Всички препратки са към текстове на английски, освен ако изрично е посочен друг език.
След заплахи, унижения и подбуждане към насилие, довели до отмяната на кино фестивал в Гюмри [1] (втория по големина град в Армения), националисти, с непряката подкрепа на основни арменски политически партии и някои неправителствени организации, атакуваха организации за защита на човешките права.
Полицията е стояла безпричастно, докато протестанти измежду 200-те човека в тълпата са хвърляли яйца и камъни по офиса на Хелзинската Гражданска Асамблея (Helsinki Citizen's Assembly [2], HCA) във Ванадзор. Международни организации за защита на човешките права осъждат това проявление на нетолерантност и потъпкване на свободното слово в бившата Съветска република.
Въпреки че демострациите срещу забраната на азербейджански филми в Армения не бяха мащабни, мобилизацията беше координирана в мас медии и във Facebook. Организаторите също така твърдят, че местните власти са преустановили учебните часове, за да могат да присъстват и студенти. Видеото показва млади хора, които не могат да си спомнят откога Арменци и Азери не живеят заедно в мир като мнозинство.
Независимо от размера на самата демонстрация, действието беше успешно, обяснява [3]Тамада Тейлс:
Its films did not feature the graphic violence of Pazolini’s “Salo” or the merciless satire of Sasha Baron Cohen’s “Borat.” The single criticism of Armenia's “Stop” film festival was that its films were made in the enemy state, Azerbaijan. And, now, faced with a campaign of threats and abuse, the organizers have called the festival off.
[…]
A previous attempt to screen Azerbaijani films in Armenia also fell through in 2010. The organizers said they will keep trying to promote free thinking and help audiences on both sides of the 24-year-long Nagorno-Karabakh conflict between Armenia and Azerbaijan see through the veil of propaganda.
Филмите от забранения фестивал нито съдържат визуално насилие, като филма “Сало” от Пазолини, нито представляват безмилостната сатира, подобна на филма на Саша Барон Коен “Борат”. Единствената критика, насочена към арменския кино фестивал “Стоп”, е: прожектираните филми са направени в Азербейджан. След проведената анти-“Стоп” кампания, изпълнена със заплахи и насилие, организаторите на фестивала бяха длъжни да го анулират.
[…]
Предишен опит за излъчване на азербейджански филми в Армения също пропадна през 2010 г. Организаторите споделиха, че ще продължават да опитват и да стимулират свободното мислене като помагат на публиките и от двете страни на Нагорно-Карабахския конфликт да прогледнат отвъд пропагандата.
По ирония на съдбата, опонентите на фестивала се обосновават със заявлението, че в считания за враг на Армения Азербейджан няма сходно ниво на разбирателство. Въпреки всичко, заплахите и атаките в частност към организатора на фестивала Георги Ваниан са доказателство за противното [4].
Всъщност, един Азерски млад активист бе сред хората, които отбелязаха колко много неща биха направили както националистите, така и Азербейджанското правителство, за да предотвратят преговори за мир и сдобряване между двете страни.
@RuslanAZad [5]: Neither both political elites & nor #Russia are interested in sincere movement for peace.Thus Vanyan had to be stopped #Armenia #azerbaijan
@RuslanAZad [5]: I believe campaign against Vanyan was to greater extend political provocation than people's true desire. #Armenia #azerbaijan #caucasus
Анти-фестивална страница във Facebook е подклаждала насилие и отправяла заплахи срещу Ваниан, както и лични нападки срещу главния редактор на Global Voices за Кавказ и един от най-известните Арменски блогъри, Unzipped, който по-рано беше коментирал действията на националистите [6] в Гюмри:
This was a campaign of bullying, intimidation, hate speech, direct death threats, psychological and physical abuse towards someone who you do not agree with. This was not a ‘civil’ protest. More like a mob rule.
[…]
As one of my Facebook friends commented on his page: is this how civilised and cultured people need to react to showing of film? “Do these protesters realize how insecure and weak they appear? So shameful…”
[…]
Once again, freedom of speech lost in Armenia. Once again, state structures in Armenia failed to protect constitutional rights and freedom of their citizens. There were no winners.
[…]
Един от приятелите ми във Facebook коментира на страницата си: това ли е начин, по който цивилизовани и учени хора би трябвало да реагират на прожектирането на филм? “Дали протестиращите осъзнават колко неуверени и слаби изглеждат? Толкова е срамно…”
[…]
За пореден път свободата на словото бе потъпкана в Армения. За пореден път държавната структура в Армения не успя да защити конституционните права на гражданите си. Победители няма.
Въпреки че ситуацията в Гюмри е притеснителна, това, което последва във Вандзор, надмина многократно нивото на тревогата. Ето изявлението [7] на Human Rights Watch:
On the morning of April 16, some 200 people – including former military servicemen, students and political party representatives – gathered in the center of Vanadzor and marched toward the HCA's office. According to one of the witnesses, the crowd was led by the Union of Nagorno-Karabakh War Veterans (“Yerkrapah”).
The HCA’s Vanadzor office tried to negotiate with the crowd and allowed several of the protest’s organizers to enter their offices to discuss the group’s demands. However, several of the rally participants also entered the premises and threatened to break the equipment and furniture unless the NGO agreed not to show the films. The crowd outside chanted slogans: “Traitors, Shame, and Turks!”
