Всички линкове са към английски сайтове, освен ако изрично е посочен друг език.
В последните дни много жени стават жертва на отвличания и изснасилвания в Гургаон [1], град, намиращ се на 30 километра от столицата на Индия Ню Делхи. Реакцията на публичната администратия обаче е само прехвърлянето на отговорността за осигуряването на безопасността на гражданите си, като настоява [2] всички молове, обществени заведения и барове, да не оставят жени служители на смяна след 8 часа вечерта. Това изискване бе последвано от експлозия от възмущение от страна на индийското виртуално общество. Някои от реакциите са саркастични [3], някои – отрезвяващи [4], а други обясняват [5] защо този подход е абсурден.
Аамджаната [6] смята, че директивата е неподходяща, защото не малко работни места изискват работене до късно:
[…] най-малкото, предполага се, че има жени полицаи, които също работят нощни смени…
[7]Илюстрация: Самия Синг. CC BY-NC-ND 2.5
Сандип Рой [8] от The First Post е критичен към опита на полицията да се измъкне от отговорността в тази ситуация:
Ако полицията се кани да си измие ръцете относно целия проблем, ето ви алтернативно решение, което със сигурност ще предизвика реакция в Туитър: защо да не сложим вечерен час за всички мъже в Гургаон след 8 часа вечерта?
Животът и времената на индийската домакиня [9] пита:
Вие като граждани, намирате ли отговорa на администрацията на Гургаон задоволителен?
Нямаше ли да е по-успокоително, ако бяха подчертали, че пренебрегване на задълженията от страна на полицията, няма да бъде толерирано?
Блогърът също така пита:
Сигурността, работните смени след 8 и публичните пътища в Гуаргаон привилегия само на мъжете ли са?
Размишления в града [10] смята, че отношението по темата е заради патриархалността на обществото:
Прави ми впечатление колко е лесно за обществото (администрацията просто отразява генералното социално отношение) да изисква жените да съобразяват поведението си с „проблемите”, както наскоро авиолиния поискала от хора с увреждания да слязат от самолета, защото самолета няма условия: и двете показват начин на мислене, което третира и вижда хора като проблем.
[11]Участници в Slutwalk Делхи, носещи плакати и викащи слогани. Снимка: Рахул Кумар. Авторски права Демотикс (31/7/2011).
Туитър коментари също последваха:
@anuragsharma137 [12]: 4-то поредно изнасилвание до мола Сахара в Гургаон за 45 дни. Животът продължава на следващия ден. Силни хора или страхливци?
@Ankursays [13]: #Gurgaon някога беше гордия символ на развитието на нашата държава. Сега #NCR се е превърнал в символ на нашия срам ( #rape дестинация ).
@Nadlakha [14]: Защото няколко мъже не могат да контролират ерекцията си, жените трябва да си седят вкъщи? Чудесна идея! #gurgaon
@saliltripathi [15]: Изглежда, че в Гургаон изнасилвачите си имат официално работно време.
@LadyAparna [16]: RT @Harneetsin [17]: Жените в Гургаон трябва да са се прибрали вкъщи до 8 часа вечерта, ако не искат да бъдат изнасилени. Изнасилвачите си имат „официален” стартов час. Умрете.
@NameFieldmt [18]: Мъжете са като върколаци или нещо такова, явно. Те са светци до 8 часа вечерта и се превръщат във варвари и изнасилвачи след като часовника удари осем. #Gurgaon
Докато всички обсъждат проблема и начина, по който може да бъде предотвратен, Анкита Махадван [19] обмисля решение на проблема:
Правителството трябва да взете решителна инициатива да изолира тези случаи. Ако някой е доказан за виновен за изнасилване, то да има само едно наказание – смърт.