По време на представянето на книгата си “Mexico, el país de uno” (“Мексико, собствена страна”), политическият коментатор и автор Денис Дресър сподели с присъстващите, така както и със зрителите през YouTube, 10-те начина, по които смята, че гражданите могат да си възвърнат Мексико – страна, която според нея е била “дадена под наем на гражданите си от твърде дълго време”. Според Дресър, Мексико от доста отдавна “принадлежи на своите религиозни лидери […] завоеватели, либерали, диктатори, партизаните от PRI (Институционална революционна партия), имперските си президенти, монополисти, политически партии и елити”.

Дресър споменава за несгодите, които в последно време поставят Мексико пред огромни предизвикателства. По пътя на Мексико изобщо не липсват трудности, особено за по-бедните – като се започне от корупцията в политиката и се стигне до социалното неравенство. Най-актуалните проблеми са свързани с насилието, обвързано с наркотиците и войната срещу наркотрафика. Те са довели до това, което Дресър вижда като един вид безразличие, над което трябва да се надделее по такъв начин, че Мексико да може да се върне отново при истинските си стопани: гражданите.

Думите на Дресър са насочени към общество, което изживява трудни моменти; идеите й се базират на факти, които трудно могат да бъдат игнорирани. Обаче предизвикателствата, които изброява и трудностите, за които тя говори, могат лесно да станат предизвикателствата и трудностите и за други страни не само от региона, но и от целия свят.

México vive obsesionado con el fracaso, con lo que pudo ser, pero no fue… con lo perdido, lo olvidado, lo maltratado […] Estos son tiempos nublados de muertos y heridos, de poderes fácticos y reformas que realmente no los confrontan del todo.

Мексико е обсебено от провала. От това какво можеше да бъде, но никога не стана…от загубеното, забравеното, сгрешеното […] Времена, изпълнени с убити и ранени, с фиктивна власт и реформи, които на практика не могат да се справят с проблемите…

 Затова Дресър предлага 10 прости стъпки, с които гражданите да си “върнат” Мексико, а именно:

1. Да не се прекланя глава пред властта: “От жизнена необходимост е да бъдеш гражданин в пълния смисъл на думата”.
2. Да се гласува и “кандидатът да се разбира и да бъде проучван […] да се знае от къде идва и накъде отива.
3. Да бъдеш информиран: “Иска ми се да осъзнаете, че ако се информирате единствено от телевизията, няма да разберете нищо за значителни събития, които са част от реалността в страната. Дано разберете, че най-големите забрани над свободата на словото често идват от телевизионните канали Televisa и Television Azteca.”
4. Да бъдеш запознат и да оценяваш действията на своя законодател, общински представител или губернатор: “Искам да разберете, че този човек е ваш подчинен, защото заплатата, която получава идва от данъците, които предполагам плащате”.
5. Да се разбере, че тази “всеизвестна война срещу наркотрафика” […] не доведе до очакваните резултати, а вместо това задълбочи проблемите, които трябваше да разреши”.
6. Да се разбере, че Мексико ще прогресира единствено и само тогава, когато народът стане образован, и то високообразован”.
7. Да се противопоставяш на монополите: “В тази страна няма по-лесен начин да забогатееш, от този да притежаваш разрешително да управляваш някое от обществените блага”.
8. Да се събира и боклукът, който е извън домовете ви: “Да поемете отговорност за това обществено пространство, което е част от вашата страна”.
9. Да си свързан с другите чрез онлайн средствата за комуникация: “Дано разберете, че е фундаментално да се заздрави връзката между новите технологии и упражняването на политическите и граждански права в Мексико”.
10. Да се признае  “че е ваше задължение да дадете нещо, за да си получите страната обратно. Да посветите времето, таланта и енергията си.”

Пълната реч на испански може да намерите тук:

По време на речта си Дресър говори за това какво означава да си гражданин в днешно време и какви са предизвикателствата пред новото поколение граждани на Мексико. Тя даде някои примери, препоръча автори, филми, четива и онлайн вестници, които биха могли да дадат тласъка, нужен на хората, за да се промени тяхното мислене.

