Балканите: дебатът за филма на Анджелина Джоли и наследството на войната

Филмът на Анджелина Джоли In the Land of Blood and Honey (Земя на кръв и мед, английски), чието действие се развива в Сараево по време на войната в Босна (български), получи доста публичност, като оценките на Балканите бяха и положителни, и отрицателни, наливайки масло в огъня на нерешения спор около кръвопролитията (английски), които се случиха в бивша Югославия през 1990-те години.

Оказва се обаче, че доста от хората, които активно се включиха в дебатите около филма, още не са го гледали.

Живеещият в Белград блогър Виктор Маркович написа в своя сайт (английски):

Трябва да отбележа, че, въпреки че той беше определен като “пропаганден филм”, трябва да призная, че пропагандата се провали още на първата крачка, тъй като се оказа почти невъзможно дори да гледаш филма. Това е защото той е прожектиран само в шепа кина по цял свят. Някой би казал, че, заради слабия си маркетинг, лентата е позор за пропагандното кино.  […]

Анджелина Джоли беше наградена за Личност на годината от босненския вестник Dnevni Avaz, точно преди да присъства на премиерата на 
Анджелина Джоли беше наградена за Личност на годината от босненския вестник Dnevni Avaz, точно преди да присъства на премиерата на “In the Land of Blood and Honey” в Музея за възпоменание на Холокоста във Вашингтон, САЩ. Снимка: EUROPA NEWSWIRE, лиценз © Demotix (10/01/12).

Живещият във Великобритания Марко Атила Хоари написа (английски) в своя блог Greater Surbiton:

Режисьорският дебют на Анджелина Джоли, In the Land of Blood and Honey, е доста труден за гледане. Труден в смисъл, че, тук във Великобритания, той все още не е излъчен и все още няма никаква информация за това къде или кога това ще се случи. Подобна информация със сигурност липсва на официалния сайт на филма, както и във всички ревюта, които се появиха в британската преса. Прекарах първите три дни от седмицата във Вашингтон, където научих, че филма вече не се прожектира в този град и че Amazon.com няма да ми продаде платено сваляне, тъй като моята дебитна карта е регистрирана във Великобритания. Най-сетне успях да гледам филма: за съжаление, само в английско-езичната му версия, използвайки линк, публикуван във Facebook от един приятел.

Невъзможността за гледане на In the Land of Blood and Honey е странна, особено като се има предвид публичността, която му се даде, слуховете, които заобикаляха продукцията и, не на последно място, заради известността и славата на режисьора. […]

Живеещия във Великобритания Алан Яксич от Балканските Анархисти, който надълго и нашироко писа (английски) за филма, сам е предпочел да не изгледа целия филм:

[…] Не съм гледал филма. Гледах само откъси от него в YouTube. Не съм сигурен дали въобще бих го гледал, не защото смятам, че дълбоко ще ме засегне по някакъв начин, а по-скоро защото не искам да гледам толкова емоционално натоварен военен филм, без значение в коя част на планетата се случва действието! […]

Така Маркович коментира образа на войната, който Джоли създава:

[…] Има някои доста шокиращи сцени във филма. Това беше едно от нещата, които най-много засегнаха сръбската аудитория, защото никой в Сърбия не вярва, че техни сънародници биха могли да бъдат толкова жестоки. За съжаление, аз вярвам че истинската война е била доста по-шокираща отколкото който и да е филм може да предаде. […]

Ето и мнението на Хоари по същата тема:

[…] Зверствата, отразени във филма, съвсем не са плод на някаква карикатурна небивалица. Неизбежно филмът попадна под кръстоносния огън на Велико-сръбското, отричащо геноцида, лоби по предположение, че филма е “анти-сръбски” и че в него всички “сърби” са представени като чудовища. Този филм е толкова анти-сръбски, колкото “Списъкът на Шиндлер” и “Пианистът” са анти-германски. […]

 Разположената в Австралия Ина Вукич написа това в своята публикация (английски) за филма на Джоли:

[…] За цялата си история, филмовата индустрия се е стараела да представи на публиката образи, свързани както с реалността, така и с фикцията. Джоли е разказала една истинска история за жестокост, използвайки за целта измислени персонажи. В това няма никаква пропаганда. Но дори и да беше пропаганда, означава, че е дошло време за още от нея, защото тепърва трябва да се въздаде правосъдие за всички невинни жертви, особено на жертвите на изнасилвания в Хърватска и в Босна и Херцеговина. […]

