Виждаш всички тези езици? Ние превеждаме статиите в Global Voices, за да направим гражданската журналистика по света достъпна за всеки.

Арабските мъже мразят жените си? Мона Ел-Тахауй в окото на циклона

Всички препратки са към текствое на английски, освен ако изрично е посочен друг език.

Американо-египетската колумнистка Мона Ел-Тахауй отново предизвика дискусия с своята статия в списание Foreign Policy от 23-ти април т. г. Материалът е озаглавен „Защо те ни мразят?” (“Why Do They Hate Us?”) и засяга темата за дискриминацията на жените в Близкия Изток. Ел-Тахауй твърди, че принципно в арабските общества преобладава женомразието и че се случват безброй злоупотреби срещу жените, „подхранени от токсичен микс от култура и религия”. Много арабски журналисти, блогъри и активисти критикуват начина, по който Ел-Тахауй излага своите аргументи и изразяват възмущението си от изображенията, съпровождащи статията, в които е показана гола жена, обрисувана в черен цвят, напомнящ традиционата одежда никаб, което според тях е стереотипно представяне на арабската жена.

Мона Ел-Тахауй. Снимка от personaldemocracy (CC BY-SA 2.0), Flickr.

Мона Ел-Тахауй. Снимка от personaldemocracy (CC BY-SA 2.0), Flickr.

Много скоро след публикуването на статията на Ел-Тахауй, Foreign Policy също така публикува пет коментара от различни журналисти и специалисти по Близкия Изток в отговор.

Ел-Тахауй пише в своята статия:

Някои биха попитали защо излизам с тази тема сега, когато хората в региона въстават, не подтикнати от традиционната омраза към САЩ и Израел, а от всеобщ порив за свобода. В крайна сметка, не трябва ли първо всички да получат основни човешки права преди жената да поиска специално отношение? И какво общо имат пола и секса с Арабската пролет? Но аз не говоря за секс, скрит в тъмни кюшета и затворени спални. Цялата политическа и икономическа система, която третира половината си население като животни, трябва да бъде унищожена успоредно с другите, по-очевидни тиранични практики, които задушават района и го лишават от бъдеще. Докато беса на потисниците преминава от нашите президентски дворци до потисниците на нашите улици и в нашите домове, то нашата революция няма даже да е започнала.

В статия, озаглавена „Мона, защо ни мразиш?”, египетската блогърка и активистка Гиги Ибрахим споделя:

Основният проблем на есето на Мона е контекста и струкурата на анализа й относно жените в Близкия Изток и защо те са потискани, и единствената причина, която тя може да изложи е: защото мъжете и арабските общества като цяло мразят жените. Това е обидно за повечето жени, които аз познавам и които са чели статията и споделят същото мнение. Жените в Близкия Изток не са потискани от мъжете извън мъжкото господство, те са потискани от режими (в които се е случило да управляват мъже) и система на експлоатация (където експлоатацията е на класова, а не на полова основа). Присъствието на жени във властта на дефектни системи също не би оправило проблема. Ние имахме квота за жени в парламента по времето на Мубарак, но промени ли това с нещо живота на жената? Всичко остана мастило върху хартия. Даже след революциите жените са използвани често за терен на политическа дейност, от приближени им политически субекти. Да обясняваш защо жените са угнетени, без да се споменават историческите, политическите и икономически аспекти на арабските страни, които не са еднакви, както авторката се опитва да ги генерализира, е повече от заблуждаващо.

Хафса Халуа от Египет подкрепя частично материала:

@Hhafoos: Whilst I disagree w her tone & I certainly don't agree w pictures used, there are facts in Mona Eltahawy's article we can't ignore anymore

Както не съм съгласна с нейния тон и изобщо не одобрявам използваните изображения, то има факти в изложението на Мона, които вече не можем да пренебрегваме.