HCA Vanadzor director Artur Sakunts offered to postpone the film screenings, but the crowd demanded full cancellation and started to throw eggs and rocks at the office. They broke several windows, and one stone hit an HCA employee. Several protest organizers demanded that Sakunts cancel the film festival or potentially face further violence. When protest organizers told Sakunts that they could no longer control the angry crowd, he yielded to the threats and agreed to cancel the film screenings. The crowd dispersed shortly thereafter.
HCA’s Vanadzor office called the police as soon as the crowd gathered outside the office, but police arrived only after the protest dispersed. According to one eyewitness, there were at least four policemen near the office during the protest, but they did not intervene to try to prevent the attacks.
Сутринта на 16-ти април, тълпа от 200 човека, сред които бивши военни, студенти и представители на политически партии, се събраха пред централата на HCA. Според един от свидетелите, манифестацията е била водена от Съюза на ветераните от войната Нагорно-Карабах (Йеркапах).
Ванадзорският HCA се опита да преговаря с тълпата и покани няколко от организаторите на протеста в техните офиси, за да обсъдят исканията им. Въпреки това, поддръжници на протеста нахлуха в помещението и заплашиха да потрошат обурудването и мебелите, ако НПО-то не се съгласи да не излъчва филмите. Тълпата отвън скандираше “Предатели, срам, и Турци!”.
Директорът на HCA Ванадзор Артур Сакунтс предложи временно да се отложат прожекциите, но тълпата настояваше за пълна анулация и започна да хвърля яйца и камъни по централата на организацията. След няколко счупени с камък прозореца и един пострадал служител на организацията, протестиращите поискаха пълното анулиране на фестивала, заплашвайки с повторно насилие. Под заплахите на неконтролируемата тълпа, Сакунст беше принуден да отговори, че ще отмени филмовия фестивал. След това тълпата бързо се разотиде.
Цетралата на HCA била повикала полиция още в началото на протеста, но тя се появила чак след края му. Според един от свидетелите, имало е поне четири полицая в близост до протеста, но нито един от тях не се е намесил, за да предотврати атаките.
Freedom House също коментира събитията [8]:
Freedom House urges Armenian authorities to conduct an immediate, independent investigation into a mob attack against the offices of the Helsinki Citizens’ Assembly (HCA), a leading human rights organization, and the failure of police forces to calm the crowd or intervene when the situation began to turn violent. […]
The film festival is a project of the Caucasus Center of Peace Making Initiatives (CCPMI) to foster reconciliation between Armenia and Azerbaijan, but Armenian nationalist groups and political parties reportedly worked together to organize the protest rally to halt the event. Screening of the films had previously been scheduled at the offices of the Asparez Journalist Club in Gyumri, but was cancelled due to threats of similar attacks. Freedom House calls on authorities to perform their duty by protecting the festival and its organizers from harm and defending all citizens’ freedom of peaceful expression.
Armenia is rated Partly Free in Freedom House’s Freedom in the World 2012 report, and Not Free in Freedom of the Press 2011. Nations in Transit 2011 categorizes Armenia as a Semi-consolidated Authoritarian Regime. Ethnic and territorial tensions remain high between the Armenian and Azerbaijani populations. A seven-year war over the semi-autonomous Nagorno-Karabakh region ended with a ceasefire in 1994, but has yet to be fully resolved.
Freedom House призовава за незабавно и независимо разследване на криминалните действия срещу централата на HCA, водеща организация за защита на човешките права, както и на неспособността на полицията да окроти тълпата или да осмири насилието.
Филмовият фестивал е проект на Кавказкия център за миротворни инициативи, чиято цел е да поощри сдобряването между Армения и Азербейджан, но Арменски групи от националисти се обединиха, за да саботират случването му. Прожектирането на филмите беше предварително запланирано в офисите на журналистическия клуб Аспарез в Гюмри, но беше анулирано заради заплахи за евентуални атаки. Freedom House моли властите да изпълнят дълга си и да предпазят фестивала и организаторите му от възможните щети, защитавайки гражданското право на мирна свобода на словото.
Армения е класирана като частично свободна в изследването на Freedom House за 2012 и с Несвободни печатни медии през 2011. Nations in Transit 2011 категоризира Армения като полу-консолидиран авторитарен режим. Етническото и териториално напрежение все още е осезаемо за голяма част от населението на двете страни. Седем-годишната война в полу-автономния Нагорно-Карабах беше прекратена с премирие през 1994, но конфликта все аще не е намерил решение.
Последният опит за накърняване на правото на свободно изразяване в Армения прерастна в опити същото да бъде отнето на млад автор [9] (бъл) издал книга, съдържаща детайлни истории за военна злоупотреба и унижения. В същото време, опитите за дискредитиране на Ваниан както на национално равнище, така и на международно, продължават он- и офлайн, поддържани също така от някои граждански организации.
Повдигането на въпроси за честността на инициативите за изграждане на мира, както и за степента на позволяването на свободното слово е свързано с факта, че властите в Армения и Азербейджан са по-заинтересувани от увековечаването на “образа на врага” в респективните им общества.