Самир Механович, режисьор (Снимка: Марта Видал)
През 1995 година в Сребреница 8000 мъже и млади момчета- мюсюлмани са убити от сръбските военни части в Босна. Това е смятано за най-страшното клане в Европа след Втората световна война. Алесандра Гойо и Марта Видал пишат за новоизлязъл филм, фокусиран върху хората, оцелели по време на геноцида в Сребреница, чиято премиера се състоя на 21-вия филмов фестивал в Сараево на 17 август тази година. Тази статия първоначално е публикувана в Balkan Diskurs, [1] сайт, ръководен от Post-Conflict Research Center [2] (Център за постконфликтни проучвания), стипендиант на Rising Voices [3] за 2014. Публикувана е отново тук, като част от споразумение за споделяне на съдържание.
На 21-вия филмов фестивал в Сараево на 17 август, пред пълна зала, босненският режисьор Самир Механович представи своя документален филм “Мъглата над Сребреница”.
Във филма се разказва за Мехмед, Хатиджа, Ахмед и Зинахида- четирима от оцелелите от определеното като най-голямото престъпление, извършено на европейска земя след Втората световна война. За период от седем дни по време на босненската война през юли 1995, над 8000 босненски мюсюлмани от Сребреница и околностите й биват избити [4] от босненско-сръбските сили под командването на генерал Ратко Младич [5].
Филмът разказва за личните преживявания на героите, свързани с тази трагедия, което подсъзнателно подтиква публиката да се замисли над някои истински важни въпроси за човечността, паметта и прошката.
От сцената, заедно с някои от героите от филма, оцелели при геноцида в Сребреница хора и семействата на жертви от същия, Механович призова да си спомним за Сребреница, както и за нуждата да осигурим надежда за бъдещите поколения в Босна.
“Започнах този филм преди 20 години”- разказва Механович, който е отгледан в Тузла и все още си спомня за събитията от 1995, когато безброй бежанци започват да пристигат от Сребреница, намираща се на около 60 километра от неговия град. “Спомените не ми дават покой. Със заснемането на този филм аз отворих кутията на Пандора”- добавя той.
Преди войната Механович иска да изучава режисура, но вместо това, когато конфликтът започва, той създава театрална компания. “Докато наоколо бушуваше войната, ние изнасяхме представления като “Малкия принц”- спомня си режисьорът.
През май 1995 година Механович успява да избяга от клането в Тузла, където 71 души губят живота си, и през август същата година напуска Босна, като по късно търси убежище в Шотландия, където е поканен да играе на Единбургския фестивал.
“Отидох в Единбург и останах, но непрестанно бях обвързан с Босна”- разказва той пред публиката.
През 2013 година режисира “Как сме си играли” (Kako smo se igrali)- филм за две момчета от различни етнически групи в началото на босненската война. За разлика от него, мотивацията му за “Мъглата над Сребреница” идва от желанието да разкаже историята на убитите и изчезналите.
Националният театър, Сараево (Снимка: Марта Видал)
Докато снима филма, той прави обстойно проучване на геноцида, с което отваря стари рани. “(Филмът) постави под съмнение позицията ми спрямо човечеството”- разказва той. “Накара ме да се замисля дали човекът наистина не е по-лош от животните. Въпреки това, той ми даде и надежда.“
“Хубавото е, че не изпитвах омраза към героите”- обяснява Механович, като допълва, че вярва, че прошката играе важна роля във филма му. Въпреки че повечето от героите му губят част от семействата си и стават свидетели на зверски жестокости, те все още съумяват да простят и да заявят, че не търсят отмъщение. “Хората прощават, те не са изпълнени с омраза”- твърди режисьорът.
Мехмед Ходжич, един от героите на филма, е фризьор, който живее в Сребреница с жена си и двете си деца, и който по време на клането губи 67 членове от семейството си. Той се мести в Сараево, но след войната решава да се завърне в Сребреница. Разказва, че животът в Сребреница сега е мирен и не се отличава от този, в който и да е друг малък град.
Въпреки всичко Сребреница е събитие, което не трябва да бъде забравяно никога, особено от бъдещите поколения. Както казва един от героите във филма “Сребреница е история без край”. Ето защо Механович замисля да създаде дългометражен филм- “чувствам, че не съм разказал достатъчно”- обяснява той.
В речта си Механович се опитва да акцентира върху важността на правосъдието в процеса на помиряване. “На бъдещите поколения трябва да се остави посланието, че ако извършиш престъпление, това няма да остане безнаказано”- заявява той.
В своето проучване Механович използва архиви и доклади на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. Създадена през 1993 година от Съвета за сигурност на ООН, институцията има за главна цел да разследва извършителите на престъпления, извършени в бивша Югославия. “Трибуналът разполагаше с най-добрите съдии от целия свят”- отбелязва Механович, “и въпреки това, за последните 20 години те са разследвали едва няколко души за участие в Сребреница”.
Режисьорът настоява, че за оцелените ситуацията продължава да е “непоносима”.
“Лишени са от основни неща и живеят само с по 5-10 евро на ден. Правителството не поема грижата за тях, нито пък обикновените хора. Те са като слепци, защото са обърнали гръб за въпроси като Сребреница”. “Смятам,”- продължи той, “че са се наговорили да мълчат. Хората просто не говорят по тези теми”.
Механович вярва, че за бъдещия мир в Босна от изключително значение е наличието на диалог, който да позволи на хората да се научат как да живеят в разбирателство помежду си. Макар филмът му да е за Босна и Югославската война, посланието му е адресирано към целия свят. “За нещастие ужаси като този в Сребреница могат да се случат навсякъде и по всяко време”- обяснява той.
“Не трябва да позволяваме това да се повтори”- заключи речта си той.