Този постинг е част от специалното досие Ukraine's #Euromaidan Protests.

Близо седмица след като бе свален от поста си, бившият украински президент Виктор Янукович намери убежище на руска територия, докато руски военни сили превзеха автономната украинска провинция Крим.

Първоначално, руските военни части отказваха да се идентифицират, чак по-късно Русия призна и официално обяви военното си присъствие на Кримския полуостров. На 1 март, събота, Съветът на Руската федерация одобри решението на президента Владимир Путин за изпращане на войски в Украйна, което de facto е може да се разгледа като крачка от обявяването на война. Правителството на Путин се аргумертира с нуждата от защита на живота на етническите руснаци в Украйна, твърдейки, че той е в непосредствена опастност. 

Реакции в украинските и руските социални мрежи непосредствено последваха. 

Руснакът Евгени Юриев предупреди сънародниците си във Фейсбук профила си, че война с Украйна би означавала международна загуба на репутацията на Русия:

Пройдет совсем немного времени, и большинство поймет, что Путин безумен. Но проблема в другом. Его просто не станет, и все. Куда потом встроить человечеству миллионы людей, которые поддержали безумие. И смерти чужих детей, и смерти своих детей. Никогда уже у России не будет прежнего места в мире. И детям нашим. Все, о чем так красиво и благородно недавно вспоминали, ничего этого больше никогда не будет. Ни медалей Олимпиады, ни Пушкина, ни Толстого, ни балов, ни супрематистов. Ни загадочной и красивой русской души. Ни победы в Великой Войне с фашистами. Все это станет скотство и ложь. По красной площади 9 Мая уже никогда не пройдут победители.
Россия не проживет долго за новым железным занавесом, это понятно. И вот когда он рассыплется снова, мир будет смотреть молча на нас. Всегда. Это будет вечный позор.

Ще мине малко време и всички ще разберат, че Путин е луд. Но проблемът се крие другаде. Той просто ще изчезне и това ще е краят. Но какво да се направи с милионите хора, подкрепяли това безумие? И със смъртта на чуждите деца, и със смъртта на нашите собствени? Никога повече Русия няма да има същото място в света. Нито пък децата ни. Всичко, което успяхме красиво и благодордно да си припомним в последните години, всичко това няма да го има вече. Нито олимпийските медали, Пушкин, Толстой, баловете, супрематиците. Нито мистериозната и красива руска душа. Нито победата във Великата война срещу фашистите. Всичко това ще се превърне в разврат и лъжа. По Червения площад никога повече няма да се разхождат победителите за 9-ти май. Русия няма да оцелее дълго зад Желязната завеса, това е ясно. И когато тя отново се спусне, светът мълчаливо ще ни гледа. Завинаги. Това ще е вечният ни позор. 

Следвайки източноправославната християнска традиция за искане на прошка на Неделя Сиропустна, живеещият в Москва активист Роман Удот занесе малка икона с Дева Мария пред Украинското посолство в Москва и написа [ru]:

Я никогда не просил прощения у целой страны. Вкусной, веселой, бесшабашной страны. Близкой и уютной. Я не знаю правильного ритуала. Есть ли он? И хотя мои отношения с концепцией бога неоднозначны, я все-таки решил использовать этот древний символ нашего родства, общности культуры и истории.

Оставлю у ограды украинского посольства. Попрошу прощения. И пусть потом суеверные полицейские – а все бандиты суеверны – ломают голову как это выбросить.

Боже, храни Украину.

Никога не съм искал прошка от една цяла страна. Сладка, весела и безгрижна страна. Близка и уютна. Не знам какъв е правилният ритуал. Има ли такъв? И въпреки че отношението ми към концепцията за “бог” е нееднозначно, реших все пак да използвам този древен символ на човешките род, общост, култура и история. 

Ще я оставя на оградата на Украинското посолство. Ще помоля за прошка. И нека суверенната полиция – а всички бандити са суверенни – да си чешат главите как да я изхвърлят. 

Господи, пази Украйна.

Ясно е, че украинците бяха още по-изненадани от решението на Русия да изпрати военни части в страната им. Евген Бесенов от Каркив пише във Фейсбук [ru]:

Мы не убили ни одного россиянина, не взяли ни пяди их земли, не ввели войска на их территорию, не захватили их ресурсы. Мы просто на неделю стали свободной страной. И этого хватило, чтобы Россия объявила нам войну ЕДИНОГЛАСНЫМ решением СФ и при тотальной поддержке населения!!! За что они нас так ненавидят? За свободу? За инакомыслие? За что мы удостоены такой лютой и всенародной ненависти, что война оправдана в глазах россиян? 1 марта 2014 года – …..?

