След 133 дни война срещу “Ислямска държава” (ИД), тази седмица кюрдите в Кобане, град в северна Сирия, на границата с Турция, най-накрая можаха да си поемат облекчено дъх, след като бойците на ИД напуснаха територията им.

Въпреки предстоящите предизвикателства, свързани с откриването и обезвреждането на експлозивни устройства и заплахата от останали бойци на ИД, кюрдите тръгнаха по улиците (и в Twitter) да отпразнуват това, което за много хора е героична победа над жестоката военна организация, успяла да окупира обширни територии в Сирия и Ирак.

Kobane – Turkey Border Right Now People are Celebrating Of #Kobane Liberation. Via @mustefaebdi

— Mazloum Mustafa (@mazlloum_m) January 27, 2015

Кобане – турската граница в момента. Хората празнуват освобождаването на Кобане. 

Провалът на турската политика

Турската роля за мъките на кюрдите от Кобане не остана незабелязана. Наистина, Турция често е обвинявана в подкрепа на ИД, както бе казано от анонимно западно длъжностно лице в Al Monitor, заради продължаващия от известно време конфликт между Анкара и кюрдите в Турция. Докато гласове от целия свят молеха да се окаже международна помощ на кюрдите, турският президент Реджеп Ердоган ясно помоли Обама да не се намесва. Турция, въпреки, че притежава втората по големина армия в НАТО и има разположени танкове на границата с Кобане, се въздържа да влезе в сражения с ИД, забранявайки дори на доброволци от кюрдското население в Турция, да влизат в Кобане, за да се включват в битката.

Our enemies (Turkey&ISIS) thought they would destroy belief on independence in Kobanê. But attacks made us stronger! pic.twitter.com/Xvc8rylEWF

— Middle East 24 (@middleeast_24) January 23, 2015

Нашите врагове (Турция и ИД) смятаха, че ще унищожат вярата в независимостта в Кобане. Но атаките ни правят по-силни!

Бездействието на Турция даде повод за много съмнения. Карикатура от Kaniwar, споделена в Twitter от Massimiliano Voza, обвинява Турция в това, че е позволила на бойци от ИД да навлязат в Кобане, за да отслабят съпротивата.

#Erdogan: We will not allow #Kurds to gain status in #Syria. #Kurdistan #ISIS #freeKobanê #Kobanê #Turkey pic.twitter.com/6h5BGvMKaz

— Massimiliano Voza (@maxvoza) January 28, 2015

Ердоган: Няма да позволим кюрдите да придобият статут в Сирия. 

Турският отговор във връзка с освобождаването на Кобане също не бе много приятелски:

Turkey puts huge flag on the border with #Kobane after Erdogan said he will not allow free Kurdish state – @AJANSAMED pic.twitter.com/ltSsdHFYGK

— Conflict News (@rConflictNews) January 28, 2015

Турция постави огромен флаг на границата с Кобане, след като Ердоган заяви, че няма да позволи свободна кюрдска държава. 

Кюрдската активистка Джоан Салихи сподели в Twitter:

We wont forget #Turkey‘s role during the resistance in #Kobane. #Turkey is accomplice #TurkeyOutofNato #TwitterKurds pic.twitter.com/nHmuv8lDbG

— Joan Salihi (@joansalihi) January 28, 2015

Ние няма да забравим ролята на Турция по време на съпротивата в Кобане. Турция е сучастник.

Символична победа

Отне известно време преди новините от битката в Кобане да достигнат до активисти по целия свят. Докато световните медии се бяха съсредоточили върху коалицията, водена от САЩ, атакуваща позициите на ИД, кюрдите поведоха война срещу “Ислямска държава”, която остана недокументирана и често пъти напълно игнорирана.

Дейвид Гребер, професор по антропология в Лондонското училище по икономика, анархист и водеща фигура в Окупационно движение, може би бе първият глас от чужбина, който да привлече вниманието на света към битката в Кобане. През 2014 в една октомврийска статия със заглавие “Защо светът игнорира кюрдите-революционери в Сирия” Гребер описва Кобане като един “демократичен експеримент”, който се развива според анархистките идеали, съпоставяйки кюрдите-революционери с анархистите, които са се сражавали в испанската гражданска война в периода 1936-39.

В Интернет, активистите споделиха статията на Гребер, която предизвика подкрепа от страна на няколко левичарски списания и уеб сайта.

За да се разбере по-добре сравнението с анархистите от испанската гражданска война, е нужно да се осъзнае какво е трябвало да изтърпи народът в Кобане (също така и в областта Рожава). Гребер обяснява:

Автономният регион Рожава, в днешната си форма, е един от малкото лъчове светлина, може би най-яркият, който е плод на сирийската революция. През 2011 бяха изгонени представители на режима на Асад и въпреки враждебността на почти всичките си съседи, Рожава, не само че запази независимостта си, но и е един забележителен демократичен експеримент. Създадоха се народни асамблеи, които са върховните институции, вземащи решения; съветите се избират, като се спазва принципа за етническата равнопоставеност (във всяка община, например, тримата най-висши ръководителя трябва да включват един кюрд, един арабин и един асирийски или арменски християнин, като поне един от тези трима трябва да бъде жена), има женски и младежки съвети и, подобно на въоръжената феминистка армия Mujeres Libres (Свободни жени) в Испания, войската YJA Star (“Съюз на свободните жени”, като със звездата се прави връзка с древната месопотамска богиня Ищар), която войска има значителен принос във военните операции срещу силите на ИД.

Много хора вярват, че не военното превъзходство е спомогнало за съпротивата на кюрдите срещу ИД, а тяхната отдаденост. Както твърди кюрдската активистка Дилар Дирик в “Кюрдският въпрос“: “Народът на Кобане бе в по-голямата си част невъоръжен. Но волята им да се бият им даде сили да продължат. Те се бият за едно коренно различно бъдеще.”

Надяваме се, че бъдещето на региона ще остане базирано на принципите на демократични и екологични ценности, както и на равнопоставеността между половете – ценности, които досега революционерите успяват да запазят завидно добре. Въпреки това, може да отнеме време да се оправят разрушенията, причинени на този малък анклав.

Photos from #Kobane. Huge destruction will keep refugees in #Turkey for quite some time pic.twitter.com/Vf7oAE5PFy

— Conflict News (@rConflictNews) January 27, 2015

Снимки от Кобане. Разрушенията ще оставят бежанците в Турция за известно време.