Всички препратки са към съдържание на португалски, освен ако изрично не е посочен друг език.
Привечер в четвъртък, 12-ти април, 2012 г., десетки военни излязоха по улиците на столицата на Гвинея-Бисау, където се намира седалището на историческата политическа партия на власт, Африканска партия за независимост на Гвинея-Бисау и Кабо Верде (Partido Africano para a Independência da Guiné e Cabo Verde, PAIGC [1], бълг.), както и Националното радио, започвайки пореден преврат в страна, която от обявяването на независимостта си през 1974 г. [2] (бълг.) никога не е виждала избран президент да си изкара мандата до края.
През последните седмици, две събития увеличиха напрежението във военните и политически кръгове: както постинг в Global Voices [3] съобщи, имаше обвинения за “генерализирана измама” от страна на опозицията по време на първия тур на президентските избори на 18-ти март (предсрочни избори, които се дължат на смъртта на президента [4] (анг) Малам Бакай Санха през януари 2012 г.) и обявяването на оттеглянето на Анголската мисия за сигурност от страната (MISSANG [5], анг).
[6]Главната квартира на кандидата за президент Карлос Гомес Джуниър, известен също като Кадого, по време на кампанията за президентски избори. Снимка от Джузепе Пиацола, права Demotix (12.03.2012)
Въоръжените сили и търсенето на оръжие
Новини за военното оттегляне [7] в началото на седмицата повдигнаха тревога за възможността за приготвящ се военен преврат. Гвинейският военен персонал взе това, което се счита за политическа позиция в искането допълнителното военно оборудване на Анголската мисия за сигурност (което тя беше получила след неуспешен опит за преврат декември 2011 г.), да им се даде – “ако не, те трябва да го върнат в Ангола”.
Даба де Уална, говорител на Гвинейските въоръжени сили, освен това заяви пред журналисти [8], че два дни след затварянето на изборните бюра на 20-ти март, анголският посланик в Гвинея-Бисау, генерал Фелисиано дос Сантос, обвинил Антонио Инджай [9] (главнокомандващият въоръжените сили), че подготвя държавен преврат.
Португалската журналистка Елена Феро де Гувейа обхватно писа [10] в блога си Domadora de Camalões за “формалните причини, които стоят зад позицията на гвинейските военни”, добавяйки:
[com] o afastamento dos militares angolanos, que apesar de inúmeras críticas que lhe podem ser feitas têm sido o garante de alguma estabilidade no país, a Guiné mergulharia numa nova espiral de incerteza.
[11]Избирателно бюро за военни. Снимка от Джузепе Пиацола, права Demotix (15.03.2012)
От началото на тази година, Националното движение на гражданското общество за мир, демокрация и развитие беше обявило [12] мирен поход “с цел защита на ценностите на демокрацията, мира и на самата демокрация”, насърчавайки “въоръжените сили да останат неутрални и безпристрастни по отношение на политическия спор в страната”.
Междувременно, няколко часа по-късно, преврата започваше.
Реакции в Twitter и блогове
Малко преди 20:00, журналистът Антонио Али Силва съобщи [13] в блога си Ditadura do Consenso (Диктатура на Консенсус), че “десетки военни току-що пристигнаха в резиденцията на кандидата Карлос Гомес Джуниър (преден и заден входове), също така [военни пристигнаха в седалището] на делегацията на Икономическата общност на Западноафриканските държави (Economic Community of West African States)” и че “има [14] много хора, бягащи, тичащи, навсякъде в град Бисау”. Първите изстрели се чули в този момент.
В Twitter, международната общност не се поколеба да отговори. InDepth обобщи серия от туитове и различни медийни източници в една страница в Storify [15]. Доста хора, като например Мел Хуанг (@mel_huang [16]), споменаха вълна от бунтове, случващи се в страни близо до Гвинея-Бисау.
Джордж Айиттей (@ayittey [17]), професор по икономика и автор от Гана, избухна:
Вижте какво, ПИСНАЛО ни е от тези военни грубияни, бандити, престъпници и кокосови глави: http://bbc.in/IHyHUv [18]
На което Маялиуа (@majaliwa68), от Танзания, отговаря [19]:
Да, в едни и същи страни … изглежда, че те се срещат многократно в една и съща група страни, но не в цяла Африка = стереотип!
Али Силва призова [20] международната общност:
[21]"Това се случи със задния вход на резиденцията на министър-председателя и кандидат за президент Карлос Гомес Джуниър". Снимка: Али Силва.
Mais de um milhão de guineenses estão reféns de militares…guineenses. Temos sido sacudidos e violentados, usurpam e tolhem-nos os nossos direitos, até o mais básico. Até quando mais a comunidade internacional vai tolerar que gente medíocre – alguma classe política, e militar faça refèm todo um povo? (…)
Nada justifica o levantar das armas, é intolerável o disparo de armas pesadas numa cidade com mais de quatrocentas mil pessoas. É criminoso, acima de tudo. Tiveram tudo para estancar a hemorragia e a orgia de violência. Sabem há muito que este é um país que nasceu, cresceu e vive sob laivos de militarismo.
(…) Não há tiros, nem feridos nas urgências e menos ainda corpos na morgue resultado de mais uma brutalidade da canalha. Não se sabe quem morreu – espero e desejo que ninguém tenha sido morto. Um país é o último, e único, refúgio seguro para o seu povo. Foi traumatizante ver mulheres e crianças a chorar; é triste ver homens e jovens a fugir de homens e jovens como eles.
Повече от един милион гвинейци са заложници на военните… На гвинейските военни. Ние бяхме разтърсени и нападнати, те узурпираха и ограничават нашите права, дори най-основните от тях. Колко дълго международната общност ще продължи да толерира факта, че посредствени хора – някаква си политическа и военна класа, държи цял народ заложник? (…)
Нищо не оправдава грабването на оръжие, и стрелба с тежко въоръжение, то е нещо недопустимо в град с повече от 400 000 души. Това е престъпно, преди всичко останало. Те имаха всичко необходимо, за да спрат кръвопролитията и оргията от насилие. Те знаят от дълго време, че тази страна е родена, израснала е и живее в контекста на милитаризма.
(…) Няма стрелба, няма ранени в спешното отделение и още по-малко има жертви в моргата в резултат на пореден брутален акт. Не е известно кой е починал – надявам се и желая никой да не е бил убит. Страната е последното и единственото сигурно убежище за собствения си народ. Травматизиращо беше да виждаме плачещи жени и деца; тъжно е да виждаме мъже и младежи, бягащи от мъже и младежи точно като тях.
Петък 13-ти сутринта, журналистът съобщи [22], че “има все повече и повече армейски части по улиците, като някои от тях се движат дори и в цивилни автомобили. Ситуацията е отново напрегната, знак, че нещо не е наред. В същото време, самоназовалото се “военно командване” направи (неподписано) изявление, казвайки, че въстанието било причинено от едно хипотетично “тайно споразумение” между Гвинея-Бисау и Ангола, направено от временния председател Раймундо Перейра и министър-председателя Карлос Гомес Джуниър”.
Местонахождението на Карлос Гомес Джуниър, победител от първия тур на президенстките избори и министър-председател по време на смъртта на бившия президент, все още е неизвестно. Вторият тур на изборите е насрочен за 29-ти април, където ще оспорва с бившия президент Кумба Яла, въпреки че той от своя страна отказа да участва, както и поиска изборите да бъдат отменени и Националната избирателна комисия да оттегли името и снимката му от втория тур в знак на протест срещу предполагаеми нередности по време на първия тур.