Тази публикация е част от нашето отразяване на Kony 2012 [1].
Всички линкове са към английски сайтове, освен ако изрично е посочен друг език.
Всеки, който е следил интернет медиите, със сигурност се е сблъскал с разгорещената дискусия относно Invisible Children виртуална кампания [2] за залавянето на военния престъпник и бунтовнически лидер Джоузеф Кони. [3]
Макар кампанията Kony 2012 [4] да привлече наистина търсенето внимание, много угандци и африканци намират посланието й за генерализиращо спрямо контекста й, че повече е загрижена за набиране на дарения за собственото си спасяване, отколкото да подпомогне засегнатите от конфликта хора [5]. Освен това, много африканци смятат, че широко разпространената история е центрирана около нещо негативно и игнорира положителните промени и развитие на континента.
Като противовес [6], много хора започват да публикуват коментари в Туитър относно “нещата, които обичат относно Африка” с хаштаг #WhatILoveAboutAfrica [7].
Когато на публична прожекция видеото на организацията Invisible Children е показано на група хора от Северна Уганда, основните жертви на престъпленията на Кони, видяното не им прави особено добро впечатление. Коментарите им може да видите отразени във видеото [9] на Ал Джазира.
“Ако хората в тези държави ги е грижа за нас, те не биха носили тениски със снимки на Джоузеф Кони, по каквито и да е причини” казва един от интервюираните. “Защото по този начин те само биха възхвалили страданието ни.”
На друга публична прожекция, угандец коментира: “Някакви хора от някаква неправителствена организация се опитват да събират пари чрез зверствата, които са извършени в Северна Уганда.”
Кампанията да се заговори за позитивните страни на Африка събира доста внимание и в социалните среди. Американската студентка и афрофилка Карен Килберг събира на едно място нейните любими публикации относно [10] мемето и също така цитира африканската блогърка Татенда Муранда [11] в Туитър защо е написала публикацията:
@IamQueenNzinga [12]: Крайно време е да започнем ера на афро-оптимизъм чрез думи и действия.
Кенийският журналист Паула Рого представя в Storify “най-добрите и най-лошите” [13] попълнения в дискусията “WhatIloveAboutAfrica”. Ето няколко примера от нещата, които е подбрала:
@mwanabibi [14]: #WhatILoveAboutAfrica Младоста! Надеждата, оптимизма и изобретателността.
@Sarenka222 [15]: #WhatILoveAboutAfrica Устойчиви, възприемчиви, смели, независима преса, дори в лицето на заплахата (cc: @dailymonitor :)
@RiseAfrica [16]: RT @texasinafrica: Иновации като мобилните пари, борбата с проблеми използвайки crowd sourcing [17] карти. #WhatILoveAboutAfrica
Старата битка за обсъждането на Африка
Да се промени отношениети към дискусиите на африканския континент през социалните теми не е ново начинание. През 2007, подобна кампания се разпростира в африканската социална медия, когато няколко популярни блогъри канят други блогъри да се включат в “Защо блогвам за Африка” [18].
Котдивоарският блогър Теофил Коуамоу пита през 2008 [19] (френски):
Bloguons nous pour la diaspora et le vaste monde, coupé de nos contemporains sur le continent ? Blogue-t-on sur l'Afrique comme on blogue sur l'Europe ou l'Asie ? La blogosphère afro-orientée a-t-elle quelque chose de spécifique à offrir au concert de l'universel version 2.0 ?
Блогваме ли за диаспората и света като цяло, откъснати от реалността на кoнтинента? По един и същи начин ли пишем за Африка, както за Европа или Азия? Има ли нещо конкретно, което може да предложи на света адриканско-ориентирата блогосфера на сетворната версия 2.0?
Мемето е невероятно защото не просто успява да стимулира множество реакции от западноафриканския регион, но също така се разпространява през континента до африканската англофонска блогосфера [20]. Като коментар на мемето, Ромбо, от “What an African Woman Thinks” пише вдъхновяващ отговор относно какво обича тя относно Африка [21]:
Африка е дълбоко под кожата ми. Африка е гласовете в главата ми. Африка е сърбящото местенце на гърба, до което не успявам съвсем да достигна.
[…] Тя е красива и силна и има това много да сподели, да даде, тя ме вдъхновява и аз я обичам истински, безумно и дълбоко.
Тя е бита и синя и понякога пречупена, и аз я обичам дори още повече.
Тя винаги е била в съзнанието и сърцето ми.
Не е толкова, че аз избирам да блогвам за Африка, по-скоро не мога да не го правя.
Наистина ми се иска светът да я види такава, каквато аз я виждам.
Това е още една причина защо пиша за Африка: за да сбъдна това желание.
Сокари от Black Looks добавя [22]:
… тя ме ядосва и ме вбесява, изоставя ме, зачезва нанякъде и е повлиявана от някои наистина ужасни личности, много от които от далечни страни. Но не мога да се спра да я обичам дълбоко, тя е жива, тя е истинска и мъдра с толкова много прекрасни и смислени истории за човечност и живот. Тя е богата, като дух и тяло. Обичам как се движи, нейните изражения, вкусът на нейните храни и аромат на земята.
Борбата за промяната на отношението е наистина стара история. Биняванга Уайнайна пише известно си есе “Как да пишем за Африка [23]” през 2005. Есето се превръща във видеото “Как да НЕ пишем за Африка” [24], коментирано от актьора Джимон Хоунсоу:
В контекста на дългата и трудна борба за представянето на позитивните страни на континента, въпросът е защо е толкова трудно да се промени глобалното отношение и защо то е важно за толкова много хора.
Отговор защо е важно да се подчертаят позитивите на континента беше представен на конференцията ТЕД Африка от Еувин Наидоо, президент на южната африканска камара на търговията. Той твърди, че доверието е основно условие за инвестициите в Африка и че едно по-добро разбиране на цялата сложност и мнообразност на континента са нужни [25]. Той заявява:
Джордж Кимбъл е казал: „Единственото тъмно нещо относно Африка е нашето невежество относно нея”. Нека започнем да виждаме и научаваме все повече за този еклектичен континент, който има да предложи толкова много. […] Първият мит, който трябва да развенчаем, е, че Африка е ЕДНА държава. Тя е съставена от 53 държави. Затова, които говорим за „инвестиране в Африка”, не казваме нищо, защото в това няма смисъл”.
Тази публикация е част от нашето отразяване на Kony 2012 [1].