Яксич обяснява защо филма на Джоли е смятан за “обиден” от доста сърби:

[…] Мнозина от нас, сърбите, чувстваме, че този филм подсилва онова дълбоко негативно чуство, създавано от медиите спрямо нашия народ. Това е чувство, с което западните зрители свикнаха през 90те години – чувството че ние сърбите сме нация на жестоки, садистични военнопрестъпници, обсебени от идеята за етническо прочистване и като такива сме също толкова лоши, колкото нацистите през Втората Световна война. Аз не отричам сериозността и тежестта на делата за военни престъпления, насочени срещу сръбски политици и генерали, които като цяло хвърлят негативна окраска върху нас като народ. Въпреки това не бива да се забравя, че негативните публикации в пресата оставиха нас сърбите и у дома, и в диаспората, дехуманизирани и демонизирани, но най-вече: неразбрани в очите на света. […]

Въпреки това, нещото във филма на Джоли, което най-много дразни нас, сърбите, без значение дали сме гледали целия филм или само откъси, е, че той представя страданията само на едната страна – т.е. на босненците. Това не значи, че сме против всеки филм, който би представил босненците като основна жертва; все пак те доста пострадаха по време на войната между 1992 и 1995г. и това не бива да се отрича. Това, което дразни сърбите, е колко малко всъщност се знае за страданията на нашия народ по време на същия този конфликт и ни е неприятно, как знанието за тези страдания си остава ограничено и сега. […]

Маркович, на свой ред, обяснява защо не бива да третираме In the Land of Blood and Honey като “анти-сръбски филм”:

[…] Да, във филма само сръбските военни са лошите. Но – и това изглежда е доста сложно за осъзнаване от голяма част от сърбите – не прави филма анти-сръбски. Това е защото – готови ли сте за това – една сръбска рота не е представителна извадка за цялата армия, още по-малко на цялото сръбско население. Но това е капан, в който голяма част от сърбите попадат: защитаваме се, дори когато никой не ни атакува. Като правим това, се оказва че защитаваме истинските лоши – военнопрестъпниците. […]

Яксич също пише за “тенденцията всички балкански нации да се чувстват засегнати от съпричастието към жертвите на други нации”:

[…] Доста пъти докато сърфирах из нета, четейки постове из бившо-югославски форуми, коментари към YouTube видеота и дискусионни страници в Wikipedia, станах свидетел на това колко лесно могат моите сънародници сърби да се засегнат, когато хърватите ги обвиняват във военни престъпления срещу тях и – което не е изненада за никой – същото важи и в обратната ситуация. И не става дума само за най-скорошните конфликти, дори различни интерпретации на събития от далечното минало могат да предизвикат сериозно напрежение, като например сръбската и босненската гледни точки за периода на османска власт на Балканите! И както става ясно от начина, по който се прие филма на Анджелина Джоли In the land of blood and honey, дори филми, създадени от чужденци, могат да засегнат чувствата на местните нации, а не само няколко коментара в YouTube!

Вукич се надява, че “филма на Джоли ще задейства повече разследвания и преследвания срещу всички изнасилвачи от войната в Хърватска и в Босна и Херцеговина”:

[…] И така, аз казвам: “Браво на теб, Анджелина! Сега направи филм за хилядите и хиляди жертви на изнасилване в Хърватска, защото хърватските жени, които бяха изнасилени от сърбите по време на войната през 90те, все още очакват възмездие. […]

Маркович отбелязва, че филма едва ли ще послужи като заключителен аргумент по болезнения следвоенен дебат:

[…] Това, което ме озадачава най-много – и знам че не съм единствен – е как точно би трябвало този филм да допринесе за сдобряването? Каквато е, според думите на Джоли, целта на нейния филм. […]

За обзор на някои от сръбските онлайн реакции спрямо филма на Джоли, моля посетете този текст на GV от Саша Милошевич, който също така е писал за филма във своя собствен блог в Huffington Post тук (английски).

Започни дискусия

Автори, молим Влез »

Правила

  • Всички коментари са преглеждани от модератор. Не пускайте коментара си повече от веднъж, може да бъде възприет като спам.
  • Молим ви, отнасяйте се с уважение към останалите.. Коментари, съдържащи език на омразата, обиди и персонални атаки, няма да бъдат публикувани..