Не сме убили и един руснак, не сме влезнали или стъпили на земята им, не сме изпратили войски на територията им, не сме взимали ресурсите им. Просто станахме свободна страна за една седмица. И това беше достатъчно за Русия да обяви война с ЕДИНОГЛАСНО решение на Федералния съвет и с пълната подкрепа на населението!!! Защо ни мразите толкова? Заради свободата? Заради инакомислието? Защо сме удостоени с тази жестока и всенародна омраза, която оправдава войната в очите на руснаците? 1 март 2014 година – …..?  

В същото време руските медии оправдават военната намеса, цитирайки нуждата от защита на етническите руснаци и русофилите в Украйна. Много рускоговорящи украинци акцентират върху липсващите причини за подобна “защита” и дори изпратиха петиция до Путин, настоявяща да спре намесата. 

Митя Герасимов от Киев публикува следното във Фейсбук профила си [ru]:

Я гражданин РФ, русский еврей, пять лет живу в Украине. У меня ни разу не возникло здесь проблем ни с моим русским языком, ни с моей еврейской музыкой. Ни во Львове, ни в Киеве, ни на Майдане. Никаких «фашистов-бендеровцев», нацистов и антисемитов я не видал в глаза, это миф. Путин при широкой поддержке населения России ввел войска в Украину, и это никакая не защита от экстремистов. Это война против мирной независимой страны. Позор России. Беда.

Аз съм гражданин на Руската федерация, руски евреин, и живея в Украйна от 5 години. И никога не съм имал проблем с руския ми език, или еврейската ми музика. Нито в Лвов, нито в Киев, нито на Майдана. И никога не съм виждал “фашистите-бандеристи”, нацисти или анти-семити – те са мит. Путин, поддържан от голяма част от руския народ, изпрати войски в Украйна и това не е за защита срещу екстремисти. Това е война срещу един мирен независим съсед. Срам за Русия. Трагедия. 

Пребиваващият в Киев арт-критик Екатерина Стукалова, написа във Фейсбук [ru, uk]:

Устройте мне встречу с Путиным, Обамой, Баррозу. Даже не встречу, нет, перекрестный допрос. Я могу рассказать им, как ущемляются мои русскоязычные права в Украине. Я – на три четверти этническая русская, на одну четверть этническая армянка, получившая советский паспорт в 16 лет и украинский в 19. Училась в русской школе, украинский язык в ней преподавался, но настолько спустя рукава, что я его так и не имела возможности нормально выучить. Поступила в Киевский Государственный Художественный Институт в 1990, на втором курсе всех преподавателей лихорадило, что в связи с независимостью их заставят преподавать на украинском, а как они будут это делать, если все книжки на русском? Так никто и не заставил за 20+ лет, более того, студенты-первокурсники с Западной Украины, вынужденные пользоваться русско-украинским словарем в библиотеке при чтении литературы, к третьему курсу переходили на русский. Аналогичная ситуация была везде, где я потом работала.

Мои дети говорят по-русски, старшая учит украинский в школе, но на переменках дети общаются между собой по-русски. Ні, зачекайте. Десь з грудня 2013 вони намагаються і на перервах спілкуватися українською. І я це підтримую. Але дуже хотілося б краще опанувати українську, щоб не робити помилок і знати, як виправляти помилки в зошитах моїх дітей. Може, є якісь курси, де в Україні дорослим російськомовним можна вивчити українську? Ні, не чула. Мене це дуже непокоїть, панове Путін, Обама, Баррозу. Мої україномовні права вочевидь порушені.

Организирайте ми среща с Путин, Обама и Баррозо. Даже не среща, а кръстосан разпит. Аз мога да им разкажа как правото ми да говоря на руски език е било потъпкато. Аз съм три четвърти етническа рускиня и една четвърт етническа арменка, която получава съветски паспорт на 16 и украински на 19-годишна възраст. Посещавах рускоезично училище, в което украински се преподаваше толкова отгоре-отгоре, че така и не го научих. През 1990 се записах в Киевския национален художествен институт и когато бях във втори курс, преподавателите се притесняваха, че поради независимостта на Украйна, ще се налага да четат лекциите си на украински, докато всичките им книги бяха на руски. Но никой всъщност не им наложи това за 20 и повече години. Още повече, първокурсниците, идващи от Западна Украйна (и говорещи предимно на украински) в началото трябваше да използват руско-украински ручници, за да четат книгите в библиотеката, и след третата година минаваха на руски. Ситуацията беше аналогична навсякъде, където работех след завършването ми. 

Децата ми говорят руски, по-голямата учи украински в училище, но говори на руски в междучасията. Не, почакайте. От 2013 започнаха да се опитват да говорят на украински и в междучасията. И аз подкрепям това. И бих искала да знам украински по-добре, за да не правя грешки и да мога да поправям домашните работи на децата ми.  Сигурно има езикови курсове по украински за руско-говорящи възрастни. Но не съм чула за тях. И това доста ме безспокои, г-н Путин, г-н Жбама и г-н Баррозо. Правата ми да говоря на украински са нарушени.

