизнесмен, стремящ се да създаде благоприятни правни и политически условия за собствените си бизнес интереси. Картина, която не се отличава драстично от онази на “долния” диктатор, която им е прекалено добре позната.
Трети мандат за Обама?
Въпреки слуховете, разпространени из консервативните новинарски сайтове, няма подтвърждение за намеренията [11] на действащия президент Барак Обама да остане на поста си, ако Тръмп спечели на 8 ноември и за това, че разглежда възможностите за конституционно изключение, което да му позволи да остане на власт до втори президентски избори.
Дори ако беше така, това щеше да е точно онзи тип политическо жонгльорство, което населението на Централна Азия е свикнало да наблюдава. Тази година Туркменистан и Таджикистан промениха конституциите си, за да дадат допълнителни пълномощия на действащите лидери, докато истинска схватка за промени в конституцията кипи в момента в Киргизстан.
Перспективата Обама да остане в Овалния кабинет, е под голямо съмнение, но щеше да е идеален подарък за обработващите централноазиатските конституции. Но за хитрата им политическа пропаганда и Тръмп Велики, и Клинтън Втора, ще са еднакво приятна алтернатива.