Виждаш всички тези езици? Ние превеждаме статиите в Global Voices, за да направим гражданската журналистика по света достъпна за всеки.

Кого губим с контрола и цензурата върху Интернет?

Tehran sunset. Photo by Hamed Saber via Flickr (CC BY 2.0)

Залез над Техеран. Снимка на Хамед Сабер via Flickr (CC BY 2.0)

През 2011 г. помолих един ирански активист и защитник на човешките права, пребиваващ в Техеран, да потърси няколко прости израза в Интернет, като част от тест за Интернет филтриране. Вече не си го спомням с точност, но изразът беше нещо като “американски футбол”. Той ми отговори, че се е уплашил. Не е могъл да го направи.

“Но не ти ли е любопитно?”, попитах аз. “Не. Вече не. Хич не ми е любопитно. Не задавам въпроси. Не задавам въпроси дори и за нещата, които искам да разбера. Няма никакво значение. Тези времена отминаха.”

И излезе от мрежата. От този момент не сме си говорили повече.

Започнах да се занимавам с изучаване на цензурата в Интернет пространството през 2009 г. Много бе направено оттогава за изгубените, задушавани от онлайн цензура революционери, или за политическата и социална промяна, обречена на неуспех, докато Интернет е контролиран. Идеята за свободен Интернет задвижва милиони долари финансиране, документални филми, безброй статии в глобалните медии всяка година, всички от които представят Интернет като средство за свобода на словото, възможност за себеизразяване и познанство на другите, и за създаване на значима политическа промяна. Но думите на моя приятел показват, че някой липсва в тази история, и това не е политическият активист или демократично настроеният идеалист. Последните му думи ме накараха да се запитам: “Кого губим с контрола и цензурата над Интернет?”.

През 2006 г. персоналните хронологии на търсене на повече от 600 000 AOL потребители изтекоха в публичното пространство. Хронологията на търсене на един от тези потребители, номер 711391, вдъхнови сценария на завладяваща поредица от късометражни филми на тема “Обичам Аляска.” Това бяха заявките за търсене на една самотна, религиозна, омъжена жена от американския юг, които се превърнаха в основния сюжет на сериала. Тя търси смисъла за самата себе си, отчаяно се надява на интимност в брака й, предприема изневяра, и преминава през разкаяние, Интернет пристрастяване и бленуване за бягство от настоящия й живот в далечната Аляска.

Сериите преместват фокуса на обектива от “големите данни”. Вместо това наблюдаваме как едно човешко същество изучава части от същността си в една от малкото останали тайни и интимни места, където можем да бъдем себе си: Интернет. Загърбил социалния натиск и чуждите оценки, потребител #711391 разкрива как Интернет ни позволява да се впуснем в пътешествието на себеоткриването и изучаването, като начин да се преборим с онези наши страни, които се страхуваме да показваме пред другите – страни, които е по-безопасно да изучаваме през анонимна търсачка. Потребител #711391 няма усещането, че Интернет е цензуриран, следен и контролиран. Тя се чувства способна да задава въпроси от дълбоко личен характер там, където не би срещнала ничия оценка и съждение. Ето някои от нейните търсения:

2006-05-09 мислех, че мога да понеса изневярата, но не можах
2006-05-09 Господ може да излекува изневерите
2006-05-12 чувствам се толкова повредена заради извършена от мен изневяра
2006-05-15 как може да разбереш ако половинката ти инсталира софтуер за шпиониране на компютъра ти 
2006-05-16 как да го върна обратно при мен

За приятеля ми в Техеран Интернет беше парализирал всякаква способност за себеизразяване – не можеше да попита за нищо, което би го вкарало в неприятност. Една дълбока и неосъзната част от него самия остава скрита. Колко ли от живота и вълненията на един млад мъж на 20 г., 20 и няколко, е неизучено и неоткрито за него? И докато със сигурност има и други начини да опознаваме самите себе си, не всички въпроси могат да бъдат изучавани открито, особено тези, съдържащи силни социални и културни табута. Може би някои от въпросите са ви познати: “Хомосексуалист ли съм?”, “Съществува ли Бог?”, “Лош човек ли съм?”, “Има ли някой друг като мен?”, “ОК ли е да бъда себе си?”, “Защо партньорът ми ме удря?”