Друга важна точка от речта й бе относно грешките в политическата история на страната. Тя съжалява за завръщането на Институционалната революционна партия (PRI на испански), политическата партия, която управлява страната в продължение на повече от 70 години и която се завърна на власт с избирането на Енрике Пеня Нието за президент:

Vivimos de paliativo en paliativo, del “Laberinto de la soledad” al yugo de las bajas expectativas. Y aunque es cierto que algunas de las prácticas del pasado han sido enterradas, numerosos vicios institucionales asociados con el autoritarismo y el viejo PRI siguen ahí, coartando la representación ciudadana, y la gobernabilidad democrática.

Живеем между два палиатива, от “Лабиринта на самотата” до това да сме роби на ниските си очаквания. И дори сега, когато някои от практиките от миналото са погребани, PRI са пак тук, ограничавайки участието на гражданите и демократичното управление.

Според Дресър мексиканците имат повече общи черти, отколкото си представят, с хобита от трилогията на Р. Р. Толкин “Властелинът на пръстените” Фродо, който е нагърбен със задачата да спаси цялата Средна земя. Тя подчерта, че повечето от мексиканците също като  Фродо са предопределени да бъдат герои, макар и да нямат такова намерение.

El hobbit Frodo es un héroe renuente. Frodo no quiere asumir la tarea que le ha sido encomendada. Frodo preferiría quedarse en el Shire y vivir en paz ahí. Y en México muchos Frodos actúan así, piensan así, viven así. Prefieren criticar a los que gobiernan en lugar de involucrarse para que lo hagan mejor. Eligen la pasividad complaciente en lugar de la participación comprometida. Pero Frodo no tiene otra opción. Y ustedes, los ciudadanos mexicanos, tampoco.

Хобитът Фродо е един неохотен герой. Не иска да се заема със задачата, която му е била зададена. По скоро би си останал в Графството и заживял там на спокойствие. И в Мексико много фродовци правят точно това, мислят и живеят по този начин. Те предпочитат да критикуват управляващите, вместо да се занимаят да оправят нещата. Избират спокойствието на пасивността пред активното участие. Но Фродо няма избор. Както нямате и вие, мексиканските граждани.

В края на изявлението си Дресър направи една последна вметка, с обнадежден тон и наблегна на най-важното:

Creo que es muy emocionante ser mexicano en esta época, aunque uno tenga que coexistir con el regreso del PRI. Yo agradezco esa dádiva. No siento que seamos incambiables, no siento que seamos inamovibles, no creo que seamos inferiores a otros ni que nos merezcamos menos. Somos de la región más transparente del aire, venturosamente, somos de México.

Мисля, че да си мексиканец в днешно време е изключително вълнуващо, въпреки че ще трябва да се съществува в присъствието на PRI. Благодарна съм за този дар. Не мисля, че няма начин да се променим. Не мисля, че няма как да не направим крачка. Не мисля, че сме по-нисши или пък заслужаваме по-малко. Ние сме регионът, който е по-прозрачен и от въздуха. Ние сме от Мексико.

Видеозаписът с нейната реч достигна 79 000 гледания в YouTube и стана повод за много интересни коментари от страна на Интернет потребители, разтревожени за случващото се, както и от други потребители. Повечето от тях приеха одобрително идеите на Дресър и споделиха 10-те стъпки, които според нея биха направили мексиканците истински граждани на страната си.

Въпреки това, някои от коментарите бяха все още изпълнени със съмнение и песимизъм, предвид сложната обстановка. ThousandYoung пише:

Toda la historia ha demostrado que sólo ha habido cambios a través de una revolución a causa de un gobierno inútil o fallido. Todos los gobiernos se corrompen después de determinado tiempo. Entonces lo que se necesita es un sacrificio y otra renovación.

Историята ни показва, че промяна идва единствено и само след революция, в резултат на правителство, което не върши работа или пък е паднало от власт. Всички правителства след време се корумпират. И тогава това, което трябва да се направи, е една саможертва и промяна.

Накрая повечето мнения са като това на Алберто Ескобар, който е привърженик на идеите на Дресър: 

Me inspira esta mujer a exigir lo que merecemos

Тази жена ме вдъхновява да поискам това, което заслужаваме.