- Global Voices на български - https://bg.globalvoices.org -

Токът спря! В много градове по света липсата на ток е ежедневие

Категории: Граждански медии, Медии и журналистика, Технологии
A birthday party by candlelight in Tanzania. Photo by Pernille Baerendsten, used with permission.

Рожден ден в село в областта Нджомбе, Южна Танзания. Селището няма постоянен приток на електричество. Снимка: Пернил Баерендтсен, използвана с нейно съгласие.

Статията съставиха и редактираха Джоджия Попълуел [1], Елъри Робъртс Бидъл [2] и общността на Global Voices [3].

За големите градове на развития свят спирането на тока е толкова рядко събитие, че когато през 1965 Ню Йорк остава на тъмно за 13 часа, Холивуд прави филм по темата [4]. И ето днес, наред с репортажи за въздушните удари в Йемен, кризисния режим за борба с ебола в Сиера Леоне, здравеопазването в Щатите, Националното държавно радио на САЩ (NPR) отдели 30 секунди от сутришната си емисия за това как в Амстердам е спрял токът.

Трябва да признаем пред NPR и Амстердам, че аварията, която продължи 90 минути, създаде внушителен хаос и принуди четвъртото най-голямо летище в Европа да отклони броени полети. Но в много държави по света, спиранията на тока по-скоро попадат в категорията „това се случи близо до вас [5]“: материал недостоен за новини, явление толкова периодично, че ежедневният живот просто се приспособява според него. Светлините угасват, водните помпи спират да работят, и системите за регулация на температурата стягат багажа. И ако сте един от нас, независимо дали зъзнете в Украйна или се варите в Бангладеш, най-вероятно и интернет модема ви спира да работи. 

В отговор на новините от Амстердам, членовете на Global Voices общността започнаха да споделят анекдоти (и да прокарват някои подхилквания) що се отнася до състоянието на електрическата мрежа в родните им държави. Повече от половината които споделиха историите си бяха изпитали поне едно спиране на тока през последните 48 часа преди старта на дискусията.

Един от авторите ни базиран в Египет, шеговито отбеляза, че точно когато научил за ситуацията в Амстердам и в неговия град Миня е нямало ток. „В момента няма захранване и при нас!“ написа той. „Забавно, че и аз си седя тук на тъмно.“ Картата по-горе, дело на ръководителя на Rising Voices Еди Авила [6], показва цялата съвкупност на отзиви от различни краища на света. Ето още няколко примера:

A friend in Tanzania presses a garment with a hot coal iron, in lieu of an electric one. Photo by Pernille.

Гладене на дрехи в Южна Танзания с ютия на въглища: по-евтина и по-надеждна от електрическа такава. Снимка Перил Баерендтсен

Резван [7], Редакрор за Южна Азия
Местоположение: Дака, Бангладеш
Население: 15 Милиона
Последно спиране на тока: Днес в 15:00 Бангладешко време (около преди 4.5 часа)
Средна честота на спиране: Два или повече пъти на седмица
Как се отразява на ежедневието:
„Животът зад затворени врати става непоносим поради високите температури.“

Нихан Гюнели [8], Автор
Местоположение: Истанбул, Турция
Население: 18+ милиона
Последно спиране на тока: Вчера
Честота: Почти всеки ден
Как се отразява на ежедневието:
„Ако нямате агрегат, на практика не можете да работите.“

Ислам Саид Абдул Уахаб [9], Автор
Местоположение: Миня, Египет
Население: 4 милиона
Последно спиране на тока: Днес – в момента няма захранване при нас!
Средна честота на спиране: по 2-3 часа на ден.
Как се отразява на ежедневието: „Същевременно спира и водата защото повечето къщи и апартаменти разчитат на водни помпи за дистрибуцията на вода. Понякога също и мобилните мрежи и болниците не получават захранване.“

Павилион на улицата предлага охладени напитки в Джинджа, Уганда. Това не е нещо необичайно в Източна Африка където хората нямат достъп до електричество или хладилна техника. Снимка: Пернилле Баерендтсен.

