Ибрахим Исмаел Ибрахим на ЖП гарата в Идомени, Гърция. Като тинейджър Ибрахим Есмаел Ибрахим, е работел като преводач за американската армия в Ирак. Кредит: Филип Уарвик. Изпозлвано с разрешение на PRI.
Тази статия написана от Якоб Реснек [1], като оригиналът на статията се появява в PRI [2] на 24 март 2016 и е препубликувана тук като част от споразумението за споделяне на съдържанието.
Ибрахим Исмаел Ибрахим е на 26 години, спретнато облечено момче от Багдад. Когато го срещнах, той стоеше на платформата на гарата в Идомени, Гърция – мислех че няма работещи влакове по това време. Ибрахим говори добър английски; като тинейджър успява да получи работа в GLS (Глобални лингвистични решения [3]) – фирма със седалище във Вирджиния, която осигурява преводачи за американската армия по време на войната в Ирак.
Той казва, че заплащането е било добро – 1 500 долара на месец, плюс бонуси. Войниците го харесвали и му дали прякор AP. Но 6 месеца по късно, след като започнал работа, Ибрахим казва, че живота му е бил застрашен от бунтовници.
“Казаха ми: Ще ти отсечем главата, ако те видим тук отново” спомня си той.
Семейството на Ибрахим го моли да напусне страната. Но преди да тръгне, той изпраща имейл на своите любими сержанти от американската армия, за да им разкаже какво се случва.
“Разказах им какво се случва с мен и те ме посъветваха да си предам баджа на GLS в Зелената зона в Багдад.” казва той, спомняйки си инцидента 10 години по късно. “Затова отидох там и го предадох и след това взех автобус за Сирия.”
В Дамаск си намира офисна работа в телекомуникационна компания. Но мечтае някой ден да замине за Щатите, където живее сестра му. Съпругът на сестра му отбелязва, че заради работата му за американската армия в Ирак, може да подаде документи за специална американска имиграционна виза.
Но за да може да направи това, му е необходимо доказателство за това, че е бил назначен на работа. Затова той пише до GLS, компанията с големият договор с Пентагона.
“Не ми отговарят, не ми отговарят,” казва той. “Казаха че, договора с американската армия е приключен и не мога да получа документите си. Много е трудно.”
PRI's The World се свърза с GLS във Вирджиния миналата седмица и остави няколко съобщения, но все още чака отговор.
Ибрахим казва, че е останал в Сирия няколко години, след което се мести в кюрдския регион в северен Ирак, където работи в сивата икономика. Но казва, че бидейки етнически арабин там това се оказва проблем; кюрдските служби заявяват, че трябва да се върне в Багдад, но той е твърде уплашен да направи това.
Вместо това той пресича границата и влиза в Турция, където среща жена от Афганистан през 2014. Женят се. Ибрахим казва, че тя е имала възможност да замине за Канада, но той не може да замине с нея защото нямат законен брак.
“Аз съм сам. Съпругата ми е в Канада, а сестра ми е в Америка”, казва Ибрахим. Родителите му са в Турция и той казва, че сестра му има възможност да ги вземе в Америка след няколко месеца, но за него може да отнеме и години преди да получи разрешение.
Така че Европа е неговият основен избор засега. Но след новата сделка на Европейския съюз с Турция [4], изглежда малко вероятно да му бъде разрешено да остане. ЕС планира да изпрати обратно лица търсещи убежище, като Ибрахим, които преминават границата от Турция за Гърция. Турция се съгласи да ги вземе обратно в замяна на около 6 милиарда долара под формата на помощи и други стимули.
ЕС твърди, че тази уговорка ще обезкуражи хората да плащат на контрабандисти и да рискуват живота си, правейки опасно егейското пресичане от Турция за Гърция. Въпреки че критиците твърдят, че когато една пътека е затворена, то друга се отваря веднага след това.
Повечето от търсещите убежище бежанци, които остават спрени в Гърция, са сирийци избягали от войната вкъщи. Кредит: Филип Уарвик. Използвано с разрешение на PRI.
Защитници на човешките права твърдят, че перспективата за масово депортиране е нехуманна и потенциално е в нарушение на международните закони.
“Всеки човек, търсещ закрила, има правото неговият случай да бъде разгледан на индивидуално ниво”, заяви комисарят по правата на човека към Съвета на Европа, Нилс Муйжниекс.
Той казва че, споразумението между ЕС и Турция ще изхвърли този принцип през прозореца.