Тази публикация е част от нашето специално покритие Europe in Crisis (“Европа в криза”)
Всички препратки са към текстове на английски, освен ако е посочен друг език.
Протести “Blockupy” срещу “широко разпространеното обедняване и отказ на демократичните права в Еврозоната, като част от глобална системна криза”, разтърсиха финансовия епицентър на Европа — Франкфурт — миналата седмица.
След световните дни за действие на 12-ти и 15-ти май т.г. (12М и 15М), активисти от цяла Европа бяха призовани да се съберат във Франкфурт в международна демонстрация на солидарност. Крайната цел беше блокада на Европейската централна банка (European Central Bank, ECB) и други ключови глобални институции на капитализма. На 4-ти май обаче, франкфуртският Общински отдел за обществен ред обяви, че всички планирани действия бяха счетени за незаконни, с изключение на митинг в събота, 19-ти май.
OccupyFrankfurt пред седалището на Европейската централна банка. Снимка от Roarmag.org (copyleft).
Все пак, хиляди активисти решиха да заемат позиция срещу забраната, основавайки се на конституционното право “на невъоръжено събрание, без предварителна регистрация или разрешение”.
Докато международните масмедии не дадоха много гласност на събитията, социални мрежи бръмнаха с граждански доклади за мобилизацията, появявила се под масивното полицейско присъствие и репресии.
Много видеота и снимки бяха споделени в Twitter с хаш-тага #Blockupy. Интернет граждани и колективи от различни страни, като OccupyBrussels и OccupyBelgium, предаваха видеоматериали на живо от протести, демонстрации и събрания, както и културна програма и разнообразни дебати за труда, екология, икономика и пр.
“Протестираме за правото да се протестира”
Blockupy започна същия ден, когато новоизбрания френски президент Оланд се срещна с канцлерката Меркел (френски) в Берлин (16-ти май). Междувременно във Франкфурт, полицията действаше в съответствие с нареждането за изгонване на седем-месечното протестно селище около знака “Евро” в близост до седалището на Европейската централна банка. Блогът Critical Legal Thinking (който има пълно покритие на четирите дни на протестите) описва града като в “ефективно [недекларирано] извънредно положение”.
Полицията спира три автобуса от Берлин, пътуващи за Франкфурт. Снимка от @Blockupy on Twitter.
На 17-ти май, почивен ден в Германия, традиционните медии насочиха светлината на прожекторите върху германския финансов министър Волфганг Шойбле, който получи наградата “Карл Велики” за важната си роля в определянето на политиките за строги икономии, най-вече наложени върху периферните европейски страни. През това време автобусите, пълни с активисти от различни градове, пътуващи към центъра на Франкфурт, за да се присъединят към демонстрация срещу строгите икономически мерки, бяха спрени от полицията и ескортирани обратно.
Въпреки опитите за сплашване, около 2000 активисти успяха, поне за няколко часа, да се задържат на историческия площад Рьомберг, където се намира седалището на кметството и който е рожденото място на демокрацията в Германия.
Протестиращите от Blockupy предприемат действия срещу банковата и финансова система. Снимка от Патрик Герхард Стоесер от Demotix (17 май, 2012 г.).
Площадът много бързо бе обграден от полицията:
Протестиращите седят и правят символична верига в знак на протест срещу полицейско присъствие. Снимка от Патрик Герхард Стоесер от Demotix (17 май, 2012 г.).
В края на деня полицията изгони с насилие демонстрантите, както различни фоторепортери (немски) докладваха:
Един демонстрант е задържан от полицията. Снимка от Патрик Герхард Стоесер от Demotix (17 май, 2012 г.).
Задържането на най-малко 400 протестиращи от различни националности предизвика протести в солидарност в различни градове в цяла Европа:
Посолство на Германия в Рим: Демонстрация срещу репресии и арести във Франкфурт по време на протестите срещу кризата. Постери срещу на оста Рим-Берлин, Европейската банка и Меркел. Снимка от Симона Гранати в Demotix (18 май, 2012 г.).
Видео от финландския потребител в YouTube sydansalama1, с интервюта със субтитри на английски език, обобщава събитията от деня:
За да не влизат в града в петък, 18-ти май, банковите служители бяха освободени в почивен ден или работеха от вкъщи: тове беше деня, в който блокадата на финансовата област се очакваше да се проведе. Въпреки това, като Джером Рос от Roar Magazine написа в навечерието на събитията, “Франкфурт [е] напълно заключен, над 5000 полицаи са разположени в безпрецедентна операция, за да държат протестиращите далеч от града и от банките”:
as the activists here prepare to physically block the headquarters of the European Central Bank, the police already seems to have done the job for them.
"Аз блокирам! А ти?" Снимка от ateneinrivolta във Flickr (CC BY-ND 2.0).
Същия ден, международни масмедии съобщиха, че Goldman Sachs е наета от испанското правителство, за да оцени банковия конгломерат Bankia, управляван от държавата от началото на месец май т.г.. Също така, слуховете за референдум в Гърция за гласуване за членство в Еврозоната бяха широко разпространени от различни масмедии. Във Франкфурт, докато банери показваха съобщения в подкрепа на европейските южни страни (напр. “Ние всички сме гърци”), градът остана “засегнат от масивно полицейско присъствие, проверки за самоличност и блокади по улиците”.
Когато 19-ти май, разрешеният ден за протести най-накрая дойде, около 20 000 протестиращи (според полицията, или повече от 25 000 според организацията) се събраха в центъра на града.
Демонстрация Blockupy във Франкфурт. Голям банер, гласящ: "Международна съпротива срещу строги икономии, наложени от Тройката и правителствата.". Снимка от Микеле Лапини в Demotix (19 май, 2012 г.).
Blockupy Франкфурт: Повече от 20 000 души срещу кризисната политика. Международни участници в демонстрацията. Снимка от Патрик Герхард Стоесер от Demotix (19-ти май, 2012г.).
Blockupy (19-ти май, 2012г.). Снимка от strassenstriche.net във Flickr (CC BY-NC 2.0).
Джон Халоуей, в статия за The Guardian, описа Blockupy като “проблясък на надежда по време на строги икономии” и дискутира, че това ще доведе до тласък на “експлозии на творчески гняв, който ще последва”. Международният политически анализатор Винай Гупта завършва:
Those people in the streets rioting, the protesting classes, are fighting not for internal political change within their own countries, but (whether they know it or not) for a re-arrangement of the political balance of an entire continent.
Тази публикация е част от нашето специално покритие Europe in Crisis (“Европа в криза”)
