[1]Сушене на какаови зърна в Grande Riviere du Nord. Снимка: Nick Hobgood. CC 2.0.
Тази статия от Мег Уилкокс [2] е публикувана за първи път [3] в сайта Ensia.com [4]- списание, което обръща внимание на международните усилия за опазване на околната среда. Публикуваме я като част от двустранно споразумение за споделяне на информацията.
Когато малък производител в Квебек печели първа награда [5] на тазгодишните международни награди за направата на шоколад, произведен от какаови зърна от Хаити, новината разтърсва шоколадовите среди. Какаовите зърна са на пазара по-малко от година, а и шоколад от тази страна никога преди не е печелил отличието.
На Хаити се пада по-малко от 1 процент от световното производство на какаови зърна. Въпреки това, днес основните играчи на пазара се стремят да сложат карибската страна на световната карта на качествения крафт шоколад. В същото време се осигурява по-добър живот на някои от най-бедните фермери в света чрез борба с практиките, довели природата на Хаити почти до лунен пейзаж. Данните, че 98 процента от страната е обезлесена, са шокиращи. Това я прави сцена на екологична катастрофа, уязвима на опустошителни наводнения и кални свлачища.
Усилията са насочени към свързването на бедните фермери в Хаити с потребителите, готови да похарчат над 8 щатски долара за едно шоколадово блокче. По този начин те стават част от едно много по-голямо движение за борба със световната бедност и защита на природните ресурси чрез достъп до подобни специализирани пазари.
Но могат ли тези усилия да променят някои от ключовите движещи сили в унищожаването на околната среда? И могат ли да го постигнат в мащаб, който да преобрази мизерващите селски райони?
Залесяване на Хаити с дървесни растителни култури
Отчайващата бедност е една от основните причини за обезлесяването на Хаити. Средният БВП на глава от населението е само 828 щатски долара през 2015 година, като 2/3 от хората се прехранват с обработване на земята. Мнозинството от тях използват дървени въглища, за да сготвят храната си. Производството на дървени въглища стимулира обезлесяването, което води до ерозия, загуба на плодородни селскостопански земи и установяване на порочен кръг на бедността.
Около 50% от горния пласт на почвата в Хаити е отмит, което води до унищожението на обработваема земя и загуба на 70% [6] от реколтата в някои области с рекордна суша тази година.
Какаото е дървесна култура, която расте добре в гористи селскостопански области, поради което Ралф Денизе от FOMIN (Мултилатерален инвестиционен фонд) казва: “Какаото е една от най-добрите култури, които могат да се използват за повторното залесяване на една страна”.
“Докато пазарът е стабилен и фермерите могат да разчитат на него, тези дървета ще останат в земята поне 40 години”, допълва Емили Стоун, основател на Uncommon Cacao.
В момента около 20 000 дребни собственици на какаови ферми печелят от какао в т.нар. от тях “креолски градини” в два района на Хаити. Но “градина” е грешно понятие, защото тези гъсти насаждения, средно около един акър (половин хектър) големина, формират малки горички. По-високите кокосови, мангови, авокадови и хлебни дървета се извисяват и предоставят сянка на по-ниските какаови дървета. Освен това те осигуряват храна на фермерите и среда на живот за птиците и редица животни.
Каковите ферми са всъщност едно от малкото места в Хаити, където могат да се видят дървета, по думите на Патрик Десорс от Root Capital [7]. Root Capital финансира малки селскотопански бизнеси и си партнира с FOMIN и други предприемачи, за да възстанови какаовата индустрия в страната.
В момента Хаити изнася 4,000 метрични тона (4,400 тона) какао на година, което е много по-малко в сравнение с максимума от 20,000 метрични тона (22,000 тона) през 60-те години и значително по-малко от съседа си Доминиканската република, чиито износ е 70,000 метрични тона (77,000 тона) през 2014 година.