Родената в Сирия палестинска журналистка Дима Хатиб също взе становище в своя блог; в публикацията, озаглавена „Любов не омраза, скъпа Мона”, четем:

Ние не сме слаби, Мона, и арабските революции доказаха, че сме по-силни отколкото смятахме. Героините на Арабската пролет нямат нужда да бъдат отбелязвани. Не мисля, че имаме нужда да бъдем спасявани от омразата и мъстта на нашите мъже, особено след като революциите доказаха, че сме повече от способни да застанем рамо до рамо с мъжете, за да предначертаем прогресивната посока на развитие на нашите общества. Вашата статия обрисува такава картина на арабското общество, която се припокрива с използваните изображения: черни, мрачни, депресивни. Вие свеждате проблемите на арабската жена до чувствата на мъжете, докато патетичните изображения перфектно представят западната представа за нея. Арабското общество не е толкова варварско колкото вие го описвате, това изкривяване подсилва стереотипа за нас, който без друго е ужасно широкоразпространен. Това само допринася за разширяване на разграничението между нашето и други общества и нараства расисткото отношение към нас.

Ливано-американската журналистка и блогърка Рокаях Шамседин коментира в публикация, озаглавена „Те и ние: безнадеждни жени и ориенталско въображение”:

Не само Ел-Тахауй демонизира мъжете от Близкия Изток и им преписва единствената роля на душевадец, под ръкоплясканията и одобрението на западната публика, но тя не им дава право на полезен ход. Тези мъже вечно проклети ли ще останат? Това ли е манифеста на тяхната съдба, предначертана в момента на тяхното сътворяване? Няма ли за тях изход от замитащото ги обвинение, което ги класифицира като първични женомразци? А мъжете феминисти, нима те вечно ще се борят с вродения си подтик да мразят жените? Мона Ел-Тахауй предначертава на мъжете и жените една патова ситуация, обвинявайки мъжете в деспотизъм и жените в безпомощност. Като цветнокожа жена от Близкия Изток, не бих позволила моя глас да бъде така претопен. Мона Ел-Тахауй може да е една от нас, но тя не е „нас” и не ни представя правдиво.

Активистът за човешки права Хосам Бахгат туитна следното:

@hossambahgat: “Muslims hate their women” is no different from “Muslims are essentially violent”. what a great disservice to our fight

Mюсюлманите мразят жените си” не се различава от „Mюсюлманите основно са насилници”. Каква лоша услуга към нашата борба.

В публикация, озаглавена „Аз не мисля, че те наистина ни мразят”, асистент-професорката по журналистика Нахед Ел-Тантауй препраща към „Овластените жени на Арабската пролет”:

Когато поглеждам към арабските героини, които направиха своите съграждани горди, аз не виждам омраза. Аз виждам любов, състрадание и разбирателство между младите мъже и жени, които искат да работят заедно, за да постигнат по-добър живот, повече свобода и справедливо управление за всеки. Така, че на Ел-Тахауй бих казала: твоята статия не се отнася до мен, защото аз не усещам да съм мразена. Аз имам своите тревоги, които може да са сходни или различни с тези на моите сестри в Египет. Аз обаче съм уверена, че каквито и да е социални, културни, политически или икономически проблеми ми се изпречат, това ще са предизвикателства, които биха могли да бъдат оборени, вместо да прехвъвърляма отговорността на мизогинията [омраза към жените, бел. прев.].

Айша Казми, която блогва под псевдонима American Paki, е разочарована от начина, по който материала на Мона „драматично разделя феминизма”:

Да твърдиш, че „истинската война към жените се случва в Близкия Изток” поставя арабската жена в обградено положение и легитимира войната срещу нея, която според мен е глобален проблем и не е характерен само за арабските жени, тази позиция забравя милиони неарабски жени, също жертви на мизогиния, сами да се грижат за себе си. Мона опасно изолира неарабските жени от войната срещу жените, която е глобална. Ако Мона иска да адресира специално лошото положение на арабската жена, то тя трябваше да го направи, без да определя тази война като нещо уникално и лично нейно. Вземете ислямския свят като цяло, би ли могла тя честно да застане пред една пакистанска или афганска жена и, без да трепне, да прочете заглавието на този текст?

Базираният в САЩ интелектуалец Шади Хамид коментира:

@shadihamid: Whatever you think abt @monaeltahawy's piece, says a lot that the very ppl she's trying to “liberate” seem to mostly disagree w her.

Каквото и да си мислите за материала на @monaeltahwy, многозначно е, че много от тези, които тя се опитва да освободи, не са съгласни с нея.
Този постинг беше написан със съдействието на хората от екипа на Global Voices за Близкия Изток и Северна Африка.

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..