Този постинг е част от специалното ни покритие Международни отношения и сигурност [1]
Всички препратки са към текстове на руски, освен ако изрично е посочен друг език.
На 25-ти април 2012г., руската Дума прие закон [2], който възвръща директните губернаторски избори на гражданите на Руската федерация, с това отменяйки практиката на директното им назначаване от президента. Този закон е един от няколкото компромиси, които президента Дмитрий Медведев предложи в отговор на протестите на площад Болотная [3] (англ.) миналата зима.
Въпреки това, на 28-ми април, Медведев прие оставките [4] на губернаторите на Пермския край и на Ярославската област. Тези оставки предизвикват бурната реакция на блогъри от опозицията, които вярват, че Кремъл по този начин нарушава обещанията си да спре натиска върху централната власт.
Руската федерация се състои от 83 федерални субекта [5] (бъл), които включват републики, области и краеве с различни степени на автономия. По време на бурното десетилетие след разпада на Съветския съюз, някои от тях получиха значителна независимост. Други, като например Чеченската република [6] (бъл), са се опитвали окончателно да се разделят от Федерацията.
[7]Държавната Дума — парламентът на Руската федерация. Снимка от Майкъл Чу във Flickr (CC BY-NC-ND 2.0)
След встъпването си в длъжност като президент, Владимир Путин укрепи централната власт. Кулминация на тази кампания е решението през 2005г. да се премахнат директните губернаторски изборив полза на назначаването им от президента. Тези назначения се превърнаха в основа за Путинския “вертикал на властта” и затова възвръщането към директните избори изглежда като позитивна реформа.
Руските блогъри започнаха да се съмняват в тези реформи още в момента, в който новия законопроект започва да се разглежда от руската Дума. Те посочиха скорошните оставки [8] на няколко губернатора и назначаването [9] на временно изпълняващи длъжност глави на тези субекти на Федерацията.
Някои от тези оставки, като например тази на дългогодишния губернатор на Московската област Борис Громов, са подозрителни. Мандата на Громов като губернатор изтичащ през 2012г., новият управител на региона трябва да бъде определен според резултатите от изборите.
[10]Генерал Борис Громов, губернатор на Московска област (2006). Снимка от Михаил Евстафиев (CC BY-SA 2.5)
Но с назначаването на новия управител, избори няма да се случат през следващите 5 години. Опозиционният активист и блогър Олег Козирев нарича това явление “кражба на избори” [11] и съзнателен план на измама.
Действително, 6 от 14 губернатора, чиито избори би трябвало да се състоят през 2012г. [12], са подали оставка. Въпреки това, именно оставката на Пермския губернатор Олег Чиркунов и назначаването на временно изпълняващия заместник Виктор Басагрин предизвикват масова вълна от обществено недоволство.
Въпреки че пълномощията на Чиркунов изтичат през 2015г., той реши да си тръгне по-рано [13], за да отвори път на новите избори. Но понеже оставката се състои по-рано от очакваното, много аналитици смятат, че Басагрин ще бъде назначен като губернатор.
В момента, в който Басагрин прие пълномощията си, политическият стратег Глеб Павловский се изказа [14] в уеб-сайт, покриващ Пермския край: “Той ще стане управител на региона, без значение дали Пермски край го иска или не”.
Жителите на Пермски край смятат това за предателство, заявява в своя резолюция [15] пермската Коалиция “За директни избори” [16]:
Смяната на управител на региона, използвайки стара процедура […] е политическа обида и неуважение към гражданите […] на три-милионен силен регион, който е заслужил тези избори и който в момента активно се готви за тях.
Коалицията използва социалните мрежи за организиране на протестно шествие на 1 май, като част от кампанията за защита на изборите.
Но не всички вярват, че епидемията на оставки е просто опит да се отложат местните избори за още няколко години [17]. Въпреки че 6 оставки са дошли от губернатори с изтекли мандати, други 6 от тях са подали оставка без подобен натиск. И въпреки че бившият министър Шойгу е бил назначен за губернатор на Московска област, блогърът на “Ехото на Москва” Борис Надеждин отбелязва [18], че, според онлайн анкетите, Шойгу ще спечели изборите, ако те се проведат.
Икономистът и блогър Сергей Алексашенко вярва [19], че Чиркунов се е лишил от поста си заради лошите резултати на скорошните парламентарни избори. Наистина, бившите губернатори имат една обща черта: партията на Путин “Единна Русия” спечели по-малко от 40% от гласовете [20] в тези региони миналия декември.
Този сценарий изглежда по-зле. Ако “оставките” всъщност са наказание за електоралната загуба или за отказа да се фалшифицират изборите, значи Кремъл в действителност не губи властта си, а я усилва.
[21] Този постинг и неговите преводи на испански, арабски и френски за поръчки от International Security Network (ISN) в рамките на съвместна инициатива за отразяването на граждански мнения по отношение на международни отношения и сигурност по света.
Посетете блога на ISN [21] за повече постинги.