Този текст е базиран на информация, първоначално публикувана от WITNESS [1].
На 4 март 2012 Международния криминален съд призна Томас Лубанга [2], бивш бунтовнически лидер от източно Конго, за виновен за използване на деца във въоръжените конфликти – военно престъпление. Това е сериозно постижение за международното правораздаване, за жертвите в Демократична Република Конго (ДРК) и за видео активизма за промяна.
В източно Конго, където гражданската война е взела повече от 4 милиона живота, често деца (повечето 6 годишни) са „набирани” от военни организации и учени да убиват. Предполага се, че деца, между 8 и 16 годишна възраст, са около 60 поцента от участващите в бойните действия в региона.
Пет минутно видео направено от WITNESS наречено “Длъжни да пазят” [3] беше прожектирано в началото на съдебните заседания и според съдията е играло важна роля в крайната присъда, заедно с други визуални доказателства. Видеото разказва историята на Мафиле и Януари, две малки момичета набрани като участници в армията. Видеото разглежда влиянието и последствията на набирането на деца на семействата и на общността като цяло.
Членът на WITNESS, Букени Уарузи, който е родом от източна ДРК и активист за човешките права, присъстваше в Хага, за да чуе присъдата. Той се включи в серия въпроси и отговори с журналисти [4] след присъдата на 14 март, коментиращ и важността на видеото в делото.
Във видеото качено от WITNESS в YouTube на 13 март, ден преди обявяването на присъдата, Букени говори с Маделейн, бившо дете-войник от източна ДРК, която е демобилизирал, когато тя е на 15 и впоследствие е и осиновил. През 2003 тя свидетелства пред ООН, за да сподели опита си като дете-войник.
Букени и Маделейн обсъждат техните надежди за делото срещу Лубанга и се надяват справедливост да бъде въздадена за всички деца войници по света.
Повече информация за Букени и работата на организацията WITNESS’ относно децата войници, може да намерите тук [1].