Тази публикация е част от нашето специално покритие Europe in Crisis [1] (“Европа в криза”)
Всички препратки са към текстове на английски, освен ако е посочен друг език.
Протести “Blockupy” [2] срещу “широко разпространеното обедняване и отказ на демократичните права в Еврозоната, като част от глобална системна криза”, разтърсиха финансовия епицентър на Европа — Франкфурт — миналата седмица.
След световните дни за действие на 12-ти и 15-ти май т.г. (12М и 15М), активисти от цяла Европа бяха призовани да се съберат във Франкфурт в международна демонстрация на солидарност. Крайната цел беше блокада на Европейската централна банка (European Central Bank, ECB) и други ключови глобални институции на капитализма. На 4-ти май обаче, франкфуртският Общински отдел за обществен ред обяви [3], че всички планирани действия бяха счетени за незаконни, с изключение на митинг в събота, 19-ти май.
[4]OccupyFrankfurt пред седалището на Европейската централна банка. Снимка от Roarmag.org (copyleft).
Все пак, хиляди активисти решиха да заемат позиция срещу забраната, основавайки се на конституционното право [5] “на невъоръжено събрание, без предварителна регистрация или разрешение”.
Докато международните масмедии не дадоха много гласност на събитията, социални мрежи бръмнаха с граждански доклади за мобилизацията, появявила се под масивното полицейско присъствие [6] и репресии.
Много видеота [7] и снимки бяха споделени в Twitter с хаш-тага #Blockupy [8]. Интернет граждани [9] и колективи от различни страни, като OccupyBrussels и OccupyBelgium [10], предаваха видеоматериали на живо от протести, демонстрации и събрания, както и културна програма и разнообразни дебати за труда, екология, икономика и пр.
“Протестираме за правото да се протестира”
Blockupy започна същия ден, когато новоизбрания френски президент Оланд се срещна с канцлерката Меркел [11] (френски) в Берлин (16-ти май). Междувременно във Франкфурт, полицията действаше в съответствие с нареждането за изгонване [12] на седем-месечното протестно селище около знака “Евро” [13] в близост до седалището на Европейската централна банка. Блогът Critical Legal Thinking (който има пълно покритие на четирите дни на протестите) описва града като в “ефективно [недекларирано] извънредно положение” [5].
[14]Полицията спира три автобуса от Берлин, пътуващи за Франкфурт. Снимка от @Blockupy on Twitter.
На 17-ти май, почивен ден в Германия, традиционните медии насочиха светлината на прожекторите върху германския финансов министър Волфганг Шойбле [15], който получи наградата “Карл Велики” [16] за важната си роля в определянето на политиките за строги икономии, най-вече наложени върху периферните европейски страни. През това време автобусите, пълни с активисти от различни градове, пътуващи към центъра на Франкфурт, за да се присъединят към демонстрация срещу строгите икономически мерки, бяха спрени от полицията [17] и ескортирани обратно.
Въпреки опитите за сплашване, около 2000 активисти успяха, поне за няколко часа, да се задържат на историческия площад Рьомберг, където се намира седалището на кметството и който е рожденото място на демокрацията [18] в Германия.
[19]Протестиращите от Blockupy предприемат действия срещу банковата и финансова система. Снимка от Патрик Герхард Стоесер от Demotix (17 май, 2012 г.).
Площадът много бързо бе обграден от полицията:
[20]Протестиращите седят и правят символична верига в знак на протест срещу полицейско присъствие. Снимка от Патрик Герхард Стоесер от Demotix (17 май, 2012 г.).
В края на деня полицията изгони с насилие демонстрантите, както различни фоторепортери [21] (немски) докладваха:
[22]Един демонстрант е задържан от полицията. Снимка от Патрик Герхард Стоесер от Demotix (17 май, 2012 г.).
Задържането на най-малко 400 протестиращи [23] от различни националности предизвика протести в солидарност в различни градове в цяла Европа:
[24]Посолство на Германия в Рим: Демонстрация срещу репресии и арести във Франкфурт по време на протестите срещу кризата. Постери срещу на оста Рим-Берлин, Европейската банка и Меркел. Снимка от Симона Гранати в Demotix (18 май, 2012 г.).
Видео [25] от финландския потребител в YouTube sydansalama1, с интервюта със субтитри на английски език, обобщава събитията от деня:
За да не влизат в града в петък, 18-ти май [26], банковите служители бяха освободени в почивен ден или работеха от вкъщи: тове беше деня, в който блокадата на финансовата област се очакваше да се проведе. Въпреки това, като Джером Рос от Roar Magazine написа [27] в навечерието на събитията, “Франкфурт [е] напълно заключен, над 5000 полицаи са разположени в безпрецедентна операция, за да държат протестиращите далеч от града и от банките”:
as the activists here prepare to physically block the headquarters of the European Central Bank [28], the police already seems to have done the job for them.
[29]"Аз блокирам! А ти?" Снимка от ateneinrivolta във Flickr (CC BY-ND 2.0).
Същия ден, международни масмедии съобщиха, че Goldman Sachs е наета [30] от испанското правителство, за да оцени банковия конгломерат Bankia, управляван от държавата от началото на месец май т.г. [31]. Също така, слуховете за референдум в Гърция [32] за гласуване за членство в Еврозоната бяха широко разпространени от различни масмедии. Във Франкфурт, докато банери показваха съобщения в подкрепа на европейските южни страни (напр. “Ние всички сме гърци” [33]), градът остана [34] “засегнат от масивно полицейско присъствие, проверки за самоличност и блокади по улиците”.
Когато 19-ти май [35], разрешеният ден за протести най-накрая дойде, около 20 000 протестиращи (според полицията, или повече от 25 000 според организацията) се събраха в центъра на града [36].
[37]Демонстрация Blockupy във Франкфурт. Голям банер, гласящ: "Международна съпротива срещу строги икономии, наложени от Тройката и правителствата.". Снимка от Микеле Лапини в Demotix (19 май, 2012 г.).
[38]Blockupy Франкфурт: Повече от 20 000 души срещу кризисната политика. Международни участници в демонстрацията. Снимка от Патрик Герхард Стоесер от Demotix (19-ти май, 2012г.).
[39]Blockupy (19-ти май, 2012г.). Снимка от strassenstriche.net във Flickr (CC BY-NC 2.0).
Джон Халоуей, в статия за The Guardian, описа [40] Blockupy като “проблясък на надежда по време на строги икономии” и дискутира, че това ще доведе до тласък на “експлозии на творчески гняв, който ще последва”. Международният политически анализатор Винай Гупта завършва [41]:
Those people in the streets rioting, the protesting classes, are fighting not for internal political change within their own countries, but (whether they know it or not) for a re-arrangement of the political balance of an entire continent.
Тази публикация е част от нашето специално покритие Europe in Crisis [1] (“Европа в криза”)