Лесно е да се мисли за писателите като за егоистични хора. Но в случая на писателите, които познавам – и Уейн Браун по-специално, – в действителност намирам една красива форма на щедрост: ангажиментът да се казва истината.
Рейчъл Кедиш отразява приятелството и кореспонденцията си [1] с покойния тринидадски писател Уейн Браун.