Някои от нас търсят отговорите на тези въпроси в Интернет, използвайки търсачки, за да запитат мрежата така, както може би някога са питали  бог. Но тези въпроси са насочени към нас самите и целят да намерим връзката, да разберем кои всъщност сме, кое е нашето място на Земята, особено ако подобно разбиране липсва във всекидневния ни живот, или в обществата ни. За един кратък момент, намирането на парченце себеприемане и опознаване онлайн може да бъде разликата между един живот, пълен с одухотвореност, и един живот, снижен до просто съществуване. А жизнеността се храни именно от постоянното осъзнаване, че човек трябва да е приет и обичан именно заради това, което всъщност е. 

С Интернет цензурата и контрола ние губим способността да бъдем нашето съкровено Аз – това, което сме, когато няма никой покрай нас, понякога късно вечер преди да си легнем, това Аз, което притежаваме по силата на простия факт, че сме се родили. Можем да бъдем в съществуването си и в света ни пълноценно, единствено когато можем да бъдем най-много самите себе си.

В най-добрия сценарий, това не би подлежало на граници. Някой може да се интересува от изучаване на забранена религия, незадоволен от достъпа, който има, за да намери отговор на вечните въпроси. Може би друг човек вижда нещо метафизично, а не само политическо в демокрацията, някакъв вид освобождаване на Аз-а, а не политическо освобождаване, но никога не би го разбрал, защото думата “демокрация” е цензурирана. Така, една “неприлична” снимка може да бъде част от нечие излекуване от травмите от домашното насилие (или просто възможността като начало да се потърси израза “домашно насилие”), но всеки опит да се потърси, за да се стигне до вътрешно омиротворяване, да бъде напълно затворен, контролиран и наблюдаван. 

Тази година си говорих с иранска активистка, бежанка в Амстердам. Споменах й за страха от Интернет. Нямаше нужда да й обяснявам повече, тя веднага разбра. Каза, че още не го знам, но съм на прав път. Плашещо е да се чудиш и да питаш. Не си заслужава. Дори в Европа тя бе “забранила” части от себе си, които биха й донесли беди, ако ги оповести в Интернет: несигурност за сексуалността й, брак в ранна възраст с човек, от когото почти не се е интересувала, опитите й да примири религията й с човешките недостатъци.

След протестите през 2009 г. и твърдите мерки срещу Интернет, тя бе престанала да търси отговор – знаеше, че правителството наблюдава Мрежата. Последното ни кафе заедно беше разочароващо: тя вече бе твърде отдадена на човека, който беше сътворила като средство за оцеляване в промените. Беше станала неопознаваема, заради вътрешния й страх от себеизследване.

За някои Интернет цензурата и контролът са политическа трагедия, която се символизира от задушаването на демократичната мечта с построяването на стени в глобалния поток на информация. Но също така това вдига стени и в нас, срещу нас самите. За мен, Интернет цензурата доведе до неправомерен край на епохата на себетърсенето, заменяща я с новата ера на страха от въпросите и прекомерно големия риск. Това е една велика лична трагедия, родена от цензурата: млади мъже и жени, които вярват, че времената на въпросите са отминали.

Начинът, по който учим да се свързваме и да разучаваме себе си, не свършва просто така, когато географията или обстоятелствата се променят. Той е бил заучен и приет чрез насаждането на различни степени страх и ужас, сблъсъкът с които може да отнеме един цял човешки живот.

Последният път, когато говорих с младата бежанка в Амстердам, тя ми разказа как тези заучени поведения ни следват, където и да отидем. Погледна ме и говорейки с глас, напяващ сякаш отвъд нея и времето й, каза: “Искам да отлетя от този живот. Да отлетя от Амстердам, от всичко. Но не мога. Исках да се науча как, но някак съм забравила.”

Това есе спечели първа награда в конкурса за есе на Събранието на #GV2015 “Как Интернет регулациите се отразяват на Вашата общност?“. Камарам Ашраф е ирано-американски активист за дигитални права и социален предприемач, настоящ докторант, изучаващ геополитиката в Интернет в UCLA. 

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..