Ани Заман [10], Автор
Местоположение: Файсалабад, Пакистан
Население: 3-4 милиона
Последно спиране на тока: 17:15 днес
Честота: Идва и спира по 12 часа на ден.
Как се отразява на ежедневието:
Засяга се всичко от водата до зарядните на фотоапарати и телефони. Семействата които могат да си го позволят използват UPS или агрегати (работещи с течно гориво или природен газ), които допринасят към шумовото замърсяване. Сама за себе си забелязвам, че вече говоря по-високо [от както се завърнах в Пакистан].”

Мари Бохнер [11], Автор
Местоположение: Страсбург, Франция
Население: 276,750
Последно спиране на тока: „Изглежда като че ли последното „голямо“ спиране („голямо“ в смисъл отразено с кратка статия в локална медия) е било в един квартал на Страсбург през 2014. Аварията е продължила около 3 минути и не е оказала някакво влияние тъй като повечето сгради имат алтернативни източници на енергия за такива случай. Трябва да призная, че никога не съм страдала от недостиг на електричество в Страсбург. Поне не доколкото си спомням.“
Честота: Почти никога
Как се отразява на ежедневието: „Не мога да кажа, че спирането на ток е било проблем за мен в Страсбург.“

Почти всички които които споделиха историите си наблягат, че подобни режими се отразяват негативно на устройствата и работата им, създават допълнителни разходи за поддръжка на алтернативни източници на енергия, и предизвикателства в това да съхраняваш и топлиш вода за бита. Талия Рахме [12], авторка и преводачка от Бейрут написа:

Като жител на Ливан, не се сещам за нито един ден, в който да не е имало срив на електрическата мрежа. Всички ливанци плащат за електричество по два пъти. Първо плащаш на държавата и после трябва да плащаш наем и за агрегат. Плаща се на по 5 ампера [13]. Сметката може да стигне до 100 долара за тези 5 ампера. По-заможните семейства могат да си позволят по 10 ампера или повече. През лятото 5 ампера едвам стигат за няколко лампи и един хладилник за съхранение на храна. Забравете за топла вода в банята.
Представете си лятна вечер посред която токът спира и няма как да включите климатика. След определен брой часове агрегатите не предоставят енергия. Комари, потене, безсъние – изключителна романтика!

И да, това се случва всеки ден в Берут систематично. Така че според режима си съставяме график кога да гладим и кога да се къпем. Сега е 18:15 и съответно току що токът спря.

Един вид това за мен е даденост. Ако искате можете да добавите и хроничния недостиг на вода. По този повод мога да ви споделя как любимото ми нещо на път са душовете по хотелите. Няма кой да ми крещи, че има и други които чакат за банята. С моята гъста и къдрава коса мога да оставям душа да тече без да ме е страх, че топлата вода ще свърши.

Редакторът на Global Voices RuNet Echo Таня Локот [14] от Луганск, Украйна описа прекъсванията на тока в нейния град през 90-те:

Рутинният режим го наричаха „затъмнение тип ветрило“, защото именно като при ветрилото идеята беше във всеки град да се прекъсва електрозахранването последователно на сектори през определени части от деня, за да не се претоварва градската мрежата. Така винаги знаехме кога ще спре токът през вечерта и съответно се приготвяхме предварително с готвенето, прането и писането на домашни. Прекъсванията не представляваха проблем за климатиците, защото такива нямаше. :)

Пернил Баерендтсен [15], автор от Дания която е прекарала много години като журналист в Източна Африка разказа за прекъсванията в Дар ес-Салаам:

В Танзания си планирах дните по много по-различен начин. След работни дни си спомням как се оглеждах за признаци на електричество когато наближавах моята улица в Дар ес-Саллам: дали ще чуя шума на агрегатите и дали газените лампи ще запалени по магазините или пък ще има ток? Проблемите с електрозахранването в Танзания са гореща тема – често един от най-дискутираните проблеми по социалните медии (проблем който е пряко свързан с корупцията и други)

Нвачукву Егбунике [16], доброволец при GV и автор от Ибадан, Нигерия, заключи със следното:

Ако трябва да съм честен не можах да не се изсмея като прочетох новините. Ако говорим за спирането на тока в Нигерия аз съм роден с това явление и така както изглеждат нещата няма да доживея ден с 24 часа непрекъснато електрозахранване.