След месеци на хвалебствия от страна на световните медии, руският филм “Левиатан” най-накрая се появи и на големия екран в Русия. В него се разказва за корупцията в малко градче- точно заради това той стана сензация в Кан, а също и си спечели положителни критики. Въпреки това, преди официалната му премиера на 5 февруари, в Русия можеха да се намерят само пиратски онлайн копия от него. В края на първата си седмица, филмът се намираше на 4-то място в руската класация, но стана един от най-обсъжданите руски филми за последните десетилетия, като всякакъв тип коментатори използваха интернет пространството, за да дадат глас на мненията си.
Много от руснаците, също както и критиците извън страната, скоро започнаха да хвалят качеството на изпълнение на ролите, както и начина, по който е изобразена руската действителност във филма. След като “Левиатан” спечели “Златен глобус”, Надя Толоконникова от “Пуси Райът” (феминистка пънк-рок група) и сайта Медиазона, похвали филма, който нарече “пънк молитва”, и неговите създатели.
А также благодарю за чуткость и редкую для художника страсть – вслушиваться в свое время, принюхиваться к нему, впитывать его в себя. Но это именно то состояние души, которое отличает художника от спящего котика. Ценю за патриотизм – ведь Бог свидетель тому, как легко хорошему режиссеру (а Звягинцев таков) уехать из России и снимать коммерческое кино про любовь и солнце.
Бих искала също така да изкажа благодарност за тяхната готовност и рядката артистична страст да обръщат внимание на нашето време, да го покажат публично, да го абсорбират в себе си. Точно това е душевното състояние, което отличава артиста от заспалата котка. Оценявам този патриотизъм, защото само Господ знае колко е лесно за режисьор като (Андрей) Звягинцев да напусне Русия и да снима комерсиални филми за любовта и слънцето.
Репортерът Антон Красовски, който е познат с това, че се появи по телевизията за да протестира срещу руската политика към ЛГБТ, привлече вниманието върху религиозното послание на филма, изпълнен с плаха надежда, въпреки тъмнината и отчаянието, които много от останалите видяха:
Не было со времен «Андрея Рублева» более христианского русского кино. Кино о хождении по мукам, о крестном пути, о лжи и фарисействе, о страдании и горе. Но и о настоящем тихом Боге, о вечной жизни, о любви и вере. Даже там, где эти любовь и вера должны были бы сгнить, как сгнили тут и Иона, и кит. А остались только голые ребра, оргАном торчащие у скал. Но не этими ребрами, другими – нашими – строится Церковь. И построится. Вот увидите. Или не увидите. Богу, впрочем, все равно.
След “Aндрей Рублев” не е имало по-християнски руски филм. Това е филм за пречистването, пътя на кръста, за лъжите и лицемерието, мъките и скръбта. Но е и филм за истинския, тихичък Бог, вечния живот, любовта и вярата. Дори там, където вярата и любовта трябва да са изчезнали, като в случая с Йона и кита, когато само оголените ребра остават, като клавиши от пиано върху скалите (най-вероятно става дума за сцена от филма). Но не с тези ребра, а с нашите собствени, е построена Църквата, а трябва да са нашите. Ще видите. А може би не. На Бог му е все тая.
Един истински фен, Слава Смирнов, дори създаде уебсайт, в който моли близо 6-те милиона души, които са изтеглили пиратски копия на филма, да дарят еквивалента на цената за билет, за да се даде на създателите му. Режисьорът Андрей Звягинцев обаче предпочете да дари единия милион рубли, набрани от сайта, на Gift of Life (Подари живот), руска благотворителна организация, помагаща на деца с рак и други животозастрашаващи болести.
Ясното показване на корупцията на всички нива от руския живот доведе до критики от страна на руските власти. Владимир Медински, министър на културата на Русия, одобри филма като универсална парабола, но го критикува за това, че в него нито има положителни герои, нито пък има нещо общо с Русия.
Други висши служители в правителството, също подкрепиха критиката на Медински, като казаха, че филмът използва това анти-руско чувство в чужбина, за да спечели наградата. Известният руски политик и коментатор Сергей Марков използва Фейсбук, за да се оплаче от преувеличените чуждестранни критики.
Фильм Звягинцева Левиафан это типичная российская чернуха? Нет, не типичная. Это фактически внешний заказ. Гос департамента? Нет. […] Профессионально сделанный получился антипутинский кино манифест, проклинающий российскую государственную бюрократическую машину, заодно и антиправославный акцент не забыли. Это фильм времен новой холодной войны Запада против России, […] Призы на фестивалях получает не российский фильм, а антироссийский.
“Левиатан” на Звягинцев типичната история за “тъмната страна на Русия ” ли е? Не, не е. Всъщност това е преувеличение на нещата. Поръчка на Държавния департамент? Не […] Този филм е професионално изготвен манифест срещу Путин, проклинащ руската бюрократична система, с акцент на анти-православие. Това е филм за новата студена война на Запада срещу Русия […] Наградите на тези фестивали се спечелиха не от руски, а от анти-руски филм.
Филмът привлече вниманието и заради критичния образ на местен руски православен свещенник. Докато някои църковни служители, онези от синодите, където е бил заснет филма, го хвалеха за това, че повдига важни въпроси, настоятелството на руската православна църква бе в шок. В отворена за всички публикация на сайта на православната църква, Дмитри Соколов-Митрич окачестви филма като лишен от артистични качества в героите и нямащ нищо общо с руската действителност.
По-моему, «Левиафан» — это просто слабый фильм, вот и все. Он не тянет на притчу, потому что в нем нет любви. Он не тянет на «универсальную историю для всего человечества», потому что в нем слишком много сиюминутной политической конъюнктуры. Он не тянет на «зеркало русской жизни», потому что авторы этой жизни не знают и смешат на каждом шагу…Поэтому «Левиафан» — это одна сплошная имитация.
По мое мнение “Левиатан” е един обикновен слаб филм, това е. Не е достатъчно силен, че да бъде парабола, защото няма грам любов в него. Не минава за “универсална история на човечеството”, защото е прекалено ограничен политическия поглед. Не е “огледало на руския живот”, защото кинорежисьорите не разбират руския живот и ни карат да се смеем при всяко тяхно действие. Като резултат, “Левиатан” е една повтаряща се имитация.
Въпреки че филмът предизвика шумотевица в Русия и чужбина, най-вероятно това ще продължи до след церремонията по награждаването, където беше номинират и от всички се очаква да спечели наградата за най-добър филм на чужд език. Въпреки че руският министър на културата Медински призна, че ще стиска палци за филма на Оскарите, тази награда за “Левиатан” може да предизвика никак нежеланo негативно отношение към Русия, тъй като Кремлин е изправен пред непрестанни критики за своите действия в чужбина- Украйна, и в страната за това, че влошава състоянието на човешките права.