Сайт на руски журналист проследява смъртните случаи при полицейски арест, за да повиши заинтересоваността по темата. Изображенията са обработени от Тетяна Локот.
През 2015 година 197 души за загинали по време на ареста си в полицейски управления в Русия. Смъртните случаи често настъпват при мистериозни обстоятелства и много от задържаните умират преди да са били обвинени или преди изобщо да са стигнали до съда. Информация за всеки един от тези 197 случая бе предоставена за обществено ползване онлайн като част от граждански журналистически проект наречен “Руската ебола”.
“Руската ебола [1]” (ориг. ”Russian ebola”) е плод на журналиста Мария Березина и е създаден, за да проследи смъртните случаи в полицейските управления, съоръженията за задържане преди самото дело, както и други подобни места, каквито са например изтрезвителните заведения. Статистиката на проекта не обхваща затворници, които вече са били осъдени на затвор със съдебно решение, а само смъртните случаи при онези, които само са били задържани или са станали жертва на административен арест.
Березина, която е работила за Агенцията за журналистически изследвания в Санкт Петербург и Информационната телеграфска агенция ТАСС, пуска сайта през март 2015. Докато работи за блога на Олег Кашин – руски опозиционен журналист, тя забелязва редовните доклади за смъртни случаи и решава да спомогне за предоставянето на правителствени данни за броя на загиналите по време на полицейско задържане от Министерството на вътрешните работи. Откритията й са вцепеняващи- всеки месец от 9 до 29 души умират в полицейски управления в Русия, като много малко от случаите биват разследвани, а още по-малко са установените заподозрени в извършване на престъпление.
Березина информира Кашин за своето откритие и скоро той пише статия [2] за инцидентите и алармиращата тенденция, наричайки я “Руската ебола.”
Если новости каждый день приносят внезапную смерть в полицейском участке, то речь действительно идет о какой-то странной эпидемии, нуждающейся в точном выяснении ее причин, локализации и эффективной борьбы с нею. Это менее интересно, чем Донбасс, это не вызовет бурных обсуждений в социальных сетях, да и скучно читать заунывно повторяющиеся одинаковые истории — «Умер, умер, умер». Но вы уверены, что умирать всегда будет кто-то другой, не вы? Я по поводу себя совсем не уверен, и я боюсь этой эпидемии, и хочу, чтобы все ее боялись, потому что она страшная, и ее нужно остановить.
Ако всеки ден по новините чуваме за внезапно настъпила смърт в някой полицейски участък, то тогава наистина става въпрос за странна епидемия, която трябва да си има ясно идентифицирани причини, има нужда да бъде локализирана и с нея да се води ефективна борба. Това не е толкова интересно, колкото е Донбас, няма да предизвика яростни дискусии по социалните мрежи и е скучно да четеш досадно подобните случващи се истории – “мъртъв, мъртъв, мъртъв”. Но можеш ли да бъдеш сигурен, че винаги ще умира някой друг, а не ти? Аз не съм сигурна за себе си и се страхувам от тази епидемия, и искам всеки да се страхува, защото е ужасна и трябва да бъде спряна.”
Березина решава да направи публично достъпните данни по-видими и пуска самостоятелен уебсайт [1], като заема името от статията на Кашин. Въпреки че започва работата си през март 2015, тя се връща назад във времето и разравя доклади на Министерството на вътрешните работи, за да набави данни за смъртните случаи от 2014 година насам.
Мариа Березина, журналистът зад “Руската ебола”. Снимка от Фейсбук.
Скоро след като публикува сайта, Березина описва репортерската си рутина в интервю [3] за руския уебсайт Spektr.
Искать такие сообщения не сложно. Я просто ищу в «Яндекс.Новостях», вбиваю запросы типа «Полиция. Умер». Времени это занимает немного. Три раза в день я мониторю интернет, это недолго. Запостить саму новость тоже — минуты две.
Не е трудно да откриеш тези доклади. Просто търся в Yandex News. Задавам на търсачката думи като “полиция, умря”. Не отнема много време. Преглеждам интернет три пъти дневно, за кратко. Публикуването на самите новини също отнема едва 2 минути.
Освен всекидневните доклади и резюмирани статистики за всеки месец, проектът публикува и случайни статии, в които мненията си изказват адвокати за човешки права и юристи, които говорят за проблемите с полицейското насилие и правата на задържаните.
Цифрите за “Руската ебола” за 2015 от годишния доклад са просто числа и факти и нищо друго, но пък рисуват една смразяваща картина:
- През 2015 година общо 197 руски граждани са намерили смъртта си в полицейски участъци, центрове за досъдебно задържане и други съоръжения за временно задържане.
- 183 от мъртвите са били мъже и 14 – жени.
- 109 души са починали в полицейски управления, 42 във временни центрове за задържане, 31 при задържане преди съдебното дело и 10 в полицейски превозни средства. Има по един починал съответно в административна сграда на следствен отдел, изтрезвително заведение, участък на пътна полиция, местна служба за борбата с наркотиците, както и по време на един разузнавателен експеримент.
- Според официални доклади, най-често срещаната причина за смърт през 2015 е “внезапно влошаване на здравословното състояние” (104 души), обикновено описвано като “неизвестни обстоятелства” или “спиране на сърдечната дейност”. Според докладите, 62 души са починали в резултат на самоубийство, 5 от епилепсия, 3 от туберкулоза, 2 от делириум, в следствие от употреба на алкохол, и един от отравяне. Освен това, десет души са починали от травма, която е записана като получена преди пристигането в съоръжението за задържане, петима са починалите при пожар, а един е станал жертва на убийство от страна на други задържани. Докладите сочат, че четирима души са били убити от страна на полицейски служители.
През октомври 2015, владикавказкият гражданин Владимир Тскаев е задържан [4] като заподозрян в нападение над полицейски служител от OMOН (специални части) и е обявен за починал в болницата само ден след задържането си. Полицията твърди, че мъжът сам е удрял главата си в земята, но близките на Тскаев поставят под съмнение доклада и излизат на улицата да протестират. Служителите, заподозрени в побой над Тскаев, са арестувани скоро след случая, заедно с ръководителя на местния отдел “Криминални разследвания”, а вътрешният министър на Северна Осетия е отстранен от длъжност. Това е един от малкото случаи, в които има съмнения за полицейско насилие и близките на починалите успяват да разрешат случая. Повечето от събуждащите съмнения смъртни случаи в ареста остават неразрешени.
В наскоро проведено интервю [5] за Daily Dot, Березина казва, че въпреки всичко, тя все още не очаква никакъв официален отговор от страна на руските полицейски сили. След като й е била потърсена отговорност относно дейността на сайта от страна на държавния Център за борба с екстремизма, тя казва, че е почувствала, че дори не са я приели на сериозно.
Докато журналистът не очаква да предизвика никаква съществена промяна или пък полицията да поеме отговорност, тя твърди, че сайтът “Руската ебола” е бил създаден “за да може хората [да] се замислят за себе си.” Намерението на Березина, казва тя, не беше да представи руските полицейски сили като напълно лоши.” Може би няма нищо лошо – но тогава, защо хората продължават да умират?