Всички препратки водят към текстове на английски, освен ако изрично е посочен друг език.
Драголюб (Дража) Михайлович [1] е главнокомандващ Югославската Отечествена Армия [2], известна още като Четниците, през Втората Световна Война. През 1946г. е заловен от новите комунистически власти на Югославия, обвинен в измяна и военни престъпления, осъден на смърт и екзекутиран.
Съдебният процес по реабилитацията му, започнал през юни 2010г. с иск на неговия внук Воислав Михайлович, е вече към края си. Въпреки че искът беше подкрепен от някои академици, професори и политици, общественото мнение в Сърбия е разделено [3]. За някои Дража Михайлович е невинна жертва, за други е справедливо осъден колаборационист, който е извършил престъпления не само в Сърбия, но и в Босна и Херцеговина, както и в Хърватска.
Някои от политиците, неправителствени организации и гражданите на тези държави също реагират на новината. Според общото им мнение, Дража Михайлович е престъпник и националист, воден от идеята за изграждане на Велика Сърбия [4].
Иво Йосипович [5], президент на Хърватска, заявява [6] (хърватски) пред хърватския ежедневник Jutarnji List:
[7]Дража Михайлович. Снимка: Музей за жертвите на Холокоста, САЩ, Muzej Revolucije Narodnosti Jugoslavije (пъблик домейн)
Дража Михайлович беше военнопрестъпник… Мога да изброя много случаи, в които [Четниците [2]] съдействаха, не действаха като антифашисти, а съдействаха на германците, италианците и [Усташите [8]] в тяхната борба срещу [партизаните [9]]… Ако процесът приключи така както медиите предричат – и все пак да изчакаме края му, – то това ще бъде лош жест по отношение на Втората Световна Война и антифашизма.
В Босна и Херцеговина, движението „Жени – жертви на войните“ разпространи изявление, в което се казва [10]:
Босна и Херцеговина плати тежка дан на идеята за Велика Сърбия, чиято емблема е Дража Михайлович. Реабилитацията му предизвиква сериозна загриженост за суверенитета и мира на нашата страна, защото буди съмнения у нас дали зверствата и убийствата, извършени преди 20 години, са останали завинаги в миналото. Поставянето на знак за равенство между фашизма и антифашизма е все едно да се постави знак да равенство между жертвите и палачите от времето на агресията над нашата страна.
От друга страна Вук Йеремич [11], министър на външните работи на Сърбия, разглежда [6] (хърватски) реабилитацията на Дража Михайлович като вътрешена въпрос който засяга само Сърбия.
Сръбският блогър Филип Младенович е написал [12] (сръбски) в своя публикация:
[…] Особено съм подразнен от това ревизиране на историята. Не ми е ясно кой има полза от омаловажаване на сръбската съпротива срещу фашизма през Втората световна война с тези опити за реабилитация на Равногорското движение и неговия лидер Дража Михайлович. Защо Сърбия сама се изключва от антифашистката коалиция на победителите? Защо се отрича от толкова много жертви, паднали с чест в смела битка срещу нацисткия режим на Хитлер? […]
Публикацията му е предизвикала повече от 350 коментара. Следват някои от тях.
Johnnyt пише:
Плюеш по един истински борец срещу фашизма и комунизма, а в същото време престъпника [Тито [13]], президентът на тоталитарната държава Съюзна Федеративна Република Юогославия, почива в мир в Къщата на Цветята (мавзолея на Йосип Броз Тито в Белград – бел. прев.) […]
Dextera казва:
Филип, ти не знаеш много неща. Чел си и цитираш основно официалната история, писана от режима на Тито. Не знаеш, че процесът срещу Дража Михайлович всъщност е бил нагласен [политически] процес, нямаш представа какви документи има, не познаваш ролята на [Коминтерна [14]], не знаеш кой е Драгич Йоксимович, не знаеш, че сестрата на Дража е била убита от съветските войници, които са нахлули в Белград през 1944, и така нататък. Виждаш нещата само в черно и бяло, така както Тито искаше да изглеждат.
Cult казва:
Трябва да се забрани със закон фалшифицирането на историята и реабилитирането на национални предатели и сътрудници на окупаторите.
niccolo казва:
Безсмислено е да дискутираме кой е избил повече цивилни граждани – четниците или партизаните. Дали участниците в тази дискусия осъзнават, че процедурата по реабилитация не дава отговор на въпроса дали някой е извършил престъпление или не, а се отнася до въпроса дали на обвинения е съден в честен съдебен процес или такъв процес не е имало въобще?
Белградският историк Любинка Трговчевич заявява [15] (сръбски) в сайта на Свободна Европа (Free Europe):
Ако ставаше въпрос само за подновяване на съдебния процес срещу него, проблемът щеше да е значително по-малък. Няма съмнение, че той, както и неговото движение, са освободени от отговорност за всички грешки извършени или не от тях.
Мирко Ковач [16], известен хърватски писател, казва [15] на същия сайт:
Супер. Всички очакват с нетърпение това да се случи, за да могат да реабилитират своите си хора. Тук е същото като в Сърбия – хората мечтаят за реабилитация на [Анте Павелич [17]].
Душан Стефанович от Чикаго коментира [15] статията на Свободна Европа:
Не виждам кого е предал Дража през войната. Той се е борил срещу титовите комунисти, вониците на Павелич – усташите, хитлеровите фашисти,… срещу всичките врагове на сръбския народ през войната. Спасил е хиляди свалени американски пилоти – повече от 500 са евакуирани само от село Пранджани през 1943. Де Гол и Труман са го удостоили с високи отличия за ролята му през войната. И най-важното – генерал Михайлович не е предал Сърбия.