Живеещият в Киев украинец от Крим, пише следното [ru]:

Я родился и вырос в Крыму. Так как живу в Киеве, последние несколько дней провожу консультации на тему “Что думают крымчане?”. За всех не скажу, но мои родственники по своему окружению судят так: все хотят спокойной жизни и никакой защиты им ни от кого не нужно. В целом впечатление – пассивность: ни позицию Украины, ни присоединение к России активно поддерживать не собираются. Конечно, конфликта не хочет никто. Действия же России невозможно объяснить никак – от войны проиграют все. На голову эти действия не налазят никому – ни мне, ни родителям, ни знакомым в Крыму. Желающим жить в России и махающим триколором в некоторых городах неделимой Украины предлагаю решать вопрос индивидуально – переезжать в Россию и наслаждаться. Слава Украине!

Роден съм и израснах в Крим. Тъй като сега живея в Киев, в последните няколко дни провеждам консултации на тема “Какво мислят кримчаните?”. Не мога да говоря от името на всеки един от тях, но близките и познатите ми вярват във следното: Всеки иска мирен живот и няма нужда от чужда защита. Общото впечатление е на пасивност: нито поддържат позицията на Украйна, нито искат присъединяване към Русия. Разбира се, никой не иска конфликт. И никой няма обяснение за действията на Русия – в случай на война, всички губят. Никой не може да разбере тези действия – нито аз, нито родителите и приятелите ми в Крим. На тези, които желаят да живеят в Русия и размахват руския трибагреник в няколко града на неделимата Украйна, предлагам да решат този въпрос индивидуално – като се преместят и бъдат щастливи в Русия. Слава на Украйна! 

Пребиваващият в Черкезката провинция руснак, Дмитри Зорин, се обърна и към двете нации [ru]:

Я живу в Украине 14 лет.
Я убежал сюда из России.
Я объехал всю Украину с востока до запада и с севера до юга.
Я официально заявляю, что за время моего пребывания Я ни разу не встретил ни малейшего неуважения ко мне.
[…]
Я безмерно благодарен Украине за то, что Я и моя семья – Граждане Украины.
Украинцы! Что бы ни случилось, Я с ВАМИ!!
Я не побегу.
Я бился в беспомощности с 2009 года. Я не верил в Майдан. Я верил в украинцев.
Борьба за свободу сплотила нас. Я благодарен ВАМ за это!
Я знаю, что МЫ УЖЕ СВОБОДНЫ!
Даже, когда понимаем беспомощность нашей армии перед захватчиком.
[…]
Россияне!
Я знаю, что вы не объявляли войну Украине.
Я знаю, что большинство из вас не обдурить инфой из ящика. И нет смысла говорить, что есть правда. Вы её и сами берете из ленты.
Я официально заявляю, что никого из своих друзей не считаю врагом.
Я знаю, что вам не легко. Вы чувствуете себя достаточно сыто и разрозненно, чтобы предпринимать резкие движения. Я понимаю это.
Я официально заявляю, что если вам вдруг понадобится уйти в Украину, Я приму вас. Я буду помогать вам. Я не назову за это цены и никогда не предъявлю.
Я знаю, что жить в страхе долго не получится. Одно кончается. Или жизнь или страх.
Я официально заявляю, что когда у вас исчезнет страх, Я подскажу и помогу морально. Когда бы это ни произошло.

Живея в Украйна от 14 години. 
Избягах тук от Русия. 
Прекосил съм Украйна от изток до запад и от север до юг. И официално заязявам, че по време на пребиваването ми, никога не съм срещал и най-малкото неуважение. 
[…]
Аз съм безкрайно благодарен на Украйна за това, че аз и семейството ми сме украински граждани. 
Украинци! Каквото и да стане, заставам до вас!  
Няма да избягам. 
Чувствам се безпомощен от 2009 насам. Не повярвах в Майдана. Повярвах в украинците. 
Борбата за свобода ни обедини. Затова съм благодарен на ВАС! 
Знам, че сме ВЕЧЕ СВОБОДНИ! 
Дори, когато разбираме за слабите места на армията ни преди окупатора. 
[…]
Руснаци!
Знам, че не вие обявихте война на Украйна. 
Знам, че повечето от вас не могат да бъдат забаламосани от информацията по телевизията. И няма нужда да ви посочвам истината. Вие сами можете да я различите. 
Официално заявявам, че не считам никой от приятелите си за враг. 
Знам, че и на вас не ви е леко. Вие се чувствате наситени и разединени. 
Официално заявявам, че ако имате нужда да дойдете в Украйна, ще ви посрещна. Ще ви помогна. И няма да търся отплата за помощта си.
Знам, че никой не може да живее в страх толкова дълго. Все едното свършва – или страхът, или животът. 
Официално заявявам, че когато страхът изчезне, аз ще ви дам съвет и морална подкрепа. Когато и да се случи това. 

On March 2, citizens of both countries held demonstrations against Russian military intervention into Ukraine.