Конфликтът в Близкия изток не е между сунити и шиити, и не “датира от миналото хилядолетие”
Разпределение на сунитски и шиитски ислям в Близкия изток и Северна Африка. Снимка на Peaceworld111 от Уикипедия, използвана по CC BY-SA 4.0
Американският президент Барак Обама, в последната си ежегодно държана реч “За състоянието на съюза” каза, че конфликтът в Близкия изток “датира от миналото хилядолетие”. Изследовател от арабски произход се нае да обясни на Обама, че един от аспектите на конфликта- наричаната в днешно време сунитско-шиитска вражда, е всичко друго, но не и древна.
“The Middle East is going through a transformation that will play out for a generation, rooted in conflicts that date back millennia,” Obama said.
“Близкият изток претърпява трансформация, която ще обхване цяло поколение и която се корени в конфликти, които датират от миналото хилядолетие”- каза Обама.
В серия туитове, озаглавена Относно така наречената “древна” сунитско-шиитска вражда, палестинският писател и активист от арабската пролет Ияд ел- Багдади разравя историята, като взима примери от времето, когато групите изследователи и политици не са имали значение:
В късния 19-ти век шиитският учен Ал-Афгани е бил важен член на антиколониалисткото, панислямистко възрожденско движение.
Ученик на Ал-Афгани е бил не кой друг, а известният сунитски учен Мохаммад Абдух, който по-късно става главен мюфтия на Египет.
Едно от вечните наследства на сунита Абдух е коментарът му по “Пътят на красноречието”- един от най-важните шиитски източници.
През 1931 шиитското духовно лице от иракски произход Кашиф ал-Гита води сунитски духовни лица на молитва в джамията “Ал-Акса” в Йерусалим на антиимпериалистка конференция.
През 40-те години на двадесети век Пакистан, предимно сунитска държава, бива основана от Джина, който е шиитски мюсюлманин.
В началото на 50-те, хората, които участват в преброяването на населението в Ирак, не знаят дали да изберат “сунит” или “шиит”, защото много от тях са смесени.
През 1958 Главният мюфтия на Египет обявява, че ще се преподава шиизъм в “Ал Азхар”, което е петото по юриспруденция сред сунитските училища.
През 60-те сунитска Саудитска арабия подкрепя зейдитските шиити в Йемен в гражданската война срещу републиканците, които пък са подкрепяни от Египет.
През 80-те години по-голямата част от иракската армия, която се бори срещу Иран в иракско-иранската война, е съставена от арабски шиити.
През 90-те и в началото на 2000 година шиитски Иран подкрепя сунитската палестинска военна групировка “Хамас”.
По-нататък Ел-Багдади обяснява, че “разделяй и владей” е политическо по природа, “преднамерено придаване на разколен характер на борбата за власт в региона.” В Туитър той публикува:
Актуалната динамика не е междурелигиозен конфликт, а преднамерено и цинично придаване на разколен характер на борба, която по природа си е за регионална власт.
Според Ел-Багдади, тираните са единствените облагодетелствани от това разделение и то е било “въоръжено с цел власт”:
Тираните рядко са идеологически посветени на сунизъм или шиизъм, но на драго сърце използват и двете, когато им е изгодно.
Разделянето на секти стана прагматичното решение. Идеологиите, които насаждат омраза, станаха много полезни и спечелиха вниманието на телевизията и медиите.
Признавам си, че старата теологична вражда и разликите в двете общества са факт, но се опитвам да акцентирам върху тяхното модерно политическо “въоръжаване”.
Разделен ли е на секти регионът? Да. Реални ли са разликите? Да. Настоящата война отражение ли е на древен теологичен спор? Не.
Много теологични и обществени разлики са безвредни, обикновени и определено не смъртоносни преди да бъдат “въоръжени” в борбата за власт.