Виждаш всички тези езици? Ние превеждаме статиите в Global Voices, за да направим гражданската журналистика по света достъпна за всеки.

В Русия планират да бъде отворен център за мониторинг на пропагандата и дезинформацията онлайн

The new center in Innopolis will monitor information threats on the Russian Internet. Images edited by Tetyana Lokot.

Новият център в Иннополис ще наблюдава заплахите за информационните системи в руското интернет пространство. Изображения редактирани от Тетяна Локот.

През декември 2015 руският президент Владимир Путин участва в Икономическия интернет форум, където внесе предложение руските служби за федерална сигурност, заедно с други държавни агенции, да изведат като най-важни приоритети „заплахите за информационните системи” и да намерят инструменти за извършването на наблюдение на подобни онлайн заплахи.

В Иннополис – нов руски „смарт град”, създаден като сателит на Казан- столицата на руската република Татарстан, е планирано да започне работа нов център за мониторинг на информационните атаки. Икономиката на града е подхранвана от хай-тек индустрията, така че не е учудващо, че Наталия Касперская, СЕО на „Инфоуоч” и съвместен създател на антивирусния гигант „Капсерски лаб”, планира да стартира новия си проект там.

Касперская казва за „Ведомости”, че центърът е част от отговора на предложението на Путин да се засили информационната сигурност. Тя казва, че Русия вече разполага с агенции, които работят срещу и в отговор на кибератаки, но настоява, че нейната организация ще бъде първата по рода си, която ще наблюдава и ще предотвратява информационни атаки онлайн.

Kасперская споделя, че в момента търси  инвеститори за своя проект, но признава, че в началото той ще функционира предимно със субсидии и държавно финансиране, и че ще обслужва „нуждите на държавата и обществото”.

Новият център за наблюдение е съвместна идея на Касперская и Игор Ашманов, CEO на „Ашманов енд партнърс”- голям играч на пазара на руските медия и комуникации. Самият Ашманов дефинира информационните атаки като „кампании за пропаганда, дезинформиране, лъжи и сензационно съдържание” и вярва, че този тип дейност е чисто политическа. Според него пазарът за ограничаването на подобни атаки е на практика несъществуващ в Русия.

Партньорите са предвидили центърът да наблюдава мрежата, използвайки технология, развита от „Крибрум”- друг съвместен проект на Касперская и Ашманов. Софтуерът за анализ на социалните медии и управление на репутацията на „Крибрум” може да сканира онлайн съдържание и да го анализира за наличие на чувства и емоции. Aшманов твърди, че софтуерът е достатъчно софистициран, за да бъде способен да констатира онлайн информационни атаки още в началото им, както и да засича техните организатори. По- голямата част от усилията за наблюдение най-вероятно ще бъдат насочени към руските социални мрежи и блогосферата, където политическите дебати и метафоричното „очерняне” са най- ефективни.

Русия разполага с няколко правни клаузи, които регулират информационната дейност в Интернет, като повечето са свързани с киберпрестъпленията: член 272 oт Криминалния кодекс дефинира нелегалния достъп до компютърна информация; член 273 описва санкциите за „създаването, използването и разпространението на злонамерен компютърен софтуер”; а член 274 очертава границите на “нарушаване на правилата за използване на компютри, компютърни системи и техните мрежи.” Онези, които нарушават тези регулации, са подложени на редица санкции, вариращи в зависимост от суровостта на престъплението: от глоби и полагане на обществено полезен труд до арест и лишаване от свобода за срок от максимум до 7 години.

В началото на март 2016, руски съд в град Курган осъди на две години затвор интернет потребител по обвинение в организиране на разпространена атака за отказ на услуга на официалния уебсайт на Кремлин. Потребителят се призна за виновен за извършеното престъпление и присъдата му бе отложена условно.

Руската неправителствена организация за човешки права „Агора” докладва, че макар филтрирането на съдържание и блокирането да остават сред основните инструменти на руската интернет политика, от много те са смятани за неефективни, което се дължи на малкия обем на индивидуални актове на цензура.

В усилията си за по-ефективно намаляване на разпространението на информация и свободна реч, руските власти се опитват да засилят натиска над потребителите- точно тук, данните, събирани при инициативи по наблюдение като тази, предложена от Касперская и Ашманов, могат да бъдат полезни- особено при обвинения на интернет потребители във връзка с нарушаване на закона, като например публикуване на екстремистки материали. „Агора” отбелязва, че повишаващите се на брой ефективни присъди лишаване от свобода, наложени за харесване и споделяне на информация, публикувана в социалните медии, имат за цел да сплашат потребителите и да им попречат да обсъждат деликатни социални и политически въпроси онлайн.

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..