Съживяване на какаовия сектор на Хаити
Съживяването на какаовата индустрия на Хаити може да помогне за залесяването на страната, но ключът към него е осигуряването на възможности за производство на висококачествени ферментирали какаови зърна, използвани от производителите на специален и тъмен шоколад, като носителите на награди Palette de Bine [8]. Тези зърна се продават на по-високи цени, което подобрява качеството на живот на фермерите.
Както казва Денизе “преминаването от неферментирали към ферментирали какаови зърна има за цел запазването на добавената стойност вътре в страната”.
Мервиел Чилмизе е фермерка на какао в северната част на Хаити, която продава на PISA, ферментационен център, в който са произведени какаови зърна в състава на спечелилия златен медал на Международните награди шоколад през 2016 година. Снимка: Мег Уилкокс.
В момента повече от 90% от какаовите зърна на Хаити се продават и изнасят в суров, необработен вид за масовото производство на шоколад, защото фермерите нямат много възможности за ферментацията им. В страната има едва три ферментационни съоръжения.
Едно от тях се управлява от Produits de Iles S.A, или PISA [9], които произведоха ферментираните зърна за спечелелия награди шоколад на Palette de Bine. PISA се сдобива с какаови зърна от 1,500 малки семейни ферми в подножението на планината Massif de Nord.
PISA плаща на фермерите двойно повече, отколкото биха получили за сурови какаови зърна. Това ги мотивира да защитават дърветата си от пазара на въглища. Пиер Даниел Фелизор например, фермер на какао от 15 години, казва, че “прави истински бизнес” с дърветата си сега, след като продава на PISA. Освен това, Фелизор управлява малка “ясла”, където продава какаови, кокосови, хлебни и мангови дървета на други фермери.
Един от основните купувачи на PISA е Таza Chocolate. Те са първият американски специализиран производител на шоколад, навлязал на пазара в Хаити, и то не поради алтруизъм, а заради качеството на какаовите зърна. “Знаем, че имаме качествен продукт – древно многообразие, добър тероар, биологичен по подразбиране”, казва мениджъра на Taza, Джеси Ласт. “Хората ще се влюбят във вкуса – надяваме се, че Хаити ще спечели, като получи признанието за източник на качествено какао”. Таza си партнира с Whole Foods в маркетинга на шоколада, чието производство започва тази година.
Разширяване на пазара
PISA има нужда от повече купивачи като Taza, за да разшири бизнеса и да увеличи социалното си и екологично влияние. Гилбърт Гонзалес, предприемач от Хаити, основал PISA преди 4 години като подразделение на хаитянската агроиндустриална корпорация REBО, предвижда, че износът на PISA ще достигне 160 метрични тона (176 тона) тази година, една нищожна част от капацитета на страната.
Стоун, който запознава Palette de Bine с висококачествените какаови зърна на PISA, казва, че това вече се случва.
“Водим разговори с много по-големи производители на шоколад, които може и да не са на нивото на Hershey, но имат много по-голяма покупвателна способност от производителите на крафт шоколад”, казва тя. Dandelion Chocolate, Raaka Chocolate и Valrhona Chocolate са някои от тях.
В глобален мащаб пазарът за специален шоколад възлиза на по-малко от 1% от оценената на 98.3 млрд. долара шоколадова индустрия, според Стоун. Малък, но нарастващ с добри темпове. Компанията Uncommon Cacao например продава 6 метрични тона (7 тона) от една единствена страна през 2011 година и 200 метрични тона (220 тона) от пет страни през 2016 година. В същото време клиентите им са се увеличили от двама през 2011 година до над 90 през 2016-та.
В по-дългосрочен план, пазарите с отношение към емисиите на въглероден диоксид могат да помогнат за разширяването на гористите селскостопански области за какао в Хаити, казва Елизабет Тийг от Root Capital. Така например фондът The Livelihoods Carbon Fund [10] събира капитал от инвеститорите, а възвращаемостта на средствата се осъществява чрез специални кредити през Механизма за чисто развитие на ООН или чрез Верифицирания стандарт за емисиите на въглероден диоксид [11].
Фондът подпомага финансирането на голям проект за повторното залесяване в Гватемала, който има за цел посаждането на 5 милиона дървета – сред тях цитруси, кафе, кардамом и какао, на площ над 4,000 хектара (10,000 акра). Проектът се стреми да намали емисиите въглероден диоксид с 2 милиона метрични тона (2.2 милиона тона), както и да осигури устойчив начин за прехрана на по-малките ферми.
Проектът Pur Projet [12] в Перу предлага друг модел. Започнат през 2008 от един от основателите на Alter Eco [13], тази инициатива работи за възстановяването на едни от най-обезлесените райони в Перу, в сърцето на амазонските Анди. В проекта участват почти 10,000 малки ферми за кафе и какао, разпръснати сред 21 общества. Към момента те са осъществили повторното залесяване на почти 1 милион акра (близо 400,000 хектара) – площ, по-голяма от щата Ройд Айланд.
Pur Projet е сертифициран както от Верифицирания стандарт за емисиите на въглероден диоксид, така и от Алианса за климат, общество и биоразнообразие [14]. Партньорите по проекта са в процес на регистрация на почти 5 милиона акра (2 милиона хектара) земя, включително повторно залесената и обкръжаващата я гора, като Биосферен резерват, част от Световното наследство на ЮНЕСКО. Това ще подпомогне защитата на гората от натиска на предприемачите и ще осигури запазването й като резервоар за въглероден диоксид.
В момента има малко подобни инициативи, казва Тийг, защото “пазарите за въглероден диоксид се считат за несигурни”. Въпреки това, няколко големи инициативи за възстановяване на земите, които смятат развитието на гористи селскостопански райони за основното решение на проблема, набират популярност след Конференцията на ООН по въпросите на глобалното затопляне през 2015 година (COP 21). Инициатива 20х20 [15] например, цели повторно залесяване на 20 милиона хектара (50 милиона акра) земя в Латинска Америка до 2020 година, и гледа на гористите селскостопански райони като ключов подход.
Спиране на обезлесяването в Хаити
Но възстановяването на какаовата индустрия в Хаити няма да е достатъчно, за да спре обезлесяването. Жителите на страната имат нужда от алтернативни, достъпни източници на гориво, като пропан или соларни фурни.
Хуан Мехия, Juan Mejia, помощник-режисьор на Death by a Thousand Cuts, [16] документален филм от 2016-та година за брутално убийство, свързано с търговията на въглища в Хаити, казва, че това е бил подходът на Доминиканската Република през 60-те и 70-те години, и че Хаити може да направи същото. Но той добавя, че “правителството има нужда от добре обмислен план. Не може да се разчита на няколко помощни групи, които работят разделени”.
В края на краищата, жителите на Хаити имат нужда от икономически възможности. “Никой не иска да се занимава с търговия на въглища”, казва Мехия. “Това е изтощителна работа за много малко пари. Хората ще ви кажат “Занимаваме се с това, за да не се налага да крадем””.
Възстановяването на какаовия сектор в Хаити, и най-вече на капацитета му в селското стопанство, може да осигури тези икономически възможности, като в същото време опазва околната среда.
“Вярвам, че значителният достъп до пазарите на устойчивото производство на какао може да промени икономиката”, казва Стоун. “Виждаме как все повече пазари, както и дребни и едри производители на шоколад, преосмислят начина на работа на мрежите за добив на какао и се замислят по-сериозно над тези въпроси”.
Тийг добавя – “знаем, че гористите селскостопански ферми могат да помогнат в борбата с климатичните промени, като в същото време осигуряват среда на живот за местното биоразнообразие, опазват почвите и спомагат за запазването на дърветата като част от пейзажа. Но как можем да очакваме фермери, които живеят с по-малко от 2 долара на ден, да се заемат с подобна задача сами? Като част от веригата на доставки, като потребители, трябва да инициираме въвеждането на устойчиви практики на производство, ако искаме да спрем обезлесяването и да обърнем внимание на глобалното